By Newbusiness Team 
Новият Закон за счетоводството и придобилият известност като „Данък уикенд“ бяха основни теми на проведената на 02.02 в БСК дискусия с участието на представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП), Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал България (АИКБ), браншови организации и фирми.
По т.нар. „данък уикенд“ бе подчертано, че и промените в Правилника за прилагане на ЗДДС, и Указанията на НАП за прилагане на ЗДДС не са преминали през необходимия процес на обществено обсъждане. Липсата на значим праг за същественост практически води до отчитане и облагане на всички активи, а това само по себе си създава изключително висока административна тежест за данъчно задължените лица.
Според Васил Велев (АИКБ) „данък уикенд“ е нова възможност за неравно третиране, изнудване и тормоз над бизнеса от страна на недобросъвестни представители на данъчната администрация. Освен това, данъкът създава допълнителни административни прегради пред бизнеса. „Ако цялата ни енергия отива за това да правим отчети, кога ще работим за създаването на нови пазари, нови продукти, нови работни места?“, реторично попита Васил Велев. Той предложи въвеждането на праг на стойност на облагаемите активи в размер на 50 000 лв. (а не 700 лв.), какъвто е прагът за регистрация по ЗДДС, и разпределение на ползването на активите за служебни и лични нужди в пропорция 80:20.
Участниците в срещата се обединиха около необходимостта от изработване на обща позиция на всички работодателски и професионални организации, която да съдържа конкретни искания и предложения към представителите на законодателната и изпълнителната власт, така че всички натоварващи бизнеса процедури да бъдат отстранени. Съвместната позиция ще бъде изготвена, координирана и разпространена публично до края на настоящата седмица, а на 9 февруари предстои да се проведе среща с ръководството на НАП, както и с екипа, изготвил Указанията за данъчно третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди.