By Newbusiness Team 
Дара Христова
„На този свят са неизбежни единствено смъртта и данъците.“ – човек би казал, че известната мисъл на Бенджамин Франклин е измислена конкретно за патентния данък, защото той се заплаща на годишна база и без значение каква е печалбата на лицето, развиващо патентна дейност. Този вид налог се заплаща от огромен брой малки предприемачи, като започнем от часовникари и фризьори, и стигнем до физически лица и еднолични търговци, развиващи дърводелски, стъкларски, фотографски услуги и дори гадателите, масажистите и компаньонките. Затова в настоящото издание на NewBusiness.bg обръщаме повече внимание на тази тема.
Добре е да споменем, че местната власт дълго време воюва с Министерския съвет и Народното събрание за правото да определя ставките и да събира парите от патентния налог. И в края на 2007 г. успя да постигне своето, като от 2008 г. патентният данък от републикански стана местен, т. е. вече се администрира от общинските власти и приходите от него влизат в съответните общински бюджети. Според Закона за местните данъци и такси (ЗМД) минималните и максималните граници за този налог се определят от държавата, а всяка община самостоятелно решава колко да се плаща за извършването на конкретните патентни дейности на нейната територия. С други думи, за долен праг се смята най-ниската ставка за страната, а за горен – най-високата.
Кой плаща патентен данък?
На облагане с този налог подлежат предприемачите (физическо лице или едноличен търговец, които извършват някоя от посочените в ЗМД патентни дейности), чийто оборот не надвишава 50 000. лв., нямат регистрация по ДДС и не са вписани в регистъра като дружества с ограничена отговорност (ООД), еднолични дружества с ограничена отговорност (ЕООД) или акционерни дружества (АД). Освен това лицата, които плащат патентен данък, са освободени от задълженията си по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
За да определи размера на налога, местната власт взима предвид стопанското значение на населеното място (квартал, зона на града), икономическото му състояние, големината, броя на жителите, както и сезонна или постоянна е дейността, която се облага. Според представителите на браншовите организации обаче, след въвеждането на финансовата децентрализация на общините*, много от местните администрации с мотив или без наличието на такъв, се възползваха от възможността да завишат размера на дължимия годишен (патентен) данък.
Корените на проблема
обаче са малко по-надълбоко. От години в публичното пространство различни правителствени и неправителствени експерти коментират, че патентният данък е остарял, че има нужда от сериозен ремонт и актуализация и най-вече от повишаване на ставките. В тази задочна дискусия много съществен е политическият аспект. Ако правителството инициира в Народното събрание проектозакон за увеличаване на патентния данък, рискува да си навлече критиките на опозицията и всенародния гняв. Ще припомним, че някои големи и доста агресивни професионални групи, като таксиметровите шофьори например бяха именно на патентен данък. С предоставяне правото за определянето и събирането на този вид данък към общините всъщност управляващите си измиха ръцете и прехвърлиха отговорността за всякакви промени в ставките на местната власт. С надеждата, че
ако тя реши да увеличи патентния данък,
ресторантьори, фризьори и т.н. ще се тълпят пред кметските врати, а не пред портите на парламента или на Министерския съвет.
И действително – по думите на Рангел Чолаков, председател на Националната занаятчийска камара (НЗК), практиката до момента показва, че доста общини са се възползвали без основание от дадената им възможност да увеличат размерите на патента. „Това доведе до „мигриране“ на солиден брой предприемачи в зоната на сивата икономика, а други бяха принудени да се пререгистрират като юридически лица, което от своя страна е свързано с немалки разходи“ – твърди той. За да се предотврати излишното напрежение и да бъде реалистично данъчното облагане, от камарата на занаятчиите предложиха през 2009 г. патентният данък да бъде заменен с държавна такса, регламентирана в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Нещо което обаче не се случи. С оглед на сегашната политическа обстановка обаче, вероятността за промени е доста голяма. Още преди година лидерът на СДС Мартин Димитров се опита да лобира в Народното събрание
патентният данък окончателно да отпадне.
Тогава той не можа да намери поддръжници, но след резултатите от парламентарните избори преди седмица ситуацията е коренно различна. След като от началото на 2008 г. правителството прие, а парламентът гласува 10-процентна ставка за корпоративния налог, облагането с патентен данък може би наистина вече не е толкова изгодно. Особено предвид факта, че корпоративният налог се дължи върху печалбата, а много от фирмите у нас работят на загуба …
„Патентният данък беше въведен, за да облекчи живота на малките фирми. В началото вършеше добра работа, защото те намаляваха счетоводните си разходи и по тази причина облагането им бе по-ниско. Разговарял съм с доста подобни предприятия и всички биха предпочели облагане по общия ред“ – посочва Мартин Димитров.
Експертите от Българската стопанска камара пък виждат решението на проблема във
въвеждането на задължителна регистрация по ДДС
на всички стопански субекти, без оглед на техния оборот. Според някои анализатори обаче, че това е доста драстична мярка. Един обикновен часовникар, който в зависимост от общината, в която работи, плаща патентен данък между 60 и 390 лв., едва ли има достатъчно оборот, оправдаващ регистрацията по ДДС, купищата свързани с нея справки и документи, които ще трябва да изготвя и парите за специализирани счетоводни услуги и консултации.
Експертите на камарата обаче смятат, че ако бъде въведено регистрирането по ДДС на „общо основание“, то ще принуди нелегалните търговци да излязат на светло, а измамите с фактури ще могат да бъдат засичани по-лесно.
Има обаче и мнения за запазване на патентния данък, тъй като той е един от данъците, при които
дължимите суми винаги са предварително известни
и позволяват планиране. Освен това предприемачите имат стимул да печелят повече пари, при положение че налогът им не се променя в зависимост от печалбата. Тази позиция бе изразена от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според главния му икономист Димитър Чобанов приходите от патентния данък могат да се предвидят много лесно и той не трябва да отпада изцяло. „Друг е въпросът – смята Чобанов – дали ефективните ставки в момента са адекватни на получаваните приходи и реализираната печалба, но при всички положения
хората трябва да могат да избират сами как да бъде облаган бизнесът им.„
Както се вижда, няма единно мнение относно необходимостта и ефективността на патентния данък. И с просто око се вижда, че съществуването и прилагането му е свързано с много и най-разнородни проблеми. Почти сигурно е, че новите народни избраници няма да се решат да направят крачка назад и да прегласуват въпросния налог да попадне под административната шапка на държавата. Трудно е да се повярва също, че те ще се решат и на подобна радикална мярка като отмяната на патента въобще. По-скоро патентното облагане ще се превърне в поредната удобна тема за политически крамоли в парламента, без от тях да произтече нещо съществено за бизнеса.
Финансовата децентрализация е продължителен процес, обхващащ цялостната система на финансови взаимоотношения на всички равнища на публично управление и отговаря на следните принципи:
1. Създаване на система от стимули, насочена към увеличаване на местните приходи, укрепване на потенциала в сферата на финансовото управление и максимална степен на местна автономност при определяне на характера и съдържанието на общинските услуги.
2. Опростена структура на финансовите взаимоотношения.
3. Строга финансовата дисциплина от централната и от местната власт.
4. Възможност на централната власт да наблюдава и оценява процеса на децентрализация.
5. Децентрализираната система на финансови взаимоотношения отчита различията на общините във финансовите им ресурси, управленска компетентност и дава възможност на общините с различен потенциал да се развиват съобразно своите особености.
6. Условия за ефективен граждански контрол.