By Newbusiness Team 
Преките чуждестранни инвестиции остават много важни за модернизацията на българската икономика, но тяхната роля се променя. Този извод направи Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк и председател на Асоциацията на банките в България, по време на участието си в конференцията Forbes CEE Forum в Букурещ. Той обясни, че в миналото чуждите инвестиции са били източник на финансиране за държавите, в които вътрешните спестявания са били ограничени, включително България. Днес вече ясно се вижда тенденция на промяна на роляна на преките чуждестранни инвестиции като източник на ноу-хау, нови технологии и нови управленски практики.
“Само преди няколко години България премина през много бързо разрастване на обема на преките чуждестранни инвестиции, който беше доста над нивата в някои от държавите в Централна и Източна Европа”, обясни Левон Хампарцумян. В България обаче по-голямата част от инвестициите бяха насочени към непроизводствени сектори от икономиката и особено в недвижими имоти и строителство, които, от своя страна, доведоха до незравословно разрастване на бранша. За сравнение, други страни като централно европейските икономики – Чехия, Словакия, Полша и в по-малка степен Унгария – привлякоха по-малък обем преки чуждестранни инвестиции, които обаче бяха насочени към експортно ориентираната част от производството. По този начин беше увеличен производственият капацитет на тези страни.
За последните четири години преките чуждестранни инвестиции се задържат на около 3% от БВП, като достигат 1.1 – 1.2 млрд. евро. Данните обаче показват, че структурата на инвестициите се е подобрила значително. „Вече една трета от преките чуждестранни инвестиции са насочени към производството, друга една трета в енергийния сектор, а останалия дял се поделя между търговията, транспортния, строителния и селскостопанския сектор“, посочи още в анализа си Левон Хампарцумян.
Фактор с огромно значение за възстановяването на българската икономика безспорно е износът. През второто тримесечие на 2014 г. в реално изражение износът на стоки и услуги вече е над пика си от преди шест години. Износът на суровини обаче достига 40% от общия износ на стоки, като през 2014 г. този дял почти не се е променил в сравнение с началото на XXI век.
Освен, че е признак на изостаналост на икономиката, големият дял на суровините в структурата на износа е проблем, тъй като няма условия за създаване на нови работни места“, се казва още в анализа, представен по време на Forbes CEE Forum в Букурещ. Като друга слабост на българската икономика беше посочена високата задлъжнялост в сектора на недвижимите имоти и строителството, което ще продължи да тежи върху темповете на икономическо възстановяване в краткосрочен и средносрочен план. Според последния анализ на икономическия екип на УниКредит Булбанк значително подобряване на търсенето се наблюдава в сектора на земеделието, експортно-ориентираната част от някои сектори, бизнес услугите и промишлеността. Те обаче са по-склонни да разчитат на междуфирмената задлъжнялост, отколкото на увеличаване на експозициите си към банките.
„Икономическата среда след кризата се характеризира с по-голяма сложност и по-ограничено предлагане на капитали“, коментира главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. Той обясни още, че потенциалът за растеж е ограничен допълнително от загубата на работна сила и известно нарастване на емиграцията. „Днес банките в Централна и Източна Европа са изправени пред предизвикателството да управляват риска по-добре от всякога и да работят с по-силни капиталови и ликвидни буфери“, анализира ситуацията в региона Левон Хампарцумян. Според него банковият сектор трябва да съсредоточи усилия в развитие на малки и средния бизнес и в сектора на селското стопанство, които имат потенциал да бъдат двигател за развитие на икономиката. Левон Хампарцумян направи сравнение между румънския и българския банков сектор, като посочи, че те имат сходни проблеми, но и у нас и в северната ни съседка банките няма как да бъдат двигатели на растежа, а само могат да го следват.