Ще плащат ли предприемачите за грешките на Станишев?

Дара Христова

В рамките само на един ден вицепремиерът и министър на финанситеСимеон Дянков успя сериозно да притесни родните предприемачи и то при положение, че дори не беше в страната, а изпълняваше ангажиментите си на заседанието на ЕКОФИН в Брюксел! Във вторник, 29 септември, в медиите се появи информацията, че кабинетът предвижда да вдигне двойно лихвата, която фирмите и гражданите дължат, ако просрочат плащанията си към хазната. Мотивът е да бъдат принудени дружествата да не просрочват задълженията си.
В момента за закъснели данъчни или други плащания лихвата, която се начислява, е в размер на основния лихвен процент на Централната банка (ОЛП) плюс 10 пункта надбавка, а за забавени осигуровки е 20 на сто. За септември ОЛП е 1.57% и ако остане непроменен, а предложението на финансови министър бъде прието,

„законната лихва“ ще е около 21-22 процента.

Дали това ще стане засега обаче не е ясно, тъй като правителството отложи решението за заседанието си тази сряда. Всъщност отлагането е било по настояване на самия вносител (Симеон Дянков), тъй като трябвало да анализира допълнително получено становище.
 
Представители на българския бизнес реагираха доста остро на идеята санкцията за дългове към държавата да скочи на 20 процента. Което е съвсем логично, защото в Националния съвет за тристранно сътрудничество при дискусията на антикризисната програма на правителството предприемачите са предложили да се приеме долната граница на наказанието (ОЛП + 10%), но въпреки това кабинетът заложил на по-високата. От Асоциацията на индустриалния капитал в България нарекоха мярката „убийствена“, а председателят на Българска стопанска камара (БСК) Божидар Данев изрази опасения, че по този начин ще се задълбочи проблемът с междуфирмената задлъжнялост, която по последни данни е над 160 млрд. лева. Според Данев подобни санкционни решения никога не дават добри резултати. В подкрепа на това твърдение, счетоводители коментираха, че законната лихва се начислява и при забавени плащания между предприятия.
Впрочем този казус засяга и всички хора в страната, защото компаниите за комунални услуги (ток, вода, телефон) също налагат „законната лихва“ и следователно санкциите и при тях ще скочат.
 „Реализирането на това предложение на правителството

ще доведе до фалит на фирми,

а не към оздравяването им в условия на криза“, коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Според него работодателите от легалната част на икономиката не плащат, не защото не искат, а защото нямат с какво. „Техните задължения са осчетоводени и се виждат ясно, докато за фирмите „на сиво“ никой не знае какво дължат на държавата“, смята той.

Според статистиката на Националната агенция за приходите (НАП) средният годишен обем на просрочените данъчни задължения е около 850 млн. лв, а за близо 650 млн. лева има обезпечения като запор на банкови сметки. Средната продължителност на просрочията е 9 месеца – тези над 50 хил. лв. се бавят между 6 и 9 месеца, а под 50 хил. лв. се изплащат със забавяне от 2 до 3 месеца.

Любопитното е, че според Данъчноосигурителния процесуален кодекс(ДОПК) НАП също дължи законна лихва, ако не възстанови навреме на фирма или гражданин надвнесени данъци. С други думи, ако кабинетът приеме мярката да увеличи лихвата с още 10%,

администрацията също ще връща повече пари.

В същото време обаче, в текстовете на закона за Данъка върху добавената стойност е записано, че ако има данъчна ревизия срещу дадено дружество, не се дължи никаква лихва, докато ревизията продължава. А това, каквото и да си говорим, може да действа доста демотивиращо на бирниците да приключат с проверките по-бързо.

Пред NewBusiness.bg бившият финансов министър Пламен Орешарски коментира, че сега не е най-подходящият момент да се пипа лихвата за просрочени задължения към хазната. „Така за бизнеса ще бъде още по-тежко в условията на финансова криза, да не говорим как това ще се отрази на междуфирмената задлъжнялост“, поясни той.

Нека обясним също, че в чл. 175 от ДОПК

няма точно определен размер на лихвата,

а се препраща към специален закон – Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Според адвокати именно в този документ трябва да бъде отразена промяната в размера на начисляваната лихва. Екс заместник-министърът на финансите Георги Кадиев обаче коментира пред NewBusiness.bg, че ако това бъде прието, най-вероятно ще стане с постановление на Министерския съвет. Юристите пък са на мнение, че ако корекцията се отрази с подзаконов нормативен акт, има голяма вероятност Върховния административен съд да я отмени, в случай че има жалби.

За никого не е тайна, че много фирми нарочно не плащат в срок данъците си, с цел да използват тези средства за нуждите на предприятието, вместо да теглят и без това непосилно скъпите банкови кредити. (Дали това е правилно, е отделна тема…). Едно е ясно обаче – с увеличението на лихвата зейналата дупка в държавната хазна няма да се запълни. И може би е добре финансовият министър Сименон Дянков да мисли повече преди да говори, защото не за първи път изправя косите на родните предприемачи. Защото е много спорен въпросът дали именно те трябва да плащат цената от неадекватната антикризисна политка на кабинета „Станишев“, която докара разчетите до минус 2 млрд. лева. Дали новата власт ще прояви повече разум, уви само времето ще покаже…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *