By Newbusiness Team 
Станимир Станчев е собственик на „Плади компютърс“ ООД, основана през 1998 година. Дружеството е лицензиран доставчик на интернет в гр. Ловеч и се занимава и с асемблиране, поддръжка и продажба на компютърни системи. Станчев, е човекът, който успя да пусне интернет дори най-високите ни планински върхове и труднодостъпните хижи. Повече информация може да намерите на техният сайт.
Г-н Станчев, как се появи идеята да се занимавате с компютри и интернет и то точно в Ловеч?
– Не мога да кажа, че съзнателно съм се насочил към този бизнес. Преди да се захвана сериозно с информационните технологии, се занимавах чисто любителски, просто ми беше интересно. През 1995-а, докато бях студент в София работех във фирма за асемблиране на компютри. Там научих занаята, но не ми харесваше лудницата на големия град. Реших да се върна в Ловеч. Това се случи доста подходящ момент, когато имаше остра нужда от компютърни специалисти. Нямаше подходяща фирма към която да започна работа, затова със съдружника си наехме офис и създадохме „Плади компютърс“.
Започнахме преди повече от 10 години и запълнихме една празна ниша. Клиентите имаха нужда от качествена услуга, каквато до момента липсваше. Честно казано големите печалби никога не са били водещ мотив. Основната ни цел беше да спечелим повече лоялни клиенти в един малък град като Ловеч. Мисля, че успяхме да го постигнем за 12 години работа. И след толкова натрупан опит зад гърба си, мога да кажа, че отношението към клиентите е най-важното нещо в този бизнес. Винаги сме се стараели цялостно да решаваме всичките им проблеми, свързани с компютрите и софтуера, за да могат да ги ползват пълноценно, да останат доволни и след това пак да се върнат при нас.
Когато основахме „Плади компютърс“ през 1998-а се занимавахме основно с асемблиране и ремонт на компютри. Бяхме само аз и съдружника ми. Постепенно, заради нарастващото търсене, започнахме да поддържаме хардуера и базовия софтуер на повечето фирми в града и околностите. В един момент работата стана толкова много, че се наложи да назначим още двама души.
През 2000 г. се появи интернетът. Първо се впуснахме по модата и отворихме гейм зала. Доставянето на интернет връзка до обекта си беше истинско приключение. Dail-up интернета беше ужасен – скъп, бавен и прекъсваше. Впоследствие осъзнахме, че точно това е нашата златна ниша. Всеки втори клиент ни питаше дали можем да прокараме интернет до мястото, където живее. Намерихме начин как да започнем да свързваме с ethernet кабели всеки дом. До 2003-а изградихме мрежа в целия град и вече имахме стотици абонати. Неусетно се превърнахме в интернет доставчик, използвайки една изключително евтина, гъвкава и високоскоростна технология за пренос на данни, която днес вече доказа че е много по-добра от ADSL-a, широко разпространен в цяла Европа. Назначихме още хора, за да смогнем с лавинообразното нарастване на клиентите и работата. Сега доставката на интернет ни е приоритетна дейност. Времето на висящите по дърветата лан кабели отдавна премина и сега изграждаме и разширяваме мрежата си само с оптични кабели и то положени подземно. Скороста и качеството на интернета за 10 г. е нараснало около 1000 пъти! И изобщо не преувеличавам, от смешните 4-5Кб/с през 2000 г., сега средната скорост на достъп до интернет е над 5000Кб/с. И най-вероятно тази тенденция ще се запази.
Можете ли да кажете колко пари ви бяха необходими за първоначалната инвестиция?
– Не беше много. Със съдружника ми събрахме около 5000 лв., които стигнаха за регистрация на фирмата, а след това и за наемане на малък офис. После, с печалбата от услугите и асемблирането на компютри започнахме да се разрастваме. В един момент се оказа, че офиса е толкова препълнен с клиенти и техника, че имаме спешна нужда от повече пространство. Наехме по-голямо помещение, в което сме и до днес.
Спомняте ли си с кое ви беше най-трудно? Например имахте ли проблем с намирането на служители?
– Не беше лесно! Всъщност, най-ценното във фирмата в момента са служителите. Отне ни доста години да съберем качествен екип, който да си обича работата и да я върши както трябва. Бяхме на принципа „проба – грешка“. Много е важно хората във фирмата да я чувстват като своя и да се отнасят към клиентите като с приятели, на които трябва да се помогне на всяка цена. При нас няма „не може“, винаги се стремим да решим проблемите на клиентите докрай, дори когато те самите да ги предизвикват от незнание или неправилно боравене с техниката. Първите години бяха точно такива. Много малко хора можеха да боравят с компютри и интернет, но въпреки това си купуваха. Често се налагаше не да поправяме компютри, а да показваме как се работи с тях, как да се предпазват от вируси, как да си отворят пощата и какво ли още не. Но всичко това се отплаща, много от тези хора и до днес са ни лоялни клиенти, въпреки че има вече доста конкурентни фирми.
