Българският банков сектор регистрира нетна печалба от 746 млн. лв. в края на 2014 г.

„Прогнозите за това, че 2014-та г. ще е ключова за европейския банков сектор и че банките с присъствие в Централна и Източна Европа (ЦИЕ)  ще бъдат изложени на изпитания, се оправдаха. Още тогава оценките ни се основаваха на по-строгите регулаторни мерки по отношение на капитала и оценката на риска. Задълбочилият се през тази година конфликт между Русия и Украйна обаче, а също разочароващият ръст на икономиката в еврозоната, бяха фактори, които внесоха по-голямо от очакваното напрежение в банковия сектор.  В този момент в банковия сектор навлезе „новото нормално“ и всички участници на пазара са поне частично принудени да преразгледат бизнес стратегиите си. Следователно разглеждам 2015-та като година на преход, който вероятно ще принуди банките да закриват отделни бизнес сегменти и дори да се оттеглят от някои пазари. Независимо от това, решението да се присъства в банковия сектор в ЦИЕ все още е важно и правилно. Мое лично убеждение е, че банковият бизнес, след тази фаза на преструктуриране и дори под натиска на новите условия, отново ще даде своя значителен принос за икономическото и социално развитие на целия регион,“ казва Карл Севелда, главен изпълнителен директор на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ). 

Оценката му намира потвърждение в основните заключения на последното издание на годишния доклад за банковия сектор на ЦИЕ, съвместна публикация на анализаторите на РБИ/Райфайзен РИСЪРЧ и Райфайзен Центробанк АГ. Докладът бе представен на прес конференция във Виена на 10 юни.

Възход на някои пазари в Централна Европа/Югоизточна Европа; Унгария и Румъния бележат добър напредък

„Продължаваме да считаме Полша, Чешката република и Словакия за растящи пазари, характеризиращи се с умерени равнища на финансово посредничество и следователно – имащи голям шанс кредитирането устойчиво да регистрира по-висок ръст от този на БВП. От фундаментална гледна точка, пазарите на Унгария и Румъния, регистриращи период на преход, могат да бъдат добавени към тази група държави. И за двата банкови пазара изминалите няколко години бяха повратни – характеризираще се с деливъридж, сериозни еднократни загуби и преструктуриране на необслужваните заеми. Към този момент обаче е трудно да се предвиди дали преструктурирането през изминалите няколко години е било достатъчно, за да се премине към подем в разумни граници през 2015 г.“, обяснява Гюнтер Дойбер, ръководител на отдел „Изследвания на облигации и валути в ЦИЕ“ и един от основните автори на Доклада за банковия сектор в ЦИЕ.

Съотношението на необслужваните кредити: подобрения в ЦЕ/ЮИЕ; спад в Източна Европа

По отношение на съотношението на необслужваните кредити, 2014 г. най-накрая се оказа повратна за банковите сектори в ЦЕ и ЮИЕ и доведе до спад в съотношенията след години ръст. В Румъния например, съотношението на небослужваните заеми намаля от 21.9% през 2013 г. до 13.9% в края на 2014 г., след като централната банка осъществи редица мерки за ускоряване на изчистването на балансите. В Централна Европа положителната тенденция по отношение на съотношението на необслужваните заеми в региона намери подкрепа в лицето на стабилното и/или подобряващо се качество на активите, както и на новото кредитиране на пазари, като например Полша, Чешката република и Словакия. Качеството на активите най-сетне се подобри и в Унгария (съотношението на необслужваните заеми спадна от 14% на 13.3%) и Словения (съотношението намаля от 22% на 16%). Общото съотношение на необслужваните заеми в Централна Европа се подобри от 9.1% до 8.5%, като съотношението на необслужваните кредити в региона, с изключение на Унгария, намаля от 7.1% на 6.8% през 2014 г. Следователно на регионално равнище (сумарно за Централна Европа), съотношението на необслужваните кредити намаля с 0.6 процентни пункта през 2014 г. след пет последователни години на кумулативен ръст с 5.2 процентни пункта. Има вероятност за по-голям спад на показателя за региона Централна Европа, но Прегледът на качеството на активите (Asset Quality Review, AQR) и стрес теста на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган подпомогнаха по-предпазливите оценки на качеството на активите. 

Като цяло, разнопосочните тенденции по отношение на съотношението на просрочените заеми в трите подрегиона на ЦИЕ все още се тушираха една друга през 2014 г., като това доведе до стабилно като цяло съотношение на необслужваните кредити в ЦИЕ от 8.5 на сто. През 2015 г. обаче развитията в Източна Европа могат да засенчат положителната тенденция на показателя на други пазари в ЦИЕ – сценарий, който може да доведе до повишаване на общото съотношение на просрочените заеми в ЦИЕ до над 9% до края на 2015-та година.

България: Превъзмогване на последствията от банковата криза

През 2014 г. Брутният вътрешен продукт (БВП)  нарасна реално с 1.7%, с което отбеляза подобрение спрямо 2013 г. Увеличението бе следствие на позитивни резултати и на трите основни компонента, формиращи БВП – секторите на услугите, индустрията, и селското стопанство, за пръв път от 2009 г. насам. Банковият сектор обаче не можа да се възползва  в достатъчна степен от позитивните икономически тенденции, защото настроенията към банките бяха  негативно повлияни от банковата криза от юни 2014 г. и практическия фалит на една от най-големите банки на пазара КТБ, довел до спад в общите активи на банковата система  с 0.7%, , на   корпоративните кредити  с 6.7% и на  банкирането на дребно  – с 1.2%. Като цяло реализираният спад на кредитния пазар достигна почти 5%. 

Като положителен момент може да се отбележи възстановяването на спестяванията на домакинствата през втората половина на  2014 г., като депозитите на домакинствата се увеличиха с повече от 4.5% до 41 млрд. лв. Този растеж беше подкрепен от действията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който изплати гарантираните по закон суми на вложителите в КТБ. Така по-голямата част от изплатените средства останаха в банковия сектор,  а  само 2% бяха изтеглени в брой към края на годината. Корпоративните депозити също намаляха с 1.2% до 22.7 млрд. лв., но въпреки това общата база на депозитите  нарасна с 2.4%.

Независимо от негативното влияние на кризата, българският банков сектор регистрира нетна печалба от 746 млн. лв. в края на 2014, което е около 25% увеличение спрямо 2013 г. Това, на фона на свиването на размера на активите, предизвика подобрение в реализираните стойности на показателите възвращаемост на активите (ROA) и възвращаемост на собствения капитал (ROE).

През 2014 г. в българския банков сектор бяха наложени редица законови и регулаторни изисквания. На първо място, с цел присъединяване към Единния надзорен механизъм бяха приведени в действие европейските регламент и директива за капиталовите изисквания . В резултат на това капиталовата адекватност на банковия сектор нарасна до  22.0%, а коефициентът на ликвидни активи  достигна 30.1%. На второ място, като пряко следствие от кризата, правителството внесе изменения в  Закона за банковата несъстоятелност. Делът  на необслужваните кредити остана сравнително непроменен на нива от 16.8% и продължи да е повод за известни притеснения. Основните рискове за сектора произтичат от възможни скрити досега последствия  от неотдавнашната банкова криза.

Докладът „Банковият сектор в ЦИЕ“ може да бъде изтеглен на адрес: http://www.rbinternational.com/ceebankingsectorreport2015