By Newbusiness Team 
Милена Колева е съосновател на Академия по иновационен мениджмънт (АИМ). Тя е завършила магистратура по бизнес администрация (МБА) в университета Хълт в САЩ. Натрупала е опит като консултант в САЩ в областта на управление на иновациите и стратегиите, като е управлявала проекти, провеждала е маркетингови проучвания и анализи. Работила е с водещи компании от Fortune 500, помагайки им да се развиват успешно чрез иновативни подходи и да разширяват своя бизнес.
Марионела Симова е член на КУЗИС и съосновател на Академия по иновационен мениджмънт (АИМ). Натрупала е значителен опит в управлението на международни и национални програми и проекти. Преподавател по информационни технологии и ключови компетенции. Специалист по професионално ориентиране и учене през целия живот. До 2005 г. е била ръководител на „Национална агенция Леонардо да Винчи”, в която е отговаряла за цялостното планиране, отчитане, бюджетиране и мониторинг на администрираните от агенцията проекти. Ръководител на Центъра за професионално обучение към ХИРОН – Мениджмънт консултинг ООД.
Пред сайта за европейско финансиране Projectmedia.bg двете представиха какви възможности разкриват програма „Хоризонт 2020“ и европейският SME инструмент пред българските предприемачи и предприятия, анализираха успеваемостта на българските проекти и очертаха трудностите пред създателите на иновативна идея при намирането на финансиране за нейната реализация. Много е важно иновацията да е на европейско ниво и да се повиши самочувствието на българските предприемачи, обобщиха специалистите по финансиране от еврофондове.
Каква е общата рамка на Програма „Хоризонт 2020“ и какви проекти могат да кандидатстват за финансиране по нея?
Милена Колева: „Хоризонт 2020“ е новата програма за научни изследвания и разработване на нови технологии. Тя обединява досегашните програми и инструменти и надгражда Седма рамкова програма на Европейския съюз. Бюджетът за седемгодишния период на програмата е 77 млрд. евро, като в момента има отворени над 45 покани за кандидатстване. „Хоризонт 2020“ е основният инструмент, чрез който се реализира Иновационния съюз (Innovation Union) – една от инициативите на стратегията „Европа 2020“. Всичко от програмата CIP (Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации) от предишния програмен период, свързано с иновационна дейност и развитие, също минава в новата „Хоризонт 2020“. Много често се казва, че „Хоризонт“ 2020 замества Седма рамкова програма. Това не е съвсем така, защото има една основната разлика – в „Хоризонт 2020“ се набляга на т.нар. социални предизвикателства, докато до сега Седма рамкова наблягаше на специфични теми за изследване. Целта е чрез този финансов инструмент да се намерят техни нови иновативни решения.
Какви са социалните предизвикателства, които попадат във фокуса на „Хоризонт 2020“?
Милена Колева: Те могат да бъдат в сферата на здравеопазването, селското стопанство, морското дело, биоикономиката, енергетиката, транспорта, действия по климата и околната среда, ресурсната ефективност и суровините и др. Конкретните покани, по които се кандидатства, дефинират конкретни параметри. За този програмен период Европейската комисия въвежда един напълно нов инструмент за малки и средни предприятия, наречен Инструмент за МСП (SME Instrument). По него предприятията могат да кандидатстват самостоятелно. А могат и да създадат проект с много партньори. По програма „Хоризонт 2020“ се изисква участие от партньорство от минимум три държави. В него може да се включат научно-изследователски институти, малки и средни предприятия, големи компании, образователни институции и др. Успешното партньорство е от над 6 участника, макар че изискването е минимум три. От там донякъде идва затруднението за участието на наши фирми, които не са активни в търсенето и включването в подходящи партньорства.
Какви други затруднения срещат българските кандидати за финансиране?
Марионела Симова: Затруднение при българските кандидати се явява липсата на самоувереност, но най-лошото е, че нямат капацитет. За да можеш да кандидатстваш за проект, ти трябва да гарантираш, че можеш административно и финансово да го поддържаш. Това в казуса на българските предприятия е много трудно. Когато става въпрос да се кандидатства за грант от 1 милион, предприятията трябва да докажат, че имат такъв финансов приход, за да може да им се даде да го управляват. Това спира много от българските организации да бъдат водещи. Практиката за сега е българските организации да бъдат партньори. За да бъдат партньори, те трябва или да се приспособят към чужда идея или да внушат своята идея на друг.
Кои са приоритетните теми за програмата „Хоризонт 2020“?