В момента колко души работят при вас и разширихте ли дейността си?
– През 1998-а започнахме само двамата с моя съдружник. Година по-късно назначихме двама работници. През 2000 г. вече бяхме общо 8 човека. Развивайки се като интернет доставчик през 2005-а във фирмата вече работеха над 10 човека. Към днешна дата са 20. Не сме направили никакви съкращения заради финансовата и икономическата криза. Дори увеличихме състава с още две попълнения. Винаги сме стимулирали работниците си с добри заплати и бонуси. Това е много важно за качествената им работа.
Какво направихте с първите спечелени пари?
– Както първите, така и всички останали средства, които изкарахме ги инвестирахме в разширяване на дейността. Впрочем със съдружника ми не разпределяме дори дивиденти, разчитаме само на текущите си заплати. Много по-важно е да се вложи в развитие и разрастване на бизнеса, което води до увеличаване на печалбата, вместо да се харчат пари за глупости. Още много има да се инвестира в инфраструктура, да се повиши надеждността на мрежата, защото според мен експанзията на интернет едва сега започва. 10 години са много малък период за да си мислим, че развитието на глобалната мрежа е приключило. Скоро ще сме свидетели на интегрирането и с телевизията и мобилната телефония. Няма да спрем докато не изградим оптична връзка до всеки един абонат – само така можем да посрещнем предизвикателствата на бъдещето.
Нека си поговорим малко за административната част на това да имаш фирма. Например, сами ли водехте счетоводството (в началото), какви са разходите за счетоводител за фирма като вашата?
– Специално счетоводството е дейност, която още при създаването на фирмата аутсорснхме в счетоводна къща. Това е сложна материя, и аз съм далеч от мисълта, че ако назнача някой гениален счетоводител, той ще се справи с всички безумни юридически, административни и счетоводни казуси, които възникват ежеминутно покрай нашата дейност. В добрите счетоводни къщи с които работим има достатъчно квалифицирани кадри, включително и юристи. Много по-добре е повече глави да умуват над „гениалните“ административни, регулативни, счетоводни и юридически закони. Това, както и юридическите консултации, са специфични услуги, за които е добре фирмите да разчитат на други специализирани в тези дейности кантори. Убеден съм, че и тези кантори, не си ремонтират компютрите сами, а разчитат на фирми като нашата.
В този ред на мисли, имахте ли проблем с държавните институции, когато решихте да се захванете със собствен бизнес?
– Когато станах предприемач, нямах особени проблеми. През първите години, се занимавахме с разбираеми и прости за законодателя неща, за които нормативите са измислени и шлифовани: ремонт, поддръжка, продажба на компютри. Развивайки се обаче като интернет доставчик, срещам недомислени закони и наредби, които по никакъв начин не са съобразени със социалното и икономическото значение на широколентовия интернет достъп, както и с нуждата от бързото му проникване сред домакинствата. Тази дейност е нова не само за България, но и за целия свят, а нормативната уедба за полагане на комуникационни кабели е от каменната ера. Например, в новия Закон за устройство на територията (ЗУТ) е забранено полагането на въздушни кабели в населени места над 10000 души.
Подземното полагане на тези кабели технически отнема години, а е и многократно по-скъпо. Никъде не става ясно какво мотивира това ограничение, защо точно 10000 човека. Това ограничава достъпа на абонати до интернет, защото кой оператор въобще би си позволил например в един голям квартал с къщи, каквито има в градове над 10000 население, да изгради подземна мрежа, при положение, че разходите му за свързване на абонат, ще прехвърлят 2000-3000 лв. със всички строителни разрешения, проекти и т.н. Кога ще избие тия разходи с такса за интернет от 20 лв. на месец… Може би след 10 г., да не говорим, че всяко свързване на абонат, ще отнема 2-3 месеца, докато траят всички строителни процедури, преди да се закопае кабела. Коментираме абонати, живеещи в къщи в областните градове. Те автоматично са дискриминирани от този закон, и до тях никой оператор няма да пусне кабел, ако спазваше закона. Поради тази причина всички телеком оператори, включително и бивщия монополист имат въздушни мрежи в тези райони, и съгласно законовите разпоредби, подлежат на санкция от 5000 до 50000 лв., за нарушение. Регулаторите могат да съберат доволно много пари от глоби на всичките над 1000 лицензирани интернет доставчици и телекоми. Това е факт, защото закон има, той е с прекрасни цели и идеи (да живеем в един прекрасен град без висящи кабели), но без да е съобразен с реалността и с истинските нужди на гражданите – да имат високоскоростен достъп до интернет, възможен единствено с оптичен кабел. Получава се като „Параграф 22“.
