By Newbusiness Team 
Александър Александров
info@newbusiness.bg
На пръв поглед много по-лесно би било да нарека този материал „Защо да не изберем пътя на предприемача?“. Причините да предпочитаме сигурната работа при ясно определени ангажименти, гарантираната заплата и общественото осигуряване са безброй. Обратно – онези, които тръгнат по пътя на бизнеса, най-често получават единствено несигурност за това, което ще им донесе всеки следващ ден, месец и година. Те трябва непрекъснато да мислят от къде ще дойдат приходите на компанията, да обезпечат клиентите с качествен продукт и обслужване, да обезпечат служителите със заплати, осигуровки и работно място, а освен това да бъдат изрядни пред държавата, покривайки всички изисквания на данъчните и регулаторните институции. И в крайна сметка да се влеят в безжалостната статистика, според която от всеки десет стартиращи малки фирми, само една оцелява през първите пет години от съществуването си. При коефициент за печалба 1 към 10 май шансът да спечелим от залагане на футболни мачове е доста по-голям. А напоследък си имаме и глобална икономическа криза, с която да се съобразяваме.
Все пак, колкото и да звучи парадоксално, именно кризата може да се окаже катализатор за стартирането на много нови бизнес начинания. Защото ако сигурността на работното място е голямата причина, отказала до скоро мнозина да тръгнат по пътя на предприемачеството, то глобалната рецесия може
да изиграе ключова роля,
намалявайки значително усещането за привлекателност и сигурност на наемната работа. До неотдавна ръстът на заплатите, в комбинация с фирмените обучения, тиймбилдингите, бонусите и разнообразните придобивки, с които работодателите повсеместно се опитваха да задържат добрите си кадри в условията на икономически разцвет, бяха сериозна причина за мнозина да забавят своето решение за стартиране на собствен бизнес. Днес обаче уволненията се случват навсякъде около нас, на улицата остават дори и добре платени до скоро специалисти, а онези, които запазват работното си място, често заедно с него получават и обещанието за край на бонусите и никакви увеличения на заплатите през следващите месеци. И ако за тези хора алтернативата да започнат „нещо свое“ вече изглежда по-привлекателна, то същото важи в много по-голяма степен за хилядите завършващи студенти, които излизат на пазара на труда в момент, когато никой не ги иска. С други думи глобалната криза е на път да развенчае един мит, доказвайки, че няма нищо сигурно в „сигурното“ работно място и да накара всеки от нас да вложи повече енергия и креативност, когато взима едно от най-важните решения в живота си – как ще си изкарва прехраната.
„Това не е за мен“
Именно този е най-често срещаният отговор, който лично аз получавам, когато питам познати защо не се захванат със собствен бизнес. „Това не е за мен“ най-често означава цяла съвкупност от разбирания, според които бизнесмените са една друга класа от хора, която или е спечелила своите позиции чрез далавери, корупционни схеми и машинации, или просто е на територия, недостъпна за „обикновения човек“. Дори и онези, които обмислят възможността да стартират свой бизнес, най-често оставят тази стъпка за неопределеното бъдеще, когато вероятно всички фактори ще се подредят в тяхна полза и ще могат да го направят безпрепятствено. Всъщност истината е, че
предприемачеството е за всеки
и единственото ограничение е в собствените ни глави. Няма значение какво сте работили, какво образование имате и какви служебни позиции сте заемали до сега. Нека да вземем за пример чистачката в една фирма! Въпреки, че тя е последният човек, когото мнозина биха свързали с успешното предприемачество, аз бих казал, че е дори в по-изгодна позиция от повечето други служители в офиса. Работата на една чистачка често се свежда до половинчасово сутрешно почистване на помещенията. През останалото време тя би могла да намери нови работодатели/клиенти, като сутрин между 7:00 ч. и 9:00 ч. би могла да почиства по два офиса с едночасов преход между тях, а вечер – между 18:00 и 20:00 – още два. През деня пък ще може да намери друг тип клиенти – например богати семейства, които именно тогава искат домът им да бъде почистен. С привличането на първите клиенти нашата хипотетична чистачка би могла да регистрира фирма, а когато работата стане прекалено много, ще може да наеме някоя своя позната, на която да прехвърли част от дейността. С увеличаването на клиентите (все пак коя фирма няма нужда от почистване на офиса) предприемчивата чистачка ще трябва да се концентрира все повече в дейности по управление на бизнеса и все по-малко ще се занимава с това, което е правила в началото – почистване на офиси. Естествено пред нея ще се разкрият десетки нови проблеми – от вероятността да загуби клиент или липсата на кеш, до опити на служителите й да откраднат клиенти, но кой бизнесмен е застрахован от всички тези трудности?
Помислете си – ако за една чистачка е напълно по силите да задвижи собствен бизнес с двете си ръце, една четка и една кофа с вода, то същото важи за всеки здрав човек, без значение дали и какво образование е завършил, на каква възраст е, дали работи и в каква сфера на икономиката. Както вече казах, единственото ограничение е в начина ни на мислене.
Трябват ли ни пари за да стартираме?
Често чувам познати да казват: „Аз знам какъв бизнес да захвана, но ми трябват само 10 000 лв.“ или „Ако имаше кой да ме подкрепи финансово, бих опитал.“ Истината е, че за стартирането на бизнес парите далеч не са задължително условие. За да намерите първите си клиенти, трябва преди всичко да помислите какво вие можете да им предложите. На практика всичко, което ви се отдава, би могло да се превърне в успешен бизнес. Ако рисувате добре – тогава потърсете клиенти, които се нуждаят от дизайнерски услуги; ако имате микробус – намерете магазини, които да снабдявате с продукти; ако сте добри в градинарството – може би ще откриете клиенти сред хотелите и заведенията, които разполагат с цветни лехи за поддържане, а ако имате черен колан по някое бойно изкуство, можете да обучавате на техники за самоотбрана ваши познати срещу заплащане, събирайки постепенно средства за собствена тренировъчна зала. Възможностите са наистина безгранични и за да се уверите в това, ви съветвам да прочетете статията „Как да направим милион преди да навършим 20 години“ на стр. 31 от настоящото издание. Вместо да очаквате някой да ви даде сума за стартиране на бизнес, помислете за
това, което вие можете да дадете на света
и го давайте дори в по-големи количества, отколкото ви се заплаща. Концентрирайте се върху решаване на реалните проблеми на вашите клиенти, мислете за техните цели и необходимости и именно с тях съобразете вашата дейност! Усъвършенствайте се, четете и следете новостите в своя сегмент! Имайте предвид, че с развитието на бизнеса ще ви се наложи да отделяте все повече внимание на нови за вас сфери, като счетоводство, администрация, управление на екипи, маркетинг и др.
Фирма или самонает специалист?
Познавам немалко хора, които работят успешно като самонаети специалисти и с усърдна работа и всеотдайност са успели да привлекат достатъчно клиенти, за да си осигурят висок стандарт на живот. Повечето от тях си вземат парите под формата на хонорари, подписват граждански или авторски договори и нямат никакво намерение да направят следващата стъпка – регистрацията на собствена фирма. Причината се свежда до обяснението, което неотдавна ми даде един приятел: „Защо да давам пари за регистрация на фирма, запазване на име, адвокатски хонорар, счетоводител и всички други административни разходи, след като мога да си получавам парите и под формата на хонорари?“ Действително фирмената регистрация е свързана с не малко разходи и проблеми, които обаче могат да се изплатят многократно, ако погледнем в перспектива. Просто защото като служител вие първо работите, след това още преди да получите заплата, ви се удържат данъците и едва тогава харчите остатъка от парите. Ако осъществявате същите дейности като юридическо дружество, първо ще работите, след това ще получавате заплащането за труда си, после ще го харчите и едва
накрая ще плащате данъци.
При това служителят плаща данъци върху целия си приход, докато юридическото дружество плаща данъци само върху разликата между приходите и разходите и то – само при наличието на печалба.
Да допуснем например, че сте програмист или уеб дизайнер на свободна практика и искате да си купите нов компютър, с който да вършите по-добре своята работа. Ако имате собствена малка фирма, ще можете да впишете тази покупка в графа разходи и да намалите по този начин своята печалба, а съответно и данъците си. Ако сте фрийленсър, работещ на хонорар, обаче държавата няма да отчете направения от вас разход и ще обложи с данък целите ви приходи. Същото важи и при закупуването на софтуерни продукти, Интернет достъп, телефонни услуги, литература и много други разходи.
Разбира се има и редица бизнеси, при които фирмата е единствен начин за организиране на дейността. Ако искате да създадете заведение например, вие ще можете да получавате заплащане от вашите клиенти само чрез юридическо дружество и срещу издаване на касова бележка. С налагането на
новата информационна икономика
обаче все повече бизнеси ще се развиват в сферата на познанието и пред все повече квалифицирани специалисти ще стои въпросът дали да получават заплащането си като служители, външни консултанти или чрез междуфирмени взаимоотношения.
Информационните и комуникационни технологии вече променят правилата на играта, улеснявайки значително стартирането на ново бизнес начинание. Компании като Apple, Microsoft, Amazon, Yahoo! и Google са започнали с по няколко души персонал и за броени години са извели своите основатели до класацията на сп. Forbes за най-богатите хора в света. Преди по-малко от месец пък 30 – годишният британец Марк Радклиф беше обявен за първия милионер на Острова, забогатял от търговия със стоки по eBay. Стартирайки бизнеса си преди десет години в гаража на родителите си, днес той притежава дом на стойност 700 000 паунда, а всеки месец фирмата му обслужва средно 36 000 поръчки за онлайн продажби. И още една интересна подробност – много от най-популярните днес Интернет проекти, като MySpace, YouTube и Skype, които вече донесоха на своите създатели стотици милиони долари, са се появили на бял свят именно по време на „дотком“ – кризата от началото на века. Можем само да гадаем дали сегашната рецесия няма да роди ново поколение успешни предприемачи. Сигурното е, че когато се задава голяма вълна, най-добрият избор си остава, да се научим да караме сърф 🙂