Марионела Симова: Трябва да мислим за Европа като за едно семейство, в което всеки има свой интерес. Важно е обаче всеки член на семейството да има цел и да я постигне. Скандинавските страни и тези по крайбрежието имат интерес в аквакултурите. Това за една Чехия или Полша не е толкова актуално. Те имат интерес в нещо друго. Има обаче теми, които са в общ интерес като здравеопазването, образованието, конкурентоспособността, космическите изследвания, енергетиката, управлението на ресурсите. Всички тези теми и още подобни са приоритетни за европейските програми и най-вече на „Хоризонт 2020“. За Седма рамкова програма фокус бяха научните изследвания, без интерес какво се случва с една иновация след това. Сега е важно тези научни изследвания да намерят пазар. Не толкова науката за самата наука е важна, колкото науката в полза на конкурентна и иновативна Европа. Дали ще бъде иновация в продукти, процеси, услуги няма значение. Важно е създаване на нещо ново, което има пазарна реализация.
България в кои области създава иновативни проекти?
Милена Колева: Например в института по информационни и комуникационни технологии на БАН спечели проект за Високопроизводителна изчислителна инфраструктура за изследователските общности в Югоизточна Европа и друг за Европейска грид инициатива: Интегрирана и устойчива паневропейска е-инфраструктура за изследователи в Европа. Други популярни български иновации са в химическата промишленост, селското стопанство, биохраните, козметиката и т.н.
Марионела Симова: Българските предприятия имат различен профил в зависимост от това какъв натрупан опит имат и какви пазари са си намерили. Имаме страшно много разработки в областта на космическите храни. Имаме много силни информационни и комуникационни проекти като идеи. Тъжното обаче е, че не можем да ги „продаваме“, тъй като имаме по-ниско самочувствие и ни липсват умения за представяне и защита на идеите.
Каква е успеваемостта на българските проекти?
Марионела Симова: Приключи първата крайна дата по инструмента за финансиране на малки и средни предприятия и вече може да се каже, че от проектите, подадени от всички 28 страни членки, ние имаме един от много ниските резултати като успеваемост. Това означава или че не правим добър анализ за себе си какво е иновация и как може да спечели, или не можем да си продадем идеята, така че другите да я възприемат. Традиционно държавите, които имат много висока успеваемост, са Ирландия, Испания, Австрия, Италия. Това са държавите, в които една бизнес идея може да се преведе на „бюрократски“ език. България има 30 подадени проектопредложения, от които за съжаление е спечелило само едно. Това е много нисък процент успеваемост, който показа, че българите имат идеи, но не могат да ги „продадат“.
Какво ново се въвежда при финансирането на иновациите в сравнение с предишния програмен период?
Милена Колева: На база на анализа от предишния програмен период е установено, че процентът на участието на малки и средни предприятия е много малък. За да насърчи кандидатстването им „Хоризонт 2020“ отделя 20% от бюджета си (8.65 млрд. евро) за малки и средни предприятия. Насърчава се кандидатстването им в промишлеността и в областта на обществените предизвикателства. Приемат се два вида проекти – партньорски (65% от бюджета) и самостоятелни (35%).
Защо се въвежда SME инструмента и как протича процедурата по кандидатстване?
Марионела Симова: Самият инструмент за самостоятелно кандидатстване на МСП е заимстван от програма на Американския национален институт. Това, което се копира от САЩ, е доброто отношение и към положителния, и към отрицателния анализ на една иновативна идея. Концепцията е, че да оцениш една идея, че няма пазарен потенциал, пак е положителен резултат. За създаването на SME инструмента е направен анализ на процесите от генерирането на идеята, през създаването на предприятието, до започване на инвестиране, патентоване, изработка на технологична документация, производство на модел и т.н. Установява се, че преди да се стигне до пазара, има един период, в който има много голяма опасност от умиране на стартъпа, който загива от липса на средства.
Милена Колева: В началото има достатъчно инструменти за финансиране по обществени фондове. Колкото се отива към етапа на комерсиализация обаче, тези фондове намаляват. В същото време кандидатстването за частни инвестиции в началния етап на изследване и научни разработки са много малко. За това Европейската комисия въвежда този инструмент. Кандидатстването е както се кандидатства пред частен инвеститор. Разликата е, че ЕК търси високо рискови проекти – нещо, което частните инвеститори не биха подкрепили, но има голям потенциал за развитие.
