By Newbusiness Team 
Стоте дни, за правителството на Бойко Борисов почти изтекоха и може би вече е време да видим, ако не резултати, то поне поне усилия да бъдат изпълнени поетите ангажименти. Какво по-подходящо време за това от сезона на данъчните закони и бюджета…
След като в четвъртък, 22 октомври, парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, стана ясно, че е много лесно да се дават обещания без да бъдат обмислени последиците от това или… е било с цел просто да се спечелят гласоподаватели. Казано по друг начин в проекта на закон отсъства искането на Бойко Борисов 50% от данъка върху доходите на физическите лица да отиде за столицата. Леко разочарование от този факт изрази бившия финансов министър Пламен Орешарски. „Мисля, че ГЕРБ много активно насърчаваше 50 % от данъка да се прехвърли на общините, особено един кмет – уважаваният от всички нас сега настоящ премиер“, каза червеният депутат. Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова поиска 2% от данъка на физическите лица да се трансформира в местен, а за сметка на това да се намалят държавните субсидии за общините. „Не може подобна стъпка да се уреди чрез този закон. Няма как дори част от този републикански данък да стане местен, това трябва да се регламентира в други нормативи“, обясни председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова.
Нека припомним, че проектът на кабинета предвижда горната граница на данъка върху недвижимите имоти да се увеличи от 2 на хиляда до 2.5 на хиляда от данъчната оценка. Правителството поиска от парламента да вдигне летвата за определяне на размера на налога и при възмездно придобиване на имущество от 2.6 на 3 на сто от данъчната оценка. В момента данъкът е в границите от 1.3 до 2.6 процента. Мотивът е да бъдат събрани повече средства в общинските бюджети. Ако например Столичният общински съвет реши да заложи максималната ставка от 2.5 на 1000 (в момента тя е 1.87 промила), за апартамент с данъчна оценка от 70 000 лв. ще се дължи с 33% повече, или 175 лв. вместо сегашните 131.25 лева.
На заседанието стана ясно още, че през настоящата година само 7 общини ползват минималната ставка за данък сгради от 0.5 промила. Във 176 района границата е между 1.5 до 1.9 промила, а 44 от общините са ползвали максималния – 2 промила. „Ето защо се променя само таванът, заложен в закона“, поясни Менда Стоянова.
„С предлаганите промени на чл. 21, ал.1 в Закона за местните данъци и такси за 2010г. се създава и нова основа за определяне на такса битови отпадъци за фирмите – по-високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност на активите. По такъв начин допълнително се дискриминира бизнесът и се увеличава несързамерно неговият дял в издръжката на общините.“ Това се казва в писмо на Българска стопанска камара (БСК) до председателите на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по регионална политика и местно самоуправление, както и до министрите на финансите – Симеон Дянков, на икономиката, енергетиката и туризма – Трайчо Трайков, и на околната среда и водите – Нона Караджова. В писмото се изтъква, че от 2001-а БСК настоява определянето на такса битови отпадъци да се извършва само на база и критерии, свързани с количество генерирани и третирани отпадъци.
„Обвързването с данъчната оценка и отчетната стойност на активите, превръща такса смет във втори имуществен данък. На практика, в условията на икономическа криза се наказват предприемачите (инвеститорите), които създават или запазват работни места, блокират се инвестициите, включително във върхови и капиталоемки технологии“, се подчертава в позицията на камарата. Освен това, според бизнеса, диференцирането на основата и ставката за граждани и за фирми е в противоречие и със законодателните норми, според които размерът на таксата за една и съща услуга не може да бъде различен за различните ползватели на тази услуга. Таксите са цена за предоставена услуга, отразяваща необходими разходи, а не данъчен инструмент. В писмото си до институциите БСК прилага справка за съществуващите практики по таксуване на битови отпадъци в останалите европейски страни, както и справка за начислена такса за битови отпадъци на един зает от персонала на фирми от металургичната индустрия, от която е видно, че таксата достига до 912 лв. на заето лице на година.
По думите на Менда Стоянова, за размера на такса смет няма никакви законови граници и това е причината за такива изкривявания в тежестта за стопанските субекти и физическите лица. Според нея таксата за битови отпадъци е цена на услуга и трябва да се плаща според ползването й, а не като част от данъка върху имота.
До средата на следващата година Националното сдружение на общините в България и правителството ще предложат изцяло нов Закон за местните данъци и такси.