By Newbusiness Team 
– На провелата се наскоро конференция StartUP 2010 вие изнесохте интересна лекция на тема „Провалът“. Защо избрахте точно тази тема за презентацията си?
– Завършил съм Стопанския Факултет на СУ и въпреки, че половината от обучението ни се провеждаше от френски преподаветели, някак си някои теми оставаха в страни. Дали нарочно, или просто никой не се сещаше за тях, не знам. Когато започнах като предприемач, бързо осъзнах липсата на „практическо” образование. Не бяха сложни неща – някои дори доста обикновени, като например: основи на съдружието, разпределение на задачите и отговорностите, как да разделиш професионалните отношения и чисто приятелските. Простички неща, но като че ли трябваше сам да ги откривам през годините и разбира се да правямного грешки по пътя.
Когато ме поканиха да участвам в StartUp 2010 ме помолиха да избера тема, която да мотивира присъстващите млади хора, да ги надъха и да бъде подкрепена с истински примери от моя опит. Аз преведох за себе си заданието по следния начин: Ако бях на 18 и се чудех дали и как да стартирам, какво бих искал някой да ме научи? Така се роди идеята за провала.
– Много известни бизнес гурута, като Доналд Тръмп, Робърт Киосаки и др., твърдят, че провалите са сред най-ценните активи на един предприемач. Според вас защо това е така?
– В моментите на провал най-добре си проличава характера на предприемачите. Лесно е когато нещата вървят по план, но при провал започва истинският тест както за харата в органицията, така също и на културата, която тази организация е успяла да създаде. Един екип, работил заедно пет години, може да се разпадне за дни. Аз наричам провалите – Speed surviving. Вместо работата да застине, лидерите в организацията трябва да вземат бързо тежки решения (уволнения, препозициониране на бизнеса и тн.) и да мотивират екипа да започне изпълнението. Това с което се сблъскват предприемачите в този период ги изгражда кото бизнесмени, но най-вече като лидери. Оцелелите придобиват умения, които ги правят по-силни и стабилни. И така до следващия провал!
– От къде според теб идва този толкова силен страх от грешките и провала сред българите? От образователната система, семейството, културата, годините на комунистическо управление?
– Той не е само сред българите! По мой наблюдения единствено в Англо говорящите държави някак си този страх не съществува или поне се възприема като нещо нормално и неизбежно. Все пак да не забравяме, че създателите на тези държави са били истиски предприемачи, зарязали всичко, за да търсят едно по-добро бъдеще.
За България специално, много се радвам, че за предприемачеството вече се говори отворено. Имаме вече и първите „легално” успели предприемачи, които или вече управляват успешни фирми или са ги продали за милиони. Още по-радостно е, че тези успели хора започнаха да показват и да споделят своя опит с желание – нещо което преди 4-5 години беше невъзможно.
Като цяло някак си Европа е мудна и бавна. Трудно пробива предприемаческият дух. ЕС много добре осъзнава това като сериозен статегически проблем и с цел да стимулира иновацията, отделя не малко средства, но като че ли те достигат само до някои сектори и бенифициенти (телеком оператори, фармацевтични компании, университетски лаборатории). Някак си младите хора с щурите идеи остават настрани.
Липсата на инвестиционни фондове, развити мрежи от инвестиционни ангели и адекватни закони също играят огромна роля за подтискането на предприемаческия дух в Европа. Един пример за неадекватен закон в България се отнася до продажбата на авторското право. Оказва се, че ако вашата фирма се слее с друга и вие искате да прехвърлите авторските права на софтуера, който разработвате – това е невъзможно! Можете да го отдадете под наем за срок от 10 или 20 г.
Все пак всички страни осъзнават вече, че иновацията и предприемачеството вървят ръка за ръка и ако тези държави искат да останат конкуретно способни, ще трябва да насърчават младите хора да стартират свои бизнеси. Вече виждаме и първите положителни стъпки в България, което е супер.
– Как според вас можем да се освободим от страха от провал?
– Като говорим за това открито. Както казах на StartUp 2010, всеки си мисли за провала, но никой не иска да говори за него. Колкото повече крием страховете си в себе си, те толкова повече ни разяждат и в крайна сметка ни спират да се „хвърлим” напред. Най-силно се стархуваме от това, което не познаваме. Иска ми се повече успели българи да се изправят и да разкажат за техните провали довели до сегашния им успех. Провали както в бизнеса, така и в лично отношение. Осъзнавам колко трудно е това. Подобен разговор трябва да бъде открит и искрен. Трудно един човек говори за неща, свързани с толкова негативни емоции пред публика, която не познава.
Целта на тези разговори е да успокоят младите предприемачи, че в нещата, които ги чакат оттук насетне няма да са сами. И други са минавали през тях и все още са в бизнеса. В крайна сметка това ще им вдъхне сили да не со отчайват от провала, а напротив ще ги мотивира да го преодолеят и в крайн сметка да станат още по-успешни и силни.
– Добре, да допуснем, че сме се провалили. Бихте ли описали начините, по които да се възползваме най-добре от провала, за да постигнем успех в бъдеще?
– Хаха – едно от нещата, с които започнах презентацията си беше, че няма да давам съвети на хората. Не смятам, че съм на ниво, което да ми позволи да съветвам хората какво да правят. Рано е за това още. Това, което аз правя е следното: търся причината за провала. Звучи логично, но малко хора го правят. За тях другите или държавата им са криви. Трудното е да идентифицираш истинската причина – трябва да си силен. Причината може и да си самият ти. Следващата стъпка е да се опиташ да поправиш допуснатите грешки. Лесно е. Това, което ме успокоява е следното: след всеки провал съм научил един дъпълнителен начин как едно нещо НЕ СЕ ПРАВИ, което от своя страна увеличава шанса следващия път да взема правилното решение.