Една от промените в закона за Търговскя регистър гласи, че достъпът до него трябва да стане платен и контролиран с идеята, че така ще се извършват по-малко злоупотреби. Налага се обаче въпросът, ако някой иска да извърши измама – да открадне нечии данни или да причини имуществени щети, такса от 5 -10 лева, биха ли го спрели?

От друга страна превръщането му в платен регистър, уронва правата на потребителите за  равен достъп до информацията, на така наречената единна, публична база данни. Ако достъпът се извършва само с електронен подпис или кредитна карта, то какво се случва със свободния достъп?

Ако достъпът стане платен, ще си извършва двойно плащане за една и съща услуга. Плаща се държавна такса за обработка на документите и след това се заплаща и за справка, за да се види, че документите са обработени без грешка.

Другото предложение е да се заличават личните данни на собствениците и управителите.Превантивната мярка за скриване на  личните данни на хората управляващи бизнес има и отрицателен ефект- остава непроследима свързаността на физическите и юридическите лица. Чрез проверки през сайта на Търговския регистър са извършени много разследвания на журналисти за измамни и корупционни практики.

Ограничението на достъп да се извършва само чрез електронен подпис или кредитна карта, ще може да показва кой, кога и защо е проверявал досието на дадена фирма. Така със защитата на личните данни се приключи в зародиша на идеята за регулиран и платен достъп.

Източник: LeadConsult

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *