By Newbusiness Team Често си правя следния експеримент: когато отида в магазина и поръчам на продавача някаква тривиална стока (например ориз, кашкавал или нещо друго), веднага разбира се получавам учтивия контра – въпрос „От кой ориз искате?“. Това само по себе си е чудесно, защото е проява на добро поведение, да попиташ клиента за точните му предпочитания. Всички проблеми обаче започват когато дам отговора: „Няма значение, който изберете.“ Ето тук 99% от всички продавачи започват да изпитват сериозно притеснение и да се чувстват сякаш са притиснати в ъгъла. Опитват се да измислят всякакви аргументи и настоявания („Не мога да реша вместо вас“ или „Все пак кажете дали ето този, или ето този“), само и само да не се налага да вземат решението те. И повярвайте ми, тази ситуацията се случва по почти идентичен начин всеки път, когато реша да тествам съответния продавач.
Занимавам ви с тази на пръв поглед маловажна тема, защото тя е показателна за това в каква степен всички ние се опитваме да избягаме от взимането на решенията в нашия живот, без значение дали те са свързани с това в кой университет ще учим, къде да кандидатстваме за работа, или с много по-тривиални неща. На където и да се обърна, хората около мен сякаш са изгубили ценния навик да взимат решенията бързо и целенасочено, и биха дали всичко, за да отложат този процес за „малко по-натам“. За след час, за утре или ако може – за следващия вторник. Може би десетилетията комунизъм, когато оризът беше само един, сиренето също, а обикновеният гражданин не избираше сам къде да отиде да работи, са притъпили у нас този инстинкт, който е толкова важен в обществата, базирани на свободната инициатива.
Може би ако се върнем на примера с ориза, вие ще кажете, че продавачът не е длъжен да избира вместо мен, може би всички пакети ориз са различни, като цена, грамаж, качество. Това със сигурност е така. Въпросът е защо, след като съм казал, че ще взема който и да е ориз и ще си го платя, задачата продължава да е толкова трудна за него. Защо трябва да обясня, че ако не ми даде някакъв ориз, си тръгвам, за да направи най-простото нещо на този свят – да се протегне, да вземе един от лавицата и да ми го даде?
Ако сте решили да се занимавате с бизнес, способността да взимате бързо решения по най-различни казуси може да бъде определяща за това дали ще спечелите, или ще изгубите. И не се заблуждавайте – тук не става въпрос за конфликт между бързите решения и качествените, обмислени такива. Проблемът с нерешителността при повечето хора не идва от това, че искат да обмислят по-добре нещата, за да вземат по-бавно, но по-качествено решение в последствие. Точно обратното – нерешителността се изразява най-вече в нежеланието ни да мислим по въпроса и да потърсим правилното решение.
Затова моят съвет към читателите, които планират да започнат собствен бизнес, е: тренирайте способността си да взимате решения бързо и обмислено. Правете го във всеки удобен момент, без значение дали става въпрос за нещо, което ще промени живота ви, или просто за това каква риза ще си купите. Ако го правите достатъчно често, решителността ще се превърне във ваш навик и в бъдеще ще ви служи безотказно, дори без да забелязвате. А хората около вас ще ви припознаят като някой, който не се притеснява да взима решения и ще се радват да работят или просто да общуват с вас.