Подкрепата на ЕК се разделя на три фази. Първата фаза е създаване на бизнес план от 10 стр. Има конкретни въпроси и се търсят конкретни отговори. Кандидатства се с идеята да се получи финансиране за доразработване на концепцията и проучвания. ЕК на първия етап дава 50 хил. евро субсидия. От предприятието се иска да доразвие идеята си, да се направи проучване за реализуемост, маркетингово проучване и всички онези дейности, които са необходими да се подготви в рамките на 6 месеца за следващата фаза.
На втора фаза се кандидатства с по-голям бизнес план с обем между 40 и 50 страници. Резултатите от първата фаза директно стават част от документацията за кандидатстване. Тук вече финансирането е между половин и два милиона и половина евро, а срокът за изпълнение е от една до две години. Дейностите, които се финансират са развитието на проекта, прототипиране, тестване, макет и всички подготвителни дейности преди да имаме завършен продукт, който да бъде пуснат на пазара.
В третата фаза, която е фазата на комерсиализацията, директна финансова подкрепа не се предвижда, но се смята, че предприятията, които са преминали Фаза 1 и Фаза 2 са в т.нар. Лига на шампионите. В тази трета фаза те са готови да вземат финансиране от частен инвеститор като в този случай ЕК е гарант, че бизнесът им е достатъчно добър и може да се инвестира. От друга страна ЕК се стреми да държи тези предприятия свързани и взаимно да се подкрепят и развиват.
Защо е важно за българските предприятия да станат част от т.нар. Лига на шампионите?
Марионела Симова: Веднъж влязъл в шампионската лига, по-нататък пътят е лесен. Тепърва страшно много пари ще се дават за общата енергийна мрежа на Европа, например. Правейки малки акумулатори, трансформатори или свързващи елементи и влизайки в шампионската лига, предприятието става доставчик на цяла Европа. Това е огромен и дългосрочен пазар.
Какви проекти могат да кандидатстват за финансиране чрез SME инструмента и как се оценяват те?
Милена Колева: ЕК обръща внимание на иновациите по бизнес модела, т.е. не само продуктовите иновации. За това по SME инструмента ще бъдат отворени две покани през 2015 г. с теми иновации в бизнес модела и иновативни приложения за електронно правителство. Те търсят също така процесни иновации, иновации в начина на производство и управление, маркетингови иновации и др. Най-общо областите на отворените покани са: информационни технологии, нанотехнологии, нови материали, биотехнологични и индустриални процеси, синята икономика, космически изследвания, медицинска диагностика, хранително-вкусова промишленост и др. Има няколко покани, които насърчават енергийната ефективност. Темите са тясно обвързани с обществените предизвикателства и конкретните цели на програмата са да се работи върху конкретен проблем за решаване. Всички тези области са само за малки и средни предприятия, които кандидатстват самостоятелно. От тях се изисква много добре разработена идея с ясна пазарна реализация. В момента на оценяване критериите са такива, че начинът на аргументиране се оценява много високо. Максимумът точки, които се дават, са 5, но реално прагът да бъде класирана за финансиране една идея е 4.
Марионела Симова: Има три критерия с по 5 точки. Най-важният от тях е влияние, въздействие. Ако там не се получат 4 точки, проектът отпада. Другите критерии са научно и технологично ниво, т.е. ниво на иновативност и осъществяване и изпълнение. Критериите са много прости, но въпросите, на които трябва да се отговори, са изключително задълбочени. Начинът на изложение в тези 10 страници е изключително важен. Всеки, който има иновативна идея, трябва да успее да убеди оценителите, които са експерти от целия Европейски съюз, че тази идея има пазарна реализация.
Какви са препоръките ви към хората, които имат иновативна идея и искат да кандидатстват за финансирането й?
Марионела Симова: Първият ми съвет е да се регистрират в портала на Европейската комисия. В областта Research&innovation се намира информацията за „Хоризонт 2020“. Така е организиран порталът, че в зависимост от областта, в която предприятието работи, се извеждат всякакви възможности за финансиране. Особено важно е също да се повиши самочувствието на българските предприемачи и предприятия, защото ние сме абсолютно равнопоставени и даже в някои области сме по-напред, просто защото се сблъскваме с по-сериозни предизвикателства от социална гледна точка. Хубаво е да се научим да си описваме идеята целево и добре аргументирано. Да бъде ясна пазарната й реализация.
