By Newbusiness Team 
материала е от 20 брой (29 март 2010 година)
Приемствеността в предприемачеството и явленията, характерни единствено за българската икономика, ще проучват учени от 6 образователни институции. Проектът на тема: „Социокултурната обусловеност на предприемаческото поведение” е одобрен за финансиране от Фонд „Научни изследвания” на Министерството на образованието, младежта и науката и бе презентиран за първи път в рамките на академичните дискусии на VІІІ-ия Международен панаир на образованието в Пловдив, който отвори врати на 26 март.
Срокът на изпълнение на проекта е 36 месеца, проучването и анализирането на събраните данни ще стане на два етапа, съобщиха от Европейският колеж по икономика и управление. Освен висшето училище, в изследователския екип участват още Факултетът по икономически и социални науки на ПУ „Паисий Хилендарски”, УНСС, СУ „Климент Охридски”, Университетска фондация – Пловдив и консултантска къща „Стратеджайс Консултинг”.
Целта на проучването е то да бъде полезно както на научните среди и настоящите предприемачи, така и на обикновените хора, които биха искали да стартират собствен бизнес, заяви гл. ас. д-р Валентин Вацев, преподавател в Европейския колеж.
Тъй като модерното висше образование трябва да е пазарно ориентирано, резултатите ще бъдат внедрени в учебните планове на студенти от направленията „Социология”, „Политически науки”, „Организация и управление” и „Икономика”, подчерта ръководителят на проекта проф. Желка Генова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Според нея това е и причината проектът да се представи на Панаира на образованието в Пловдив, където по традиция се срещат представители на бизнеса с университетските преподаватели и студенти.
Проф. Генова смята, че всички правени до момента изследвания на бизнес средата не дават ясна представа за нормите на предприемаческото поведение. Идеята е не просто да се дефинира понятието „предприемачество”, но да се обясни и зараждането му в България в периода 1988 – 2010 г., добави тя.
Основно ще разграничим истинските новатори от посредниците, брокерите, спекулантите и рентиерите и ще търсим причината защо капитализмът не може да се пренася механично чрез готов модел от една в друга държава, заявиха от изследователския екип. Те са убедени, че различните исторически, културни и социални предпоставки в отделните страни предполагат и различен развой на икономиката.
В България предприемачите след 1988 г. могат да бъдат разделени в три групи: привилегирована номенклатура, реститути и т. нар. адвенчери ( от англ. adventure – „приключение, рискована постъпка, финансова спекулация”). Именно тези групи ще са предмет на нашето проучване, обясни проф. Кръстьо Петков от УНСС. Според него номенклатурните кадри са натрупали капитал чрез презапределение на мрежи и коалиции. За реститутите капиталът идва от възстановяване на имотите, отчуждени от държавата преди повече от половин век. Единствените, при които капиталът се натрупва по класическия предприемачески метод, са адвенчерите – те въвеждат иновации и поемат реален риск.
Освен различните начини на натрупване на първоначални средства и ефективно развитие на частния бизнес, проектът ще изследва и характерни явления като „андрешковщината”. Тя е позната като социо-културно поведение от края на 19 век, но икономистите са й дали тази формулировка едва един век по-късно. „Андрешковщината” е непрекъснатият стремеж на голяма част от псевдопредприемачите – дребните и недотам дребни спекуланти, да измамят държавното управление, уточни проф. Петков.
В рамките на академичните кръгли маси на VІІІ-ия Международен панаир на образование бе представен и още един проект по държавно финансиране на Фонд „Научни изследвания” – „Синергия и конкурентоспособност на българските фирми в европейския контекст”. Участниците в него ще изследват възможностите на българския бизнес да се развива в условия на европейски пазар, обясниха от Европейския колеж по икономика и управление.
В осмото издание на Международния панаир на образованието участваха 70 образователни институции от 10 държави – висши и средни училища, центрове за предучилищно възпитание и квалификационна подготовка, консултански къщи и издателства.