Александър Александров
Един от най-добрите начини да придобием ново умение е като наблюдаваме достатъчно често човек, който вече го притежава и попиваме неговите думи и действия. По този начин ние оставяме подсъзнанието си да съхранява всеки незабележим детайл в поведението на въпросния човек, без дори да осъзнаваме това. А независимо дали го усещаме, или не – всички действаме на база на моделите, записани в подсъзнанието ни, по-известни като навици. И обикновено възприемаме тези модели от хората, с които общуваме най-често. Всъщност тези принципи на невролингвистичното програмиране са известни от столетия и са се запазили до днес в народната поговорка: „С какъвто се събереш, такъв ставаш“.
Може би именно това е обяснението за днешната популярност на понятието „ментор“ в средите на младите бизнесмени, които искат да натрупат определени познания в сферата на маркетинга, продажбите, управлението на хора, на парични потоци и др.
ключови за една компания дейности.
У нас тази концепция за предаване на предприемачески опит тепърва набира популярност, а и във все още младата ни пазарна икономика липсват достатъчно опитни бизнесмени, които да отговорят на нуждата от обучение на младите собственици на фирми. И въпреки, че този проблем си остава с пълна сила и в бъдеще, едно своеобразно решение е предложено от Европейският съюз, чиято администрация се опитва да отговори на други две предизвикателства. Първото е, че днес цели 51% от младите европейци са заявили интереса си да вървят по пътя на предприемачеството, но много малко от тях реално тръгват по него, а второто – че едва 8% от малките и средни предприятия в Общността развиват международна дейност в друга европейска страна.
Отговорът на ЕС е програмата
която се очаква да промени тези негативни за цялата икономика тенденции. Всеки гражданин на ЕС, който иска да започне собствен бизнес, но усеща, че все още няма достатъчно опит в тази сфера, може да се включи в програмата, която ще финансира гостуването му за няколко месеца на по-опитен предприемач от друга страна на Стария континент. Инициативата се финансира от Европейската комисия и функционира чрез повече от сто партньорски организации в страните – членки, чиято дейност се координира от Асоциацията на европейските търговско – промишлени палати.
„Много се радвам да видя, че Еразъм за млади предприемачи стартира. Нейните цели – да подпомага
отключването на бизнес потенциала,
да създава нови възможности и да спомогне за по-доброто използване на вътрешния пазар, са по-актуални от всякога в контекста на днешната икономическа криза“ – посочва при старта на програмата заместник – председатлят на Европейската комисия Гюнтер Ферхойген.
Освен, че предлага възможност за обмяна на опит, програмата Еразъм за млади предприемачи улеснява и достъпа до нови пазари, както и намирането на потенциални бизнес партньори. Също така тя поощрява изграждането на мрежи между хората на бизнеса и малките и средни предприятия. За по-опитните предприемачи пък инициативата е възможност да развият нови търговски връзки и да научават повече за пазара в друга страна от ЕС.
Целта на програма Еразъм за млади предприемачи в крайна сметка е оказване на
подкрепа за стартиращите бизнеси
и малките фирми и по-успешно начало на проектите им, което отдавна е определено за ключов приоритет с оглед развитието на икономиката на ЕС. Друга важна цел е обмен на информация по отношение на основните препятствия и предизвикателства при стартирането и развитието на малък бизнес, както и възможността участниците да получат информация от първа ръка за особеностите на други национални пазари в рамките на ЕС. „Трябва да се отчете и фактът, че програмата позволява създаването на много полезни контакти“ – добавя Анна Найденова, Координатор проекти в ИКТ Клъстър, който е една от трите партньорски организации по програмата в България. На практика Еразъм за млади предприемачи предоставя на собствениците на малки фирми не само информация, но и потенциален партньор за стъпването на един нов пазар.
Кой може да участва?
Двата типа участници в програмата са начинаещи предприемачи (които създават своята компания в момента или развиват бизнеса си от скоро), както и такива с опит, които биха споделили част от познанията си с първите. Процедурата за кандидатстване не е сложна – достатъчно е желаещият да попълни форма в Интернет и да се свърже с някоя от партньорските организации в своята страна. Много важна част е представянето на бизнес план на английски език. След това кандидатът се среща с представители на партньорите, като целта на тази стъпка е да се избегне финансирането на „екскурзианти“, които реално не се интересуват от обучението по предприемачество.
Според Анна Найденова, сред кандидатстващите у нас се наблюдава желание да придобият опит в чуждестранна бизнес организация, но все още не са се появили български кандидати за приемащи предприемачи. В ИКТ Клъстър са си поставили за цел да направят 10 – 12 обмена на предприемачи, като до този момент броят на кандидатите е десетина, а само един от тях е одобрен. Може би е време българските младежи да се замислят по-дългосрочно за последиците от начина, по който ще прекарат лятото. Защото ако целта е просто да се сдобият с джобни пари, вероятно и временна заетост по черноморските курорти е добра алтернатива, но ако се стремим да постигнем нещо повече с живота си, обучението по предприемачество при вече успял бизнесмен може да се окаже безценно.