By Newbusiness Team 
Росен Цветков
Има един бизнес, който работи винаги при слънчево време, прави децата щастливи, а не рядко и възрастните. Просто защото трудно ще се намери в летните жеги човек, който не се отдава на изкушението да хапне поне един сладолед седмично (а някои дори ядат по няколко на ден). Което означава, че тази дейност може да се окаже чудесна сезонна възможнсот за всеки предприемач. Принципът е прост – колкото по-топло е, толкова повече се харчи продуктът.
Затова не е чудно, че според прогнозите на специалистите, през тази година пазарът на сладолед
ще запази нивата си от 2008 и 2009 г.
и ще бъдат продадени около 90 – 100 млн. бройки. Точни изчисления обаче е трудно да бъдат направени, заради сивия сектор и регионалния характер на част от продажбите.
Според различни проучвания, цитирани в медиите, четири фирми имат над 10% пазарен дял в обем през миналата година. „Нестле айс криийм“ запазва лидерските си позиции с 40% от продажбите, „Дарко“ е с 14%, „Изида“ – Добрич – с 12%, „Карил и Таня“, Ямбол – с 11%. „Дени“, Велико Търново, е с 6%, а софийският производител „Джимис“, който се включи на индустриалния пазар през 2006 г. и продава
само в премиум сегмента,
е с 5 на сто.
Това, обаче което би заинтригувало всеки потенциален бизнесмен, са не сухите цифри, а по-скоро фактът, че стига да има желание и той може да си намери място под слънцето в този „сладък“ сегмент. И тъй като големите „акули“ вече са си разпределили пазара, най-лесният вариант е чрез т.нар. насипни сладоледи.
През последните няколко години масово, се наложи предлагането им във фунийка или пластмасова купичка, като клентът сам избира комбинацията и грамажа. Според специалистите продажбите на този насипен продукт заемат
5% от пазара в страната.
Той бе наложен през 2003 г. от фирма „Феникс“, която първа у нас предложи сладолед по този начин. Компанията въведе бутикови щандове, където продуктът е разположен във форма на високи купчини, завършващи с ядки, стафиди, шоколадови парченца, натрошени бисквити и вафли, кокосови стърготини, кисело мляко, плодове и какво ли още не. Може да е обезмаслен и порест (по италианска рецепта) или пък плътен и пълномаслен (по американска рецепта). Дотогава масовата практика бе да се предлага сладолед, който се изгребва от дълбоки съдове и купувачът всъщност не вижда
какво точно му слагат във фунийката.
Тенденцията бързо се разпространи и все по-често, хората спират пред хладилните витрини, а и последните вече са достъпни на много повече места у нас.
Вариантите да навлезете в този бизнес са два. Първият е да се сдобиете със собствена хладилна витрина. Нашето проучване установи, че професионалните модели, с дълбоко замразяване и електрическо охлаждане са от порядъка на 1500 – 2000 лева, купени на пазара втора ръка. Още по-добрите, които освен електрическо, разполагат и с водно охлаждане са още по-скъпи и струват около 2500 лева. Ако вече сте направили тази най-важна стъпка, и имате необходимия за продажбите уред, остава да решите сами точно
с каква марка сладолед
да го напълните. Разбира се в този случай ще трябва да си набавите и всички останали артикули необходими за продажбата на сладоледа – фунийки, чашки и т.н.
Другата опция е да сключите договор направо с някой от производителите. При този вариант, срещу предварително договорен наем, фирмата ще ви осигури хладилна витрина с тента и хладилна ракла, кантар за измерване на сладоледа плюс шкафчета. Производителят осигурява и
доставките на място
на всички необходими артикули – сладолед, салфетки, пластмасови купички, лъжички и фунийки, като сладоледът се закупува на преференциална цена.
И в двата случая е задължително да имате разрешително, което се вади от съответната община и струва определена сума (в зависимост от разположението и големината на витрината). В графата с разходите задължително се слага и сметката за ток, която е около 250 лева месечно.
В момента най-разпространените в София са
хладилните витрини на Raffy,
като при тях цената на сладоледа е фиксирана на 1.19 лева за 100 грама. Не по-малко популярни са и витрините на „Феникс“, които продават продуктите на приблизително същата цена. През този сезон на пазара в столицата се появи и още един играч – Gelateria Parmalat на популярния италиански концерн. Доколко той ще успее да се наложи на пазара предстои да разберем.
Впрочем има и още една възможност да припечелите пари от продажба на сладолед на улицата. Става дума за добре познатите ни от близкото минало
машини за сладолед.
Наистина, не може да се отрече, че присъединяването на страната към ЕС доведе до закриване на някои от тези точки на продажба и до намаляване броя на старите колички за сладолед. Причината за това са както завишените хигиенни и санитарни изисквания към обектите, така и претенциите на купувачите, които търсят далеч по-луксозни продукти.
Заради финансовата криза обаче, интересът към машините за сладолед започна постепенно да се завръща. В зависимост от големината и техническите им характеристики, те се предлагат на цена между 1000 и 4000 лева. Цената на която ще продавате можете сами да определите, но в повечето случаи тя варира между 50 стотинки и левче. Хубаво е да разполагате с т.нар. заливки, придаващи на сладоледа различен аромат –
карамел, ягода, вишна
и т.н. И тук задължителното условие е да имате достъп до електричество, което си остава постоянен месечен разход, без който няма как да развивате подобна дейност. Напоследък все по-често се срещат и машини за сладолед „Фреди“, които продават бройката за 99 стотинки. Възможности има, стига разбира се да има и предприемачески дух и желание за действие. Лятото още не е в разгара си, но ако някой се заинтересува – можем само да му пожелаем успех!
- Любопитно
*За родина на сладоледа се смята Китай. Преди около пет хиляди години хората, живеещи по високите планини, смесвали сокове от различни плодове със сняг. За това свидетелстват и преданията, според които на масата на китайските императори се поднасяли замразени плодови сокове.
*В Югоизточна Европа сладоледът е пренесен от арабите, които са възприели и обогатили рецептата на китайците. В края на XIII в. и началото на XIV в. от него са опиянени и аристократите в Западна Европа.
*Първият град, в който започнали да произвеждат и продават сладолед, бил Париж. Това се случило през 1676 година, когато 250 парижки сладкари се обединили и създали корпорация за производство на сладолед, но официалната рецепта за приготвяне на сладолед все още се считала за държавна тайна.
*Само след 100 години във Виена била издадена готварска книга, която съдържала различни рецепти за сладолед. Един екземпляр от книгата се е запазил и до днес и в него могат да се намерят много интересни рецепти.
*В Америка рецепти за приготвяне на сладолед попаднали чрез английските преселници, когато през 1774 година доставчикът на хранителни стоки Филип Лензи обявил в нюйорските вестици, че пристига от Лондон и носи рецепти на различни сладости, в това число и на такава рядкост като сладоледа.
*Началото на серийното производство на фризерите било поставено през 1851 година от Якоб Фусел – бащата на американската сладоледена индустрия. Мястото било Северна Америка, гр. Балтимор, щата Мериленд. Постепенно хладилните машини били усъвършенствани, като значително се занижила трудоемкостта и съответно се намалила себестойността на сладоледа.
*В България сладоледът се появява сравнително късно (в края на XIX в.) под името „дондурма каймак“. Фабричното му производство започва след 1945 г. в София и Видин.
*Българинът изяжда средно над 3 кг сладолед годишно.