By Newbusiness Team 
Дара Христова, dara@newbusiness.bg
Над 90% от българските фирми ще бъдат класифицирани като микропредприятия. Това ще стане, ако страната ни подкрепи предложеното от Европейската комисия (ЕК) изменение в Директива 78/660/ЕС. Предвижда се също микропредприятията да бъдат освободени от задължението да съставят годишни баланси и отчети за приходите и разходите, като водят едностранно счетоводство. Впрочем правителството вече направи първата стъпка по тази хлъзгава пътека, след като на 7 октомври прие проекта за промени в директивата, а през миналата седмица тя получи зелена светлина и от парламентарната комисия по бюджет и финанси.
Къде е драмата?
Ако исканията на ЕК намерят застъпници, от промените в норматива ще могат да се възползват предприятия с балансова стойност на активите към 31 декември за съответната година до 500 хил. евро, нетни приходи от продажби за годината до 1 млн. евро и средна численост на персонала до 10 души. В момента по Закона за малките и средните предприятия под тази дефиниция попадат дружества, които имат средносписъчен брой на персонала, по-малък от десет души, годишен оборот, който не превишава 3.9 млн. лв. и/или стойност на активите, които не надвишават 3.9 млн. лева.
„По официални данни на БУЛСТАТ стопанските субекти, регистрирани по Търговския закон, са над 1 милион. В същото време, според статистиката на Агенцията за малки и средни предприятия, в тази група попадат 221 хил. фирми. Ако Европейската комисия приеме проекта за промени в директивата и България автоматично ги препише в групата на малките и средните предприятия, у нас в обхвата й
ще попаднат около 500 хил. компании.
Освобождаване от задължението те да съставят годишен отчет ще доведе до недостиг на статистическа информация, както и до отрицателен ефект върху данъчните приходи. Така ще се стигне до налагане по необходимост на патентен данък като изход за фискалната система“, се казва в становището на Българска търговско-промишлена палата. БТПП подкрепя новата дефиниция за малки и средни компании, но настоява критериите освобождаване от задължението за съставяне на годишни баланси и отчети за приходите и разходите да бъдат направени така, че да важат за по-малък брой фирми.
„Годишните счетоводни отчети са източник на информация както за вътрешните потребности на ръководството и собствениците на предприятието, така и за външните потребители – държавни органи, банки, търговски контрагенти, съдебни дела и други. Поради това тези документи са необходими, независимо от големината на фирмата. При микропредприятията годишните счетоводни отчети трябва да се запазят, но със съкратено съдържание, с цел облекчаване на работата и реализиране на икономии“, смятат още от палатата. В становището е изложена и позицията, че би могло да се въведе
съкратен годишен счетоводен отчет,
включващ отчет за приходите и разходите и съкратен счетоводен баланс, които да бъдат включени като раздели в годишната данъчна декларация. „В условията на верижна задлъжнялост на всички стопански субекти особено силна е потребността от съкратения счетоводен баланс, по който да се оценява степента на ликвидност и финансовата автономност, респ. задлъжнялост на микропредприятието“, обясняват от БТПП. И всички тези доводи звучат доста логично. Ясно е, че управляващите няма как да не подкрепят европейската директива, но тези нормативни документи винаги дават възможност на всяка страна да внесе корекции съобразно особеностите на националната си икономика. И ако правителството още отсега не даде заявка, че смята да се възползва от това си право, след време може да се сблъска с доста сериозни финансови проблеми.
Цялото становище на БТПП можете да видите на http://www.rcci.bg/article_detail.php?article_id=517