Милена Колева: Много важно е иновацията да е на европейско ниво. Търси се т.нар. европейска добавена стойност. Нещо, което е иновативно за нашия пазар, не винаги е фактор на европейско ниво. Когато смятаме, че имаме технология, в която сме добри и може да добави стойност на европейско ниво, задължително трябва да се включим в партньорство. Ако използваме SMЕ инструмента самостоятелно да кандидатстваме, тогава цялостната концепция трябва да е ясно изписана – какъв е крайният резултат, който търсим, как това ще промени регионалния, европейския, а още по-добре и глобалния пазар. Когато се разпише идеята много внимателно трябва да се прецени темата, по която да се подаде. Трябва да се избере тази, в която най-ясно може да се докаже пазарна реализация и идеята се вписва най-добре в параметрите на съответната покана. Важно е също как тази иновация ще окаже въздействие върху нашия собствен бизнес. Средствата, които идват, са за това да се подкрепи бизнеса стратегически и иновацията да е част от развитието на бизнеса.
Какви са предимствата на европейския SME инструмент в сравнение с финансирането от инвестиционни фондове и бизнес ангели?
Милена Колева: Трябва да се знае, че идеята зад Инструмента не е да се финансират стартъпи. Тук се търси между три и пет години фирмата да е вече на пазара и да има изграден капацитет. Все още няма достатъчно информация до колко финансовите резултати на фирмата влияят върху оценката на проекта. По SME инструмента, когато няма достатъчно силен финансов капацитет, се търси оперативен капацитет и капацитет на екипа, който ще работи по тази иновация. Разликата с венчър фондовете е, че тук има подкрепа от европейската мрежа Enterprise Europe Network. От момента, от който даден проект спечели финансиране, те са тези, които го поемат и помагат в процеса на осъществяване на всички фази. Предоставят коучър услуга, която е финансирана от ЕК. Не случайно акцент в новия програмен период е т.нар. иновационен мениджмънт, тъй като се смята, че управлението на иновацията е голяма неосъзната нужда. Оценката на инвестиционния капацитет на фирмата е важна част от този инструмент, която се прави от ЕЕN. Те подпомагат, оценяват капацитета на иновационния мениджмънт и дават насоки на фирмата. Отделно от подкрепата, която оказват на спечелилите финансиране по този инструмент, те имат и една друга задача, която е подпомагане на иновационния капацитет на всички кандидати. Ако някой има идея и иска да кандидатства, те могат да го посъветват в коя програма да го направи. Тяхната задача е да помагат на предприятията да навлизат на нови пазари.
Марионела Симова: Друга разлика е въпросът с интелектуалната собственост. Доколкото другите фондове, които подкрепят един стартъп или иновация, държат да придобият процент от интелектуалната собственост, ЕК няма отношение към интелектуалната собственост и продукта. Тя дава безвъзмездно тези 50 хил. евро грант, просто, за да върви Европа напред.
Общата сума, която се предвижда за реализацията на един проект от Фаза 1, е еднаква, без значение коя държава кандидатства и какъв е стандартът на живот в нея. Смята се, че 71.5 хиляди евро е необходимата сума, за да се направят проучванията, бизнес плана, разработването на технологична документация, патентните заявки – всичко, което трябва да доведе един кандидат до втора фаза. От страна на ЕК се дават 50 хиляди евро субсидия.
Какъв е профилът на успешния кандидат за финансиране по SME инструмента?
Милена Колева: Прагът за SME инструмента е много висок. Целта на ЕК е финансиране на между 5% и 6% от всички малки и средни предприятия в Европа. Само най-добрите покриват профила. Най-голяма е конкуренцията в ICT сферата и в същото време най-малко успяват да прескочат прага за получаване на финансиране.
Марионела Симова: По-интересни теми за Европа са синята енергия, космоса и иновациите в IT сферата. От друга страна при IT технологиите е и най-бързата възвращаемост на инвестициите. При тях се плаща предимно за труд. Докато оборудването, необходимо за космически изследвания, изисква огромна инвестиция. България има много голям потенциал в областта на биотехнологиите, екологичните иновации, хранителното производство. Имаме много добри разработки в областта на машинопроизводството, химическата промишленост ни е много силна, космическите изследвания също.
Ако екипите си поставят за цел да започнат да работят, те трябва да инвестират страшно много време в четене, тъй като има много документация, която трябва да се знае, за да се получи добрата оценка. От друга страна екипите трябва да гледат по-положително на кандидатстването, даже и да получат „не“. Всеки един проект е опит за мениджмънта на предприятията. Това е начин за самоорганизиране на мисленето, за изкристализиране на идеите, на визията за развитие, даже за създаване на иновационния мениджмънт на предприятието. Наша национална черта е по-негативно да гледаме на нещата, но трябва да се научим да приемаме пораженията като положителен опит.
Интервю на Мария Иванова