By Newbusiness Team 
Четири сценария за развитието на дигиталното съдържание и информационните технологии в Югоизточна Европа до 2025 г. бяха създадени от специалисти от осем страни от региона. Сценариите разглеждат различни аспекти и фактори, които биха могли да повлияят на технологичния сектор – от държавното управление и регулациите, през технологичните платформи, до предприемачеството и иновациите, за да покажат какви са вариантите за бъдещето на този сегмент. Те са създадени като част от пилотно за региона на Югоизточна Европа Форсайт упражнение в сферата на информационните и комуникационни технологии, което се осъществява в рамките на проекта „FORSEE – Регионален Форсайт в сферата на ИКТ за страните от Югоизточна Европа“ (FORSEE – Regional ICT Foresight exercise for Southeast European countries). Проектът е съфинансиран от ЕС, по Оперативна програма за транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа 2007-2013“ (South East Europe Transnational Cooperation Programme) и има за цел реформиране на политиките за научни изследвания, развитие и иновациите в сферата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в страните от Югоизточна Европа.
В рамките на FORSEE се организира поредица от три регионални работни срещи, втората от които се проведе на 14 октомври 2013 г. в гр. Будапеща, Унгария. На нея представители от осемте страни, участващи в проекта (Австрия, България, Гърция, Румъния, Словения, Сърбия, Унгария и Черна Гора) дискутираха бъдещите сценарии за развитието на дигиталното съдържание (digital content) в Югоизточна Европа. Те определиха ключовите фактори, които биха могли да окажат влияние върху развитието на сектора, както и основните движещи сили, тенденции и причинно–следствени връзки в него. За разлика от широко използваното в други случаи определение за „дигитално съдържание“, което често включва всички типове цифрови носители (CD, DVD и др.), проектът FORSEE се фокусира върху едно по-тясно определение на този термин, което включва дигитално съдържание, достъпвано и използвано онлайн посредством глобални дигитални платформи като Интернет. Дигиталното съдържание се разделя на такова, произведено от традиционната медийна и развлекателна индустрия (издания, филми, телевизионни предавания, музика, видеоигри и др.), разработено от не–развлекателни играчи (индустриален дизайн, софтуер, реклама и др.), създадено от свързани с държавата (некомерсиални) организации (културно, научно, образователно, здравно и др.), както и интернет съдържание (уеб страници, блогове, цифрови снимки, видеоклипове, уеб 2.0 съдържание и др.).
Всеки от четирите сценария за бъдещето (State A, State B, State C, State D) отговаря на специфична комбинация от възможности, като при създаването им са взети предвид главно две измерения на бъдещите промени. Първото от тях разглежда четири ключови елементи на дигиталното съдържание: отвореност и възможност за последващо използване, споделяне и промяна; степен, в която технологиите, платформите и инфраструктурата за производство, разпространение и използване на дигитално съдържание са под контрола на потребителите; достъп до обществени данни като информация за транспортния трафик в реално време, за времето, статистически здравни данни, изследователски данни, образователна и културна информация и др.; регулаторна поддръжка на отвореността на съдържанието, включително аспекти като интелектуална собственост, потребителски права, конкуренция, защита на личната неприкосновеност, сигурност на данните и др. Второто измерение разглежда въпроси, свързани с иновативния потенциал на компаниите от Централна и Източна Европа, включително дали имат капацитета както да въвеждат иновации, така и да проникват успешно на глобалния пазар.
Сценарии за бъдещето на дигиталното съдържание
Първи сценарий (State A)
Поглед към глобалната арена (Eyes On The Global Arena)
Според първия сценарий, до 2025 г. инвестициите в създаването и задържането на творчески талант в Югоизточна Европа ще дадат плод и ще окажат позитивно влияние върху иновациите в сферата на дигиталното съдържание. Редица иновативни фирми от региона ще успеят да натрупат ноухау, критична маса и ресурси, за да се насочат извън техните локални екосистеми и да приложат бизнес стратегии, ориентирани към глобалния пазар. Те ще разработят продукти, насочени към международните пазари и ще се конкурират успешно с глобални играчи на голямата сцена. Влиянието им върху локалния пазар в Югоизточна Европа ще бъде силно, заедно с глобалните играчи, които вече имат голяма потребителска база в региона. Повечето политически инициативи и обществено финансиране ще бъдат насочени към увеличаване конкурентоспособността в макроикономически план. Силните пазарни играчи ще подпомагат икономическия ръст, поради което отвореността на дигиталното съдържание няма да бъде превърната в приоритет. Няма да бъде създадена съответната подкрепяща я регулаторна рамка и много от цифровите данни няма да са достъпни за споделяне, промяна и повторна употреба. Платформите в общия случай ще са затворени и доставчиците ще запазят стриктен контрол върху тях.
Втори сценарий (State B)
Иновативна Югоизточна Европа (Meet The Innovative SEE)
През 2025 г. регионът ще приоритизира свободния обмен на знание и отворения достъп, следвайки международните тенденции в производството и потреблението на дигитално съдържание. Местните правителства, съвместно с Европейската комисия, ще установят силна регулация в подкрепа на отвореността на съдържанието и ще извършват постоянен мониторинг на честната пазарна конкуренция. Подкрепата за отвореността и прозрачността, както и свободният достъп до обществено съдържание ще доведат до промяна в бизнес моделите в сектора. Пазарът ще се насочи към т.нар. модел „дематериализация“, при който услугите ще се превърнат в основен продукт, вместо самото съдържание. Малките и иновативни фирми ще процъфтяват и ще има многобройни възможности за предприемачите да произвеждат нишови продукти и услуги, базирани на дигитално съдържание. Създаването на талант ще бъде подпомагано активно както от обществото, така и от частния сектор.
Трети сценарий (State C)
Последователи на интелигентни тенденции (Smart Trend Followers)
Според този сценарий, през 2025 г. регионът ще приоритизира отвореността на дигиталното съдържание, а правителствата, следвайки международните тенденции, ще създадат необходимите регулаторни условия в подкрепа на достъпността на обществени данни и технологиите за разработката и употребата на съдържание. Крайъгълни камъни на обществените политики ще са прозрачността и иновативността. Социалните иновации ще получат силен тласък, както и разнообразни нови стратегии, идеи и организации, посрещащи социалните нужди от всякакъв тип. Малките и средни фирми от сектора ще създават лесно нови услуги, базирани на споделяне и промяна на съществуващото съдържание или ще бъдат локални партньори на глобалните играчи. Въпреки че местните компании няма да успеят да изграждат талант и креативен потенциал, достатъчен, за да играят главна роля в глобалната верига за предоставяне на добавена стойност, те ще експлоатират възможностите за дистрибуция и потребление на дигитално съдържание в техните национални и локални пазари. Секторът ще расте, следвайки международните тенденции и канализирайки своята креативност и иновативност към местната аудитория.
Четвърти сценарий (State D)
Играта на традиционните играчи (The Legacy Players’ Game)
Според него секторът ще бъде доминиран от традиционни играчи (основно регионални телекоми и медийни компании), устояли на международните тенденции за навлизане на модела на „дематериализация“ в сегмента на дигиталното съдържание. Те ще продължават да възприемат самото съдържание като основен продукт, а не услугата, както често е при глобалните играчи. Ще бъдат насочени към национални или регионални аудитории и ще останат в периферията на глобалните процеси. Някои от тях ще установят взаимоотношения с глобални играчи, предоставяйки допълнителни продукти и услуги в региона, включително местни права за разнообразно дигитално съдържание. Основният им фокус обаче ще си остане запазване и разширяване на клиентската им база в Югоизточна Европа. Според този сценарий, влиянието на традиционните играчи върху развитието на регулаторната рамки ще бъде силно, което ще повлияе негативно на отвореността на дигиталното съдържание, а повечето технологии, платформи и инфраструктури за създаването и разпространението му ще останат под техен контрол. Гражданското участие в създаването на дигитално съдържание, както и иновациите от страна на малки нишови играчи ще бъде възпрепятствано, а новите креативни идеи, създадени от малки групи и иновативни фирми или ще бъдат придобити от големите играчи, или ще бъдат „избутани в ъгъла“, преди създателите им да могат да достигнат до пазара.
Повече информация за проекта FORSEE:
Интернет страница на проекта: http://www.forsee.eu/
Профили на проекта в LinkedIn и ePractice.