Имате ли представа как е решен този въпрос в другите държави?
– В някои страни, като САЩ, въздушното полагане на кабели не е забранено. В Лас Вегас има оптични кабели на дървени стълбове по улиците и явно не пречат на никого. В големите градове на Европа е задължително подземно. Но пък имат добре изградена общинска канална мрежа под тротоарите на всяка улица. Там не се правят улици без да положат и голям брой тръби или колектори, където всеки оператор, плащайки наем на общината, да разполага своите кабели подземно. Така хем общината печели, хем операторите лесно достигат до всяка сграда под земята. В България единствено БТК (сега Виваком) има добре изградена подземна канална мрежа, но това е така само в големите градове. В кварталите с къщи в малките населени места почти няма канали. Или пък има закопани медни телефони кабели, които определено не стават за високоскоростен интернет. Да не говорим че до преди 4 години не се допускаше други оператори да слагат кабели в каналите. Сега това е възможно, но след като успееш да се пребориш с тромавата бюрократична процедура и солен наем от близо 30ст./метър.
Излиза че всички са нарушители и трябва да плащат глоби. Ако законът бъде спазен, трябва въздушните кабели да се премахнат и да се върнем в каменната ера.
Смятам, че е редно вече да бъде изготвена поне една смислена наредба, в която да се запише ясно, че в райони с ниско жилищно застрояване, кабелите могат да се полагат въздушно. Трябва да се намалят адмнистративните пречки при проектиране и изграждане на нови мрежи, да се дадат разумни срокове за изграждане на подземните канални мрежи в центровете на градовете и жилищните комплекси с кооперации. Смятам, че трябва да се оставят работещите въздушни мрежи до изграждане на алтерантивни подземни, защото това отнема години. Смятам че този забрана трябва да се постави на обществено обсъждане, защото е въпрос засягащ услуга от първа необходимост, като достъпа до информация и интернет.
Според вас, кои са основните предизвикателства при разрастването на един бизнес?
– Бизнесът е като живота – има динамика, възходи и падения. Човек трябва да е готов за тях, да ги приема нормално и да се учи от грешките си. Добрият бизнес се изгражда след много проби и грешки, няма универсална формула за успех, дори и за неуспехите няма такава формула. Понякога загубата в един бизнес ти носи успех в друг. При мен беше точно така – изградих интернет мрежа, която буквално „уби“ гейм залите. Финансовата загуба за лицензи и хардуер не беше малка. Но всяко зло за добро.
Каква е разликата между стартирането на бизнес в София и в град, като Ловеч?
– Голяма! 🙂 В малкия град бизнесът има други правила. Почти всички хора се познават, клюките бързо се разпространяват. Тук един бизнесмен не може да си позволи да е нелоялен към клиентите си, защото те просто се познават помежду си. Един недоволен клиент може да доведе до загуба на 100 доволни. Това има и своите плюсове, тук регионалната реклама има по-ниска стойност. Никой не би си купил интернет услуга, заради реклама в месния вестник или радио. Хората правят рекламата/антирекламата неволно, от уста на уста. Затова и се стремим клиентите да са максимално доволни. Друга отрицателна черта на бизнеса в малкия град е размерът на печалбите. Клиентите не са много, приходите също. Тук не е място където можеш да реализираш печалба от мащаба, трябва да си доволен и на малко. Аз се радвам че нашата фирма дава работа на близо 20 млади хора, които не са избягали в чужбина а са останали в нашия малък и красив град. Имат семейства и харесват работата си.
Какви са плановете ти за бъдещето?
Бизнес плановете си няма да ги разкривам. Само ще кажа че обичам родния си град и България. Живеем в едно райско кътче. Имаме невероятна природа и много красиви планини. Какъвто и бизнес да правя, ще е тук. Вероятно ще е свързан с интернета, или по скоро с това което той ще се превърне…
В тази връзка, защо реши да пускаш интернет в планините?
– Правя това по-скоро с по високите хижи и заслони, защото все някой трябва да го направи. На мен не ми коства много, това е един подарък за всички планинари. От малък съм в планините по повече от 100 дена в годината. Обикалям навсякъде, това лято минах два пъти маршрута Ком-Емине. Радвам се, когато виждам млади хора по планината, пълни ми душата. Заради тях основно слагам и уеб камери, за да се „зарибяват“ и да ходят. Това е начин да се откъснат от компютрите в къщи. Възможността да ползват горе безжичен интернет, да пращат снимки, да чатят в скайп определено привлича младежите. Нека не се заблуждаваме, глобалната мрежа основен начин за общуване, но нека нека не го превръщаме начин на живот за тинейджърите. Животът в планината е прекрасен, интернетът само ще помогне на младите да направят по-бърза и ефективна реклама на това което виждат! 🙂