By Newbusiness Team 
„Не можем да отложим промените в пенсионния модел за следващ мандат. По-добре да си кажем, че няма да има реформа“, изненадващо отсече финансовият министър Симеон Дянков в средата на седмицата и хвърли на масата на тристранните преговори съвършено нови разчети за осъществяване на дългоочакваните промени в пенсионно-осигурителния модел. Желанието му за действия обаче тотално разтури социалния диалог по темата в тристранния съвет и постави на нож взаимоотношенията между държавата, бизнеса и синдикатите. Националният съвет за тристранно сътрудничество пък се превърна в обикновена приемна, в която ту едните влизат, ту другите излизат, за да водят неформални разговори, без особени изгледи да постигнат консенсус.
Препирните започнаха още в средата на миналата седмица, но ескалираха в петък (15 октомври), когато финансовият министър сведе скока на осигуровките за пенсия от 3 до 1.8 процента. Преди това пожела да настъпи педала на реформите още от 1 януари 2011 г. с вдигане на осигурителния стаж за всички категории труд и на възрастта за пенсиониране на работещите в тежки условия. Предложението му обаче не се хареса нито на синдикатите, нито на бизнеса. Но се доближи до идеите на колегата му в социалното министерство Тотю Младенов. Подопечното му ведомство искаше промените да започнат плавно от 2012 г., като стажът за пенсия се увеличава с по 4 месеца на година до 2020-а, за да се достигне общ скок от три години. Накрая бе постигнат компромисен вариант – стажът ще расте плавно с по четири месеца, но от 2013 г. и ще продължи до 2022-а. Тогава мъжете ще се пенсионират след 40, а жените след 37 години усилен труд. Възрастта за пенсия пък ще започне да нараства след 2022 г. до достигането на 65 г. за мъжете, 63 г. за жените и 67 г. за всички, които нямат стаж.
Първоначалната идея на социалния министър пенсиите на работниците от първа и втора категория труд да се изплащат от специално създаден за целта универсален фонд към Националния осигурителен институт обаче бе отхвърлена. Плановете бяха в него да се прехвърлят събраните до момента над 400 млн. лв. в частните пенсионни фондове, за да се намали с почти милиард дефицитът на осигурителното ведомство.
Що се отнася до синдикатите, те останаха „отвън на пейката да чакат премиера“ и пак не участваха в преговорите, разказа изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгений Иванов. От КНСБ и „Подкрепа“ искат кабинетът да се върне към първоначалното си обещание – вдигане на осигуровките с 3% от догодина, а същинските реформи с увеличаване на стаж и възрастта да бъдат отложени за 2015-2017 година. Бизнесът обаче не е съгласен да понесе допълнителната осигурителна тежест и отхвърли сценария. Работодателите се съгласиха с офертата на правителството, но се простиха с искането вноската да се подели между фирмите и служителите им в съотношение 50:50. То ще се запази в сегашния си размер – 53:47. Въпреки това диалогът в тристранния съвет продължава да куца. А след намесата на премиера Бойко Борисов в сряда (13 октомври) стана почти невъзможен.
Гневът му бе предизвикан от неблагоразумието на министъра на икономиката Трайчо Трайков да защити интересите на бизнеса. „Контролът трябва да бъде силен и ефективен и мисля, че всички ще ни аплодират за това. В същото време не трябва да подценяваме освен тоягата, и моркова, защото ако само повишаваме тежестта, тогава е много голям рискът и контролиращите да бъдат купени, защото ще има повече стимул плащането да се избегне. И практиката ни потвърждава, че когато е имало намаляване на тежестта, било на данъци или на осигуровки, или на други подобни плащания, винаги постъпленията са се увеличавали“, коментира темата Трайков. Думите му обаче очевидно не бяха разбрани правилно и не постигнаха желания ефект. „Ние направихме от България данъчен рай, а ти ми казваш, че с 1.5 или 2 на сто, ако се вдигне една осигуровка, и по-точно ние не я вдигаме, а възстановяваме, каквато беше през миналата година, ще фалираме бизнеса“, ядоса се Борисов и повтори доводите на синдикатите, че по-ниската вноска за пенсии от началото на годината не е помогнала нито за намаляване на сивия сектор, нито за увеличаване на заетостта. По този начин сложи точка на споровете и даде ясно да се разбере, че пенсионните реформи не само няма да се отлагат, но и ще се осъществяват според неговия сценарий.
Единствената промяна, по която преговарящите успяха да постигнат съгласие на този етап, е отделните министерства още от следващата година да започнат да покриват осигуровките на служителите си от собствените си бюджети. По този начин се очаква държавата да си направи точна сметка какви пари са й необходими за пенсионните вноски на администрацията. В момента например никой не знае колко плащат за осигуровки МВР, правосъдното и военното министерства, чиито кадри ползват привилегии при пенсиониране. Полицаите, военните и част от служителите в правосъдието имат правото да излязат в заслужена почивка на всяка възраст, стига да са натрупали 2/3 специализиран стаж и едва 25 г. общ трудов стаж. Спорен обаче е въпросът дали осигурителният институт получава достатъчно средства, за да гарантира на тези кадри ранно пенсиониране и висок доход. Догодина е предвидено НОИ да получи от държавата 2.4 млрд. лв., но без да се уточнява каква част от тях са предвидени за осигуровки на чиновниците.
Още по-притеснителното е, че каквото и да се говори за реформите, конкретен резултат едва ли ще има. Причината е, че каквото и да решат социалните партньори, то няма да бъде отразено в държавния бюджет за следващата година. „Този бюджет вече е в парламента, дори вече е гледан на една-две комисии. Така че той ще продължи пътя си през Народното събрание. Това, което говорим в момента, засяга два други помощни, така да се каже, бюджета – бюджетът на здравната каса и бюджетът на общественото осигуряване“, посочи Дянков и сложи точка на всички препирни. Повече от ясно е, че и занапред кучето ще си лае, а керванът ще си върви!