By Newbusiness Team 
Дара Христова
Управителите на фирмите или членовете на органите им за управление са отговорни за задълженията на дружеството, ако не са подали декларация за данъците или за задължителните осигурителни вноски. Такова е указанието на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите (НАП) Красимир Стефанов от 30 юни, което беше публикувано на Интернет страницата на агенцията и за което писахме в един от миналите броеве на NewBusiness.bg. Поводът да Ви занимаваме отново с тази тема е малко известният факт, че ако дружеството не притежава имущество или активи, които могат да послужат за погасяване на публичните му задължения, данъчните
органи могат да изземат по съдебен път
лично имущество на управителите на фирмите длъжници. Затова е изключително управителят на една фирма да е отлично запознат с правните последици от това да не се издължи на държавата или кредиторите си.
Както вече писахме, Росен Бъчваров, директор на пресцентъра на приходната администрация, обясни, че това не е нещо ново и този механизъм е в сила още от приемането на Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Адвокати, които имат богата практика в сферата на търговското, фирменото и данъчното право, потвърдиха, че действително законите дават такова правно основание на НАП. По думите им обаче такава
практика до момента почти не съществува.
Само че в условията на тежка финансова криза, от която страда не само бизнесът, но има и сериозна опасност страната ни да „не върже бюджета“, нищо чудно данъчните да се активизират именно в тази посока. Кое ни кара да мислим така? Само 10 дни след като новия финансов министър Симеон Дянков седна на горещия стол, той заяви, че за да се попълни дупката в бюджета от 2.5 млрд. лв., освен съкращаване на 1.156 млрд. лв., ще трябва да се работи по събирането на допълнителни приходи в хазната. По думите на Дянков бюджетът върви към неизпълнение с 6 млрд. лева. Споменавам тези числа неслучайно… Възможностите на данъчните не са особено големи и при това положение те ще използват
всички налични законови средства
за да могат да повишат събираемостта на приходите. А изпадналите в несъстоятелност управители са чудесна мишена 🙂
„Указанието е правилно от гледна точка на това, че става дума за съзнателно противоправно поведение, което има за цел укриването и плащането на данъци. Отнася се за отговорността на трети лица – например управители на фирми, на които самата държава е вменила и възложила да удържат и внесат дължимия данък от юридическото лице, което представляват“ – коментираха адвокати пред NewBusiness.bg, които обаче помолиха да не бъдат цитирани, за да не пострадат клиентите им. Все пак трябва да добавим, че в случая най-важно е да бъде доказан именно елементът на съзнателност в действията на управителя.
Според експертите, за да се приложи чл.19 от ДОПК (който обяснява и въпросното указание), следва да са настъпили вреди за държавата и тези вреди да са резултат от
укриване на факти и обстоятелства,
които са довели до невъзможност да бъдат събрани задълженията на дружеството. Отговорността за чуждо задължение е част от правото и е жалко, че досега данъчните органи не са прилагали закона, коментират адвокати.
Любопитно е, че единствената съдебна практика около този казус, за която юристите се сещат е свързана с два случая. И при двата става дума за вече освободени управители на фирми с данъчни задължения, на които са наложени принудителни мерки по чл.75 от Закона за българските документи за самоличност. Казано на разбираем език, забранено им е да напускат страната и нямат право да им бъде издаден паспорт. В тези случаи административният съд е отказал да отмени мярката със съображението, че е възможно да се търси отговорност на управителя по чл.19, ал.1 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, обясни запознат адвокат. Той уточни, че
личното имущество на управител
или член на управителен орган може да стане обект на принудително изпълнение и на обезпечителни мерки от страна на НАП в случаите по чл. 19 и от ДОПК, когато и както е описано в самия закон.
Добре е да уточним, че в указанията на изпълнителния директор на НАП изрично е казано, че такава отговорност за лицата, управляващи фирмата, може да се търси само ако са налице едновременно няколко условия: човекът да е укрил факти и обстоятелства, които са му били известни и по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация. Другото е между неподаването на декларация за данъчни задължения и невъзможността те да бъдат събрани да бъде установена причинно-следствена връзка. В раздел II, т.2 от указанието на НАП е отразено, че става дума за
отговорност на физическо лице
– управител или член на орган на управление, което има право да представлява юридическото лице пред трети лица, защото само такова лице е в състояние да осъществи хипотезата на чл.19 ДОПК – да укрие факти или обстоятелства, отнасящи се до облагането. Само че в т.1 на същото указание не се внася яснота за член на какъв управителен орган става въпрос. Тук има над какво да разсъждават юристите, защото на практика и Общото събрание на акционерите на една банка е управителен орган, а ДОПК не е много конкретен по този въпрос. А това си е сериозна вратичка.
По принцип НАП предявява претенции към личното имущество на управители на фирми, обявени в несъстоятелност, имащи данъчни задължения, които не могат да платят, защото не разполагат с парични средства или друго имущество. Често малко преди фалита им собствеността на такива дружества се прехвърля на малограмотни или бедни хора, от които няма как и защо да се търси отговорност. Затова при подобна ситуация претенциите на данъчните ще се насочват към хората, управлявали фирмата през периода, за който е установено, че тя не е внасяла дължимите данъци.
В нормативите се казва, че от управителите може да бъде потърсена отговорност за
всички видове данъци
и осигурителни вноски, които фирмата дължи, пише в указанието. Става дума за ДДС, за корпоративен данък, а също за невнесени задължителни осигуровки и данък върху доходите на физическите лица, работещи в дружеството. Разбира се, ако дълговете на компанията към хазната бъдат платени, това сваля и отговорността от гърба на нейните мениджъри.
Съвсем основателно, от всичко казано дотук онези шефове на компании, които крият данъци и плащат под масата на своите служители и не ги осигуряват, имат от какво да се стряскат. Особено ако се вярва на ентусиазма на новото правителство да нанесе сериозен удар на незаконния бизнес за точене на ДДС чрез фирми фантоми. Въпросът е дали тези мерки ще се прилагат кампанийно или ще станат неразривна част работата на данъчните …
- Какво представлява процедурата по образуване на несъстоятелност:
Както вече писахме, това се смята за бързо и експедитивно средство за събиране на непогасените задължения, тъй като ограничава възможността на длъжника да уврежда интересите на кредитора. Обаче, това е пагубно за бизнеса. Множеството фази на производството по несъстоятелност протичат бавно и оспорвано и времетраенето на процеса е просто непредвидимо. Според повечето от „опарилите се“, в България по-големите дружества с години не могат да приключат с осребряване на имуществото си и завършване на производството. Ако ви бъде образувана такава процедура ще се сблъскате например със спорове за избор на синдик, списъци на кредиторите, признаване на вземания или отхвърлянето на същите от съда (най-вече при появата на т.нар. мними кредитори), спорове относно валидността на сделки, осъществени преди датата, обявяваща ви за неплатежоспособни, които според кредиторите или синдика са увреждащи за фирмата ви (завеждане на отменителни искове) и т. н. Всички тези обстоятелства затрудняват и бавят производството, оскъпяват процедурите и според много от засегнатите изобщо не спомагат за ефективното погасяване на дълга. Рядко кредиторите получават целия размер на вземането си при разпределение на осребреното имущество. Под заплахата да се сблъскат с този кошмар, повечето дружества се стремят по-бързо да се разплатят с данъчните. Процедурата предвижда след откриване на производството по несъстоятелност (ако не се стигне до споразумение за отсрочване, разсрочване, плащане на задълженията или приемане на оздравителна програма за предприятието) длъжникът да се предаде на Агенцията за държавни вземания. Това автоматично означава, че се стига до принудително събиране на публичните вземания и ако длъжникът не плати, има голяма вероятност негово имущество (на стойността на задълженията) да бъде разпродадено на търг.
През 2008 г. общият брой на издадените искания за откриване на производство по несъстоятелност е 404. В сравнение с 2007 г. исканията са се увеличили със 73% , като в същото време обаче е намалял размерът на задълженията, във връзка с които са издадени искания за откриване на производство по несъстоятелност. Най-много искания за откриване на производство по несъстоятелност са издадени от териториалната дирекция на НАП в Русе – 160, следва София град с 65 и Добрич – 32.