– На провелата се наскоро конференция StartUP 2010 вие изнесохте интересна лекция на тема „Провалът“. Защо избрахте точно тази тема за презентацията си?

– Завършил съм Стопанския Факултет на СУ и въпреки, че половината от обучението ни се провеждаше от френски преподаветели, някак си някои теми оставаха в страни. Дали нарочно, или просто никой не се сещаше за тях, не знам. Когато започнах като предприемач, бързо осъзнах липсата на „практическо” образование. Не бяха сложни неща – някои дори доста обикновени, като например: основи на съдружието, разпределение на задачите и отговорностите, как да разделиш професионалните отношения и чисто приятелските. Простички неща, но като че ли трябваше сам да ги откривам през годините и разбира се да правямного грешки по пътя.

Когато ме поканиха да участвам в StartUp 2010 ме помолиха да избера тема, която да мотивира присъстващите млади хора, да ги надъха и да бъде подкрепена с истински примери от моя опит. Аз преведох за себе си заданието по следния начин: Ако бях на 18 и се чудех дали и как да стартирам, какво бих искал някой да ме научи? Така се роди идеята за провала.

– Много известни бизнес гурута, като Доналд Тръмп, Робърт Киосаки и др., твърдят, че провалите са сред най-ценните активи на един предприемач. Според вас защо това е така?

– В моментите на провал най-добре си проличава характера на предприемачите. Лесно е когато нещата вървят по план, но при провал започва истинският тест както за харата в органицията, така също и на културата, която тази организация е успяла да създаде. Един екип, работил заедно пет години, може да се разпадне за дни. Аз наричам провалите – Speed surviving. Вместо работата да застине, лидерите в организацията трябва да вземат бързо тежки решения (уволнения, препозициониране на бизнеса и тн.) и да мотивират екипа да започне изпълнението. Това с което се сблъскват предприемачите в този период ги изгражда кото бизнесмени, но най-вече като лидери. Оцелелите придобиват умения, които ги правят по-силни и стабилни. И така до следващия провал!

– От къде според теб идва този толкова силен страх от грешките и провала сред българите? От образователната система, семейството, културата, годините на комунистическо управление?

– Той не е само сред българите! По мой наблюдения единствено в Англо говорящите държави някак си този страх не съществува или поне се възприема като нещо нормално и неизбежно. Все пак да не забравяме, че създателите на тези държави са били истиски предприемачи, зарязали всичко, за да търсят едно по-добро бъдеще.

За България специално, много се радвам, че за предприемачеството вече се говори отворено. Имаме вече и първите „легално” успели предприемачи, които или вече управляват успешни фирми или са ги продали за милиони. Още по-радостно е, че тези успели хора започнаха да показват и да споделят своя опит с желание – нещо което преди 4-5 години беше невъзможно.

Като цяло някак си Европа е мудна и бавна. Трудно пробива предприемаческият дух. ЕС много добре осъзнава това като сериозен статегически проблем и с цел да стимулира иновацията, отделя не малко средства, но като че ли те достигат само до някои сектори и бенифициенти (телеком оператори, фармацевтични компании, университетски лаборатории). Някак си младите хора с щурите идеи остават настрани.

Липсата на инвестиционни фондове, развити мрежи от инвестиционни ангели и адекватни закони също играят огромна роля за подтискането на предприемаческия дух в Европа. Един пример за неадекватен закон в България се отнася до продажбата на авторското право. Оказва се, че ако вашата фирма се слее с друга и вие искате да прехвърлите авторските права на софтуера, който разработвате – това е невъзможно! Можете да го отдадете под наем за срок от 10 или 20 г.

Все пак всички страни осъзнават вече, че иновацията и предприемачеството вървят ръка за ръка и ако тези държави искат да останат конкуретно способни, ще трябва да насърчават младите хора да стартират свои бизнеси. Вече виждаме и първите положителни стъпки в България, което е супер.

– Как според вас можем да се освободим от страха от провал?

– Като говорим за това открито. Както казах на StartUp 2010, всеки си мисли за провала, но никой не иска да говори за него. Колкото повече крием страховете си в себе си, те толкова повече ни разяждат и в крайна сметка ни спират да се „хвърлим” напред. Най-силно се стархуваме от това, което не познаваме. Иска ми се повече успели българи да се изправят и да разкажат за техните провали довели до сегашния им успех. Провали както в бизнеса, така и в лично отношение. Осъзнавам колко трудно е това. Подобен разговор трябва да бъде открит и искрен. Трудно един човек говори за неща, свързани с толкова негативни емоции пред публика, която не познава.

Целта на тези разговори е да успокоят младите предприемачи, че в нещата, които ги чакат оттук насетне няма да са сами. И други са минавали през тях и все още са в бизнеса. В крайна сметка това ще им вдъхне сили да не со отчайват от провала, а напротив ще ги мотивира да го преодолеят и в крайн сметка да станат още по-успешни и силни.

– Добре, да допуснем, че сме се провалили. Бихте ли описали начините, по които да се възползваме най-добре от провала, за да постигнем успех в бъдеще?

– Хаха – едно от нещата, с които започнах презентацията си беше, че няма да давам съвети на хората. Не смятам, че съм на ниво, което да ми позволи да съветвам хората какво да правят. Рано е за това още. Това, което аз правя е следното: търся причината за провала. Звучи логично, но малко хора го правят. За тях другите или държавата им са криви. Трудното е да идентифицираш истинската причина – трябва да си силен. Причината може и да си самият ти. Следващата стъпка е да се опиташ да поправиш допуснатите грешки. Лесно е. Това, което ме успокоява е следното: след всеки провал съм научил един дъпълнителен начин как едно нещо НЕ СЕ ПРАВИ, което от своя страна увеличава шанса следващия път да взема правилното решение.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *