By Newbusiness Team 
Амир Хадеи е основател и изпълнителен директор на AHURA Software, а също така и член на УС на Ирано-Българска Бизнес Асоциация. Владее български, персийски и английски. Занимава се активно с информационни технологии още от училищните си години. Идеята за компанията му хрумва през 2012 г. и не след дълго, заедно със своя съдружник Мартин Тончев, създават AHURA Software.
ВЪПРОС: Бихте ли представили компанията и предлаганите от нея услуги?
ОТГОВОР: AHURA Software е българска компания, оперираща в сферата на информационните технологии. Услугите, които предлагаме, са съсредоточени върху успешното локализиране и публикуване на различни софтуерни продукти в държавите с персийски-говорящо население и по-конкретно в Ислямска република Иран. Най-често това са уебсайтове, браузър базирани игри или мобилни приложения. Други услуги, които предлагаме и също са част от цялостния процес на локализиране и публикуване, са проучване на пазара, интегриране на локални платежни системи, локален маркетинг и оптимизация, тестване и проверка на качеството, мениджмънт, администрация и техническа поддръжка.
ВЪПРОС: Какво ви накара да се насочите към този бизнес?
ОТГОВОР: Една от главните причини е, че IT индустрията в държавите с персийско-говорящо население е слабо развита, има много незапълнени ниши и като цяло е неконкурентноспособна, спрямо европейските пазари, а потребителите са „жадни“ за нови продукти и услуги. Основната мисия на нашата компания е да даде възможност на персийско-говорящите интернет потребители да използват чуждестранни софтуерни продукти на своя роден език, а също така и да могат да се възползват от платените им услуги.
ВЪПРОС: Имат ли интерес български компании да предлагат своите продукти и услуги на пазарите с персийско-говорящо население?
ОТГОВОР: Да, повечето български компании, с които сме контактували, имат интерес към излизането на пазарите с персийско-говорящо население, но практиката ни показва, че западноевропейските компании са много по-уверени в това свое решение и съответно по-голямата част от нашите клиенти са немски и френски фирми. И все пак, ние имаме огромно желание да работим с доказали се български фирми, защото съществуват страхотни български продукти, които заслужават да разширят своя обхват.
ВЪПРОС: Възможно ли е един продукт, който не е преведен на персийски език и съответно не е локализиран в държавите с персийско-говорящо население, да заинтригува местните потребители?
ОТГОВОР: Разбира се, не изключвам такава възможност. Най-вече зависи от това какъв е продуктът, но самият факт, че не е локализиран, автоматично намалява шансовете му за успех. Ако самият продукт е сложно устроен, съдържа много информация на чужд език и не приема плащания чрез локални платежни системи, то тогава е почти сигурно, че няма да се радва на кой знае какъв интерес от страна на крайните потребители.
ВЪПРОС: Какви грешки допускат най-често компаниите, които сами правят тази крачка към пазарите с персийско-говорящо население?
ОТГОВОР: Това зависи най-вече от екипа, който локализира продукта. От колко души се състои, колко опит има, с какви локални връзки разполага и до каква степен е запознат със спецификата на пазарите. Естествено, по-малките фирми допускат повече грешки. Например не спазват една от началните стъпки от цялостния процес на локализиране и публикуване, а именно пазарното проучване. Друга често срещана грешка е неправилното локализиране и несъобразяването на съдържанието с културните и религиозните разбирания на аудиторията, което води до неговото блокиране от страна на местните власти. Събирането на приходите също се оказва сериозен проблем, пред който се изправя всяка компания, която няма локален партньор.
ВЪПРОС: Как сформирахте екипа, с който работите?
ОТГОВОР: И трудно и лесно. От няколко години насам в България има голямо търсене на специалисти в областта на информационните технологии, а кадрите, които реално имат широки познания и опит в областта са много малко. Ние търсим именно такива хора – професионалисти с богат ноу-хау. Също така има различни позиции, за които търсим хора, владеещи персийски език на много високо ниво. Тези изисквания ни затрудниха при подбора на кандидатите и най-лошото беше, че изгубихме ценно време. Във филиала ни в Близкия изток нещата се случиха значително по-бързо и нямахме подобни проблеми. В момента по-голямата част от нашия екип работи именно там. Радвам се, че в крайна сметка всичко се балансира и в момента разполагаме с един страхотен екип от най-различни специалисти.
ВЪПРОС: Как може да се реши проблемът с липсата на опитни кадри в областта на информационните технологии в България?
ОТГОВОР: Проблемът трябва да се търси в образователната ни система. Учебната програма и методиката, по която се преподава на ИТ-студентите в българските вузове е остаряла и в нея присъстват редица ненужни дисциплини, знанията от които едва ли ще бъдат приложени някога в практиката. Някои компании намират решение на проблема със създаването на собствени академии, в които сами обучават бъдещите си служители, а други организират стажантски програми, но цялостният проблем остава нерешен.
ВЪПРОС: Какви продукти и услуги се търсят на пазарите с персийски-говорящо население към този момент?
ОТГОВОР: Категорично мога да кажа, че към браузър базираните игри има голям интерес в момента, особено към тези със стратегически характер и потребителите с нетърпение очакват появата на нови заглавия.