By Newbusiness Team 
Александър Александров
Малка варненска фирма разработва информационни системи за мащабни организации от САЩ и Германия, софийски системен интегратор прави решение за управление на телекомуникационния трафик на щатски VoIP – оператори, друга столична фирма разработва уеб сайтове отново само за американски клиенти. Подобни примери, илюстриращи работата на български аутсорсинг разработчици има стотици и въпреки че този бранш рядко се сочи в икономическите анализи като един от най-успешните в България, той дава хляб на не малко скъпо – платени специалисти и най-вече доказва, че у нас успехът може да бъде постигнат и без политически връзки и корупционни приоми, а с комбинацията от
познание, инициативност и глобално мислене.
Аутсорсингът представлява прехяърляне на определени дейности от една компания към друга, чиито екип е по-добре запознат със съответната сфера или просто – по-ниско платен. Това автоматично означава, че ако искате да стартирате бизнес, създавайки нов продукт, който ще промени света, аутсорсингът не е вашия бранш. Ако обаче търсите ниша, в която ще имате възможност да създадете собствена компания, да откриете десетина или повече нови работни места и да не сте заплашени от липса на клиенти поне през следващите няколко години, можете да се насочите именно към този сегмент.
Сред клиентите на българските аутсорсинг разработчици има водещи компании от САЩ, Великобритания, Германия, Белгия, Холандия, Япония, Южна Корея и много други страни, а проектите се простират от билинг системи, през решения за управление на специфични бизнес процеси, GIS – технологии, автоматизиране на енергийната инфраструктура, картови системи, до разработката на мобилни игри. Много често тези компании работят по не повече от един или два проекта и дори много от тях са създадени, за да обслужват само един точно определен чуждестранен проект. А най-хубавото е, че когато клиентите са доволни първоначалната идея за проекта често се развива и нуждата от доработки не липсва. Което гарантира заплатите на малките екипи за години напред. Клиенти могат да бъдат както самите потребители на разработения продукт, така и чуждестранни софтуерни компании, наемащи българските фирми за отделни доработки или за работата по целия проект.
Формулата на успеха
често се свежда до наличието на добър екип от програмисти, живеещи в България и приятели в САЩ или Западна Европа, които успяват да намерят клиентите. По-предприемчивите търсят обяви в чуждестранни сайтове, пътуват често до западните страни или посещават изложения. Истината обаче е, че повечето компании, работещи в сферата на софтуерния аутсорсинг у нас, залагат не толкова на маркетинга и продажбите, колкото на добрите си технологични познания и способността бързо да съберат малки и гъвкави екипи от познати програмисти. „Често такива предприемачи в началото не разбират, че са навлезли в полето на бизнеса. Те започват работата по проекта като фрийленсъри, концентрират се върху изпълнението му, привличат свои приятели, на които започват да плащат и едва в последствие регистрират фирма и започват да мислят за организацията на бизнес процесите“ – споделя специалист с опит в този сегмент.
Един от най-важните фактори, които трябва да имате предвид, ако възнамерявате да стартирате бизнес в сферата на софтуерния аутсорсинг е, че малко неочаквано с тази стъпка вие се оказвате
в конкурeнция с целия свят.
Това е така, защото вашият потенциален клиент от САЩ, който иска да получи разработка на решение, може да избере между сплотения ви екип от програмисти, завършили заедно ФМИ или ТУ, както и между също толкова добри тимове от софтуерни специалисти, намиращи се в Полша, Украйна, Русия, Виетнам или пък да се довери на индийска компания с над 1000 служители, специализирана в аутсорсинг услугите. Истината е, че софтуерният аутсорсинг е една от най-бързо глобализиращите се икономически сфери. А това е и добре, и зле, защото вие можете както да получавате конкурентни удари от всяка точка на света, така и сами да конкурирате успешно компании,
разположени в другата част на земното кълбо.
Лошата новина е, че лидерите в този нов и бързоразвиващ се сегмент са значително по-големи страни с многомилионно население, начело с т.нар. група БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай). Безспорен лидер за сега е Индия, в която софтуерният аутсорсинг е изведен до нивото на национален приоритет, местните компании са добре организирани, разполагат със стотици и дори хиляди нископлатени специалисти, а региони като Бангалор отдавна са предпочитани от много западни компании, търсещи партньори. Все повече анализатори очакват Китай и Русия скоро да изместят тази страна от първото място.
Има обаче и добра новина за нас и тя е, че България, макар и значително по-малка, също вече си създава авторитет на
добра дестинация за аутсорсинг
на софтуерни проекти. Нашата страна също се слави с висококвалифицираните си ИТ специалисти, които не са толкова ниско платени, като индийските или китайските си колеги, но пък са значително по-добре обучени от тях. България обаче има и някои предимства, с които азиатските гиганти не могат да се похвалят. Тя е значително по-близо до много от западните клиенти (полетът от София до Лондон или Париж е едва няколко часа и то при изключително конкурентни цени на билетите), което означава, че всеки поръчител на проект може да пристигне на място веднага, ако има какъвто и да е проблем, което не може да се каже за Бангалор. Не е за подценяване и културната близост на страната ни със западните държави, която не съществува между тях и азиатските икономики. Освен това България стана пълноправен член на Европейския съюз през януари 2007 г., което кара много от клиентите в Западна Европа да се чувстват по-спокойни,
работейки с български подизпълнители.
Според едно публикувано неотдавна изследване на London School of Economics (LSE), в страната ни е на лице добра комбинация от ниско (в сравнение със Западна Европа и САЩ) заплащане на труда, качествени специалисти, добра макроикономическа среда, както и институционална рамка, които ни поставят сред популярните аутсорсинг дестинации. Нараства и цялата тежест на Централна и Източна Европа, а други страни от региона, като Полша, Румъния и Унгария също отчитат ръст на аутсорсинг проектите си. Сред слабите ни страни обаче все още са лошото административно обслужване, както и слабата държавна подкрепа за чуждите инвеститори.
Според много от българските бизнесмени, развиващи аутсорсинг дейности, също се наблюдава отдръпване на западни клиенти от Индия и Китай, в полза на страни като България, Чехия, Унгария и други регионални пазари. Мнозина обаче допускат, че страната ни няма да може
да задържи този поток от клиенти,
ако не бъдат взети спешни мерки за подобряване на ИТ образованието, както и за появата на значителен брой нови софтуерни компании. Повечето анализи показват, че ръстът, на който сме свидетели днес при поръчките на аутсорсинг проекти, ще се увеличи през следващите години, като в най-голяма степен от този процес ще бъдат повлияни информационните технологии и телекомуникациите. Очакванията на международните анализатори са пазарът на аутсорсинг услуги (включително и софтуерни разработки) да достигне 975 млрд. щ. долара до 2012 г., като поръчките от САЩ ще се запазят в рамките на 53% от общия обем на сегментa. Остава въпросът ще съумеят ли българските ИТ специалисти да се преборят за дял от този бързо нарастващ сегмент или ще бъдат изместени от по-ниско платените азиатски програмисти.