By Newbusiness Team 
Люба Спасова
Ако сте избрали сегашния момент за старт на своето бизнес начинание, много вероятно е да се чудите как да орежете разходите си и служителите, въпреки ключовото им значение за развитието на бизнеса, не правят изключение. Добрата новина е, че с помощта на модерните информационни технологии и използвайки някои нови форми на заетост, вие можете да организирате своя екип при минимални разходи за обезпечаване на работни места и при това – без да нарушавате законите.
Начинът на работа в днешно време е доста разтегливо понятие. Само преди няколко години се дивяхме на американските филми, в които бизнесмени по бански разпъваха лаптопите си на плажа и превеждаха милиони в Швейцарски банки, управляваха корпорациите си от разстояние или просто отмятаха част от ежедневните си задължения. Други пък вдигаха телефона и с две изречения приключваха работата си за деня. Днес филмовите сценарии вече са реалност, която предлага невероятно разнообразие от форми на труд. Благодарение на модерните технологии километрите вече нямат значение, а отрупаните с бумаги бюра в офисите
постепенно се превръщат в отживелица.
Стига да не е свързана с производство, работата днес почти не изисква задържане на едно конкретно място. За някои това е удобство, което пести излишни разходи, но за други е просто лукс, който не могат да си позволят. За да претеглим плюсовете и минусите на „модерните” начини на работа, няма как да не се запознаем първо с традиционните.
Повечето работодатели автоматично се обръщат към постоянната заетост, обвързана с осемчасовия работен ден, регламентиран в Кодекса на труда. В зависимост от дейността, обаче, работното време може да варира до десет, дори дванадесет часа на денонощие (както е в областта на услугите). На първо време това се отразява върху месечните възнаграждения на персонала, които растат правопропорционално на изработените часове (а те се заплащат двойно след края на работния ден).
В дългосрочна перспектива
обаче постоянната заетост е свръзана с фиксирани разходи за консумативи, сметки за ток, вода и парно, поддръжка на наличната техника и наетите помещения. А те няма как да бъдат редуцирани, особено ако са свързани с производство. Известна гъвкавост би могло да има в работата на мениджърите, които не са непременно свързани към бюрото и стационарния си телефон, но в тези случаи заплатите им обикновено зависят от постигнатите резултати (брой продажби, например), което от само себи си излиза извън концепцията за постоянната заетост. Допълнително ограничение е изискването трудовият договор да се прекратява с минимум 30-дневно предизвестие, което налага предварително планиране на кадровите промени и своевременна организация на интервюта за назначаване на нов песонал.
С две думи, постоянната заетост обвързва служителите с конкретна месторабота, а работодателите – с разходи за нейното поддържане.
Ако във фирма с десетина служители тези средства са символични, то в по-големите компании могат да бъдат сериозно перо от порядъка на десетки хиляди лева. А в условията на нестабилна икономика подобен разчет на бюджетните средства, който не позволява гъвкави решения, съвсем не е за предпочитане. Все пак ключов стремеж за всеки предприемач си остава постигане на максимална ефективност с минимум средства. Златната среда действително се постига трудно, но не е невъзможна.
Един от пътищата към нея минава през т. нар. аутсорсинг на дейности (от англ. оutsource), който означава извеждане на част от дейностите в една компания към външна фирма. Ясно е, че при такова решение необходимостта от наемане на помещения, подписване на договори със служители и осигуряване на необходимата техника отпада, а с нея и голяма част от разходите. Чудесен пример за това са различните мобилни опаритори. Преди години те стартираха с цели армии от инженери, които да изградят мрежите им и да следят за качеството на връзката. Днес обаче, когато тези мрежи вече не могат да се разширяват, а поддръжката е само формална, голямата част от
служителите стават излишни.
Това кара фирмите да закриват подобни отдели или изобщо да не ги планират в бизнеса си и да се обръщат към подизпълнители. Тъй като последните разполагат с необходимата техника и персонал, компаниите правят разходи само за тяхното наемане. Не им се налага дори да обособяват работни места за целта. Работата се върши предимно от разстояние и не ангажира допълнителни ресурси. Цената на услугата е по-висока от пазарната й стойност, но е няколко пъти по-ниска от това, което фирмите биха платили в дългосрочен план, ако сами се заемат с нея.
Добро решение в подобни случаи е и временната заетост, но в по-модерната й форма – т. нар. „лизинг на персонал”, по-известен, като
„служители под наем”.
Водещият принцип тук е „наемай при нужда”, като при него няма никакви ограничения по отношение на времето и продължителността на договора, възрастта или квалификацията на служителите. Тъй като временната заетост не е регламентирана в Кодекса на труда, услугите се предлагат от специални агенции, различни от бюрата по труда. Те поддържат обширни бази данни с потенциални служители на всякаква възраст (от студенти до пенсионери) и с всякакъв професионален опит (от обикновени работници до специалисти). По подобен начин работят и познатите агенции за подбор на персонал, но с тази разлика, че хората в агенциите за временна заетост са техни служители и подписват трудов договор с тях, а не с компанията, за която ще работят. Бизнесът ги взима „под наем”, сключвайки търговско споразумение с агенцията, от която ги наема. В този документ се посочват месечното възнаграждение, работното време и място на служителите, периода, за който са ангажирани, бонусите, които евентуално ще получават, както и сумата, която компанията ще плати за предоставените й кадри. Когато срокът на договора изтече, наетият персонал се освобождава, а контрактите се прекратяват. По този начин могат да се наемат чистачки, строителни работници, водопроводчици, счетоводители, дори адвокати или мениджъри на проекти.
Добрата страна на този вид услуга е, че по всякакъв начин защитава интересите, както на работодателите, така и на служителите. От една страна тя решава проблема с бързото
намиране на допълнителна работна ръка,
а от друга предлага чудесна възможност за осигуряване на хора, които да заместят постоянен служител в отпуск по болест, в командировка или лятна ваканция, както и жените в майчинство. Тази форма на заетост е много удобна и за компаниите, когато имат нужда от кадри за няколко седмици или месеци, но не искат да губят време за формалности по тяхното назначаване и освобождаване. Работата е там, че бюрократичните процедури по регистрацията на трудовия договор понякога отнемат повече време, отколкото е продължителността на периода, за който компанията ще използва въпросния служител. Факт е, че в момента един управител не може да си позволи лукса да наеме секретарка за три дни, когато неговата се разболее, защото ще изгуби поне две седмици за нейното назначаване и освобождаване.
Чрез
наемането на временни служители
се елиминират ограниченията в Кодекса на труда, свързани със срочните договори. Сегашните разпоредби забраняват на работодателите да ги прекратяват предсрочно, защото дължат неустойки, нито пък да ги продължават за период до една година, ако се наложи. В този контекст временната заетост предлага онази гъвкавост, от която бизнесът има нужда в условията на променящи се пазари и потребности. Формата е изключително полезна за компъниите в сферата на туризма, селското стопанство, строителството, преработвателната индустрия и най-вече за изпълнителите на проекти.
Истината е, че решения има. Стига да бъдат потърсени.