„Защо много хора остават без работа, когато на пазара на труда има толкова свободни места?“, „Как управлението на икономиката ще може да повлияе на безработицата?“ – това са въпросите, на които тазгодишните носители на престижната награда Нобел за икономика успяват да отговорят. Теорията им за развитието на пазаратие впечатлява не само, защото посочва евентуалната посока за изход от кризата, но и защото представлява универсален модел за успешно управление на пазарите.
Автори на теорията са двамата американски учени Питър Даймънд от Масачусетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology) и Дейл Мортенсън, изследовател на пазара на труда в Северозападния университет (Northwestern University, Evanston) и колегата им Кристофър Писаридес от Лондонското училище за икономика и политически науки (London School of Economics and Political Science). А в сайта на Нобеловия комитет се посочва, че методиката им е приложима към всички пазари, не само трудовия.
Теоретичните модели, разработени от тазгодишните лауреати, помагат да се осъзнае как регулациите се отразяват на безработицата, работните заплати и други аспекти на трудовия пазар. „Според класическите разбирания за пазарите продавачите и купувачите се намират мигновено, без разходи и разполагат с перфектна информация относно цените на стоките и услугите… Това обаче не се случва в реалния живот“, се казва в изявлението на Нобеловият комитет.
Работата на триото помага да се разберат реалните отношения между участниците в пазарите, където търсенето от страна на някои купувачи не се покрива, а някои продавачи не могат да продадат толкова, колкото искат. Това може да са отношения между обикновени купувачи и продавачи на дадена стока или за тези между работодатели и търсещите работа, фирми и доставчици и други.
Работата на тримата е свързана още с имотния пазар и публичния сектор.