By Newbusiness Team 
По материали на entrepreneur.venturebeat.com
Уорън Бъфет е не само един от най-богатите хора на планетата, но и разказвач от световна класа. И тази негова способност проличава най-добре в годишните писма, които изпраща до акционерите. В последната му творба като главен изпълнителен директор и най-голям акционер на Бъркшър Хатауей , публикувана на сайта на компанията, Бъфет предлага удивителни уроци за стартиращите предприемачи как да моделират общуването си с останалите бизнесмени.
Разговаряйте като истински човек.
Не са редки случаите, когато напълно нормални ръководители започват да звучат твърде „корпоративно“, когато придобият власт или се изкачат в йерархията. Речта им става неестествена и пълна с мениджърски жаргон.
За сравнение, ето как Бъфет обяснява своята философия за придобиванетона власт:
„Стремим се да оставяме помощниците ни да работят самостоятелно, без да ги наблюдаваме и съветваме на всяка крачка. Това означава, че понякога закъсняваме с решаването на част от управленските проблеми, а оперативните и капиталови решения се взимат без някой да се е консултирал с мен и Чарли. Въпреки това предпочитаме да платим цената на няколко неправилни решения, отколкото да страдаме заради невидимите последствия на решенията, които сме взели твърде бавно“.
Не ви е неободим специалист по МБА, който да „преведе“ на акционерите всичко това. Противно на идеята за „контрол на съобщенията“ Бъфет се държи основно като оратор, който разказва история с действащи лица, поуки и относително щастлив край. С две думи, той е открил, че разговорливият тон ни кара да се борим за короната „най-добро дете в клас“.
Признайте грешките и продължете напред!
Бъфет сам е автор на гафа, безцеремонно нарен „прекалено скъпото бизнес фиаско„, към което примамва мениджмънта на GEICO, за да създаде нова услуга с кредитни карти. Когато „се събужда от огромните загуби“, компанията може да спечели едва 55 цента от всеки вложен долар в своето порт фолио за 98 млн. долара. В писмото си до акционерите Бъфет открито заявява, че грешката за 44 млн. американски долара е изцяло негова. „Трябва да се подчертае, че мениджърите на GEICO изобщо не бяха ентусиазирани от идеята ми. Те ме предупреждаваха, че вместо да получим най-доброто от клиентите си, ще получим … нека го кажа направо – едно нищо. Но аз подчерваха, че съм по-стар и по-мъдър. Оказа се, че само съм по-стар“.
Забравете за акционерите. Представете си как това признание е повлияло на ръководството на GEICO, което първоначално е било пренебрегнато. Понякога е полезно да видиш шефа си, посечен от собствения си меч. За стартиращите предприемачи, където промяната в курса е начин на живот, признанието „Сгреших“, изтръгнато от висшия мениджмънт, е най-доброто доказателство, че „всички заедно сме в една игра„.
Силата на хумора в бизнеса 🙂
Подобно на самопризнанието и самокритиката, хуморът също е обезоръжаващ. Бъфет разпознава тази тенденция и осъзнава, че ако иска да задържи вниманието на читателя в продължение на 20 страници, трябва не само да го информира, но и да го забавлява. Перфектният пример за това откриваме в дискусията му, посветена на срива в пазара на имоти. Вместо да сипе сол в раната, като свали началните цени на къщите под нивото на кооперациите, той предлага други две хипотетични решения:
1. Да се взривят много къщи, подобно на унищожението на коли в популярна американска програма.
2. Да се ускори формирането на кооперации, като например се стимулират тийнейджърите да живеят заедно.
Бъфет определено има чувство за хумор и не се притеснява да го използва. Доказателство за това са и думите, с които се обръща към инвестиционните банкери, опитващи се да рационализират рисковите сделки – „Това е само една малка сделка„.
Бъфет знае как да използва редица техники за разказване на истории, за да засили своята позиция и едновременно с това да привлече останалите читатели към каузата си. Ако тези номера работят за човек, който грубо казано притежава цяло състояние, може би е повече от уместно младите предприемачи да използват подобни прийоми, за да изградят собствените си компании.
Кой е Уорън Бъфет?
Уорън Едуард Бъфет е американски инвеститор, бизнесмен и филантроп. Считан е за най-великият инвеститор в историята на модерните финансови пазари. Бъфет е главен изпълнителен директор и най-голям акционер на „Бъркшър Хатауей“. Богатството му се оценява на около 62 милиарда щатски долара. На 5 март 2008 г. списание „Форбс“ го класира като най-богатият човек на света.
Често наричан „Оракула от Омаха“ заради способността си да избира най-добрите акции, Бъфет инвестира в акции, които изглеждат подценени. Бъфет е последовател на инвестиционната философия на Бенджамин Греъм, който е първият, осъзнал, че собствеността върху акции от една компания е равнозначна на собственост върху част от бизнеса на компанията.
Книгата на Греъм „Интелигентният инвеститор“ (1949) запалва Бъфет за инвестирането, когато е на деветнадесет години. Греъм е и причината през 1950 Бъфет да се запише да следва в бизнес училището на университета „Колумбия“ в Ню Йорк, тъй като Греъм преподава там, както и друг известен анализатор на ценни книжа, Дейвид Дод. Съвременници на Бъфет от 50-те години казват, че по това време той е познавал счетоводния баланс на всяка компания, която се е търгувала на Нюйоркската фондова борса.
След завършването си Бъфет предлага на Греъм да работи в компанията му „Греъм-Нютън“ безплатно, но Греъм му отказва, тъй като Бъфет нямал необходимия опит. В крайна сметка, след като натрупва достатъчно опит, Бъфет започва работа за своя герой. Но през 1956 г. Греъм и партньорът му решават да закрият „Греъм-Нютън“. Тогава Бъфет се връща в Омаха и стартира своя собствена компания. За да привлече инвеститори, той започва да преподава инвестиционната си философия, повлияна от Греъм, в университета на Омаха (понастоящем Университета на Небраска в Омаха). За тринадесетте година на съществуването си първата компания на Бъфет никога не се представя по-лошо от пазара, като средната възвръщаемост е 27 процента на година. Бъфет закрива компанията през 1969 г., тъй като смята, че акциите, към които може да се приложи философията на Бен Греъм, стават все по-малко и по-малко. Бъфет изплаща дела на инвеститорите си в брой и в акции на „Бъркшър Хатауей“, текстилна фабрика, която той купува през шестдесетте години. „Бъркшър Хатауей“ се превръща в основната инвестиционна компания на Бъфет, с която той прилага идеите на Бен Греъм при изкупуване на цели компании.