Програма Еразъм за млади предприемачи може да те накара да повярваш в себе си

Разговор с Тодор Балабанов, български участник по програмата, за гостуването му на естонския бизнесмен Теет Ягомаги (Teet Jagomagi), за познанията, които е получил, за хората и бизнеса в Естония, както и за причините точно в тази малка европейска страна да бъде създадено едно глобално явление, като Skype.

Въпросите зададе Александър Александров

 
Кой е Тодор Балабанов

Тодор Димитров Балабанов е докторант в Института по информационни технологии към Българската академия на науките. Има магистърска степен „Софтуерни технологии в Интернет“ от Нов български университет и бакалавърска степен Информатика от същото висше учебно заведение.

Тодор е работил като програмист в няколко български фирми – ProSyst Labs, PlayTech, Folio 3, Casino Technology, а в момента преподава информатика в НБУ и подготвя стартирането на първата си собствена фирма. Планира да развива бизнес в сферата на софтуера. Той прекара три месеца в Естония, в рамките на програмата „Еразъм за млади предприемачи“ и изглежда видимо доволен от наученото там. След като в брой 6 на NewBusiness.bg ви информирахме за възможностите за кандидатстване по тази програма, сега решихме да ви срещнем с първия български участник, завърнал се от своето гостуване. „Еразъм за млади предприемачи“ продължава да набира кандидати и всеки желаещ може да се включи, като потърси някоя от партньорските организации.

Как разбра за програмата „Еразъм за млади предприемачи“?

Миналата година преминах програма Top Class на организацията CEED Bulgaria, която е насочена към бъдещи бизнесмени. В един от семинарите ни разказаха точно за тази възможност, която тъкмо беше стартирала през февруари. Идеята на самата програма е да се пренесе успешният опит от академичния Еразъм в сферата на малкия и средния бизнес. Партньорите от България са няколко, а аз използвах ICT Cluster, защото неговият ръководител Петър Статев беше един от лекторите ни в Top Class.

Лесно ли беше одобрен за участие?

Предварителната подготовка преди да се кандидатства отне около един месец, през който трябваше да разработя бизнес план за начинанието, което планирам да развия. Ако кандидатът не е на фазата „бизнес план“, той трябва да направи кратко резюме. Както самият процес на кандидатстване, така и целият процес на участие протичат онлайн, без нито един хартиен документ. Кандидатстването премина през множество фази с участието на пет основни субекта – аз, като млад предприемач, домакинът – предприемач, моята и неговата посредническа организация, както и Европейската комисия. Най – положителната страна на тази програма според мен е, че е много гъвкава и човек сам може да избере какво да учи или какъв бизнес опит му липсва. Няма ограничения за бизнес секторите. Освен това предприемачът може да си потърси партньори или дори да подпише договор за франчайзинг. Самата идея на програма Еразъм е придобиване на опит в страна от Европейския съюз, а конкретно „Еразъм за млади предприемачи“ позволява на младите предприемачи да отидат и да прекарат между един и шест месеца в страната на домакина.

Кой финансира престоя ти?

Програмата покрива 90% от разходите на участника. Изисква се малка гаранция под формата на собствено участие, което е 10 процента. То обаче е символично и в моя случай беше около 400 лв. Фирмата, в която отидох аз, се казва Regio и е позиционирана в гр. Тарту, Естония. Основната й дейност е разработка на географски карти с разнообразно предназначение. Освен това като втора дейност тя разработва LBS (Location Based Services) решения, за които си партнира с шведската Ericsson. Фирмата е средно предприятие с 80 човека персонал и представлява компактен и много добре работещ екип.

Какво научи по време на престоя си в Естония?

Моето участие беше с цел придобиване на маркетингов и търговски опит. Основната отговорност за обучението ми беше на самия собственик на компанията Teet Jagomagi. Това е най-опитният предприемач, с който аз лично съм комуникирал. Обучението беше под формата на дискусии и прочитане на различни книги за мениджмънт, като най-ценната част беше живият опит. Теет ми препоръчваше книга, след което ми разказваше, как някои от написаните неща са се случили в развитието на неговата фирма. Например как баща му – професор по картография е създал компанията, как Теет я е продал на стратегически инвеститор, който не е успял да я управлява ефективно, как след това Теет си я е изкупил обратно и е казал, че никога повече няма да я продава. Преди време той е назначил брат си на ръководна позиция и ми сподели, че най-трудният момент е бил, когато е трябвало да го уволни. След години отново го е назначил, но не на ръководна позиция и не под свое подчинние. Любопитно е, че мениджърските си умения Теет е придобил в САЩ, след като година и половина е работил в американска фирма за картографски системи.

Кое е най-ценното нещо, което получи при гостуването си?

Най – ценното нещо, което научих там е, че реално мога да се справя и че да притежавам собствен бизнес е точно това, което бих искал да правя в бъдеще. Програма „Еразъм за млади предприемачи“ може да те накара да повярваш в себе си, в собствените си възможности и ако имаш някакви съмнения – да ги изчистиш.

В чисто практически план пък разбрах как се формират цени на продукти, как мога да си намеря партньори, как да развия маркетинговата стратегия за един софтуерен продукт и как да управлявам екипа в една малка фирма – до 10 човека.

Какво можеш да кажеш за Естония, като бизнес дестинация?

Естония е екзотична прибалтийска република, с хубави жени и точни, коректни хора. Едно общество, в което следите от комунизма не се забелязват и хората работят за своето бъдеще и за късмета си. Ако изключим климата, това е една перфектна дестинация за бизнес. Естония е първата държава, реализирала успешни парламентарни избори по Интернет, както и изключително сериозна стратегия за развитие на образованието под формата на съвременни подходи и все по-широко разпространение на информационните технологии. Интересно е, че там хората работят през Интернет дори в автобусите. Според мен това, което естонците са разбрали е, че бъдещето на Естония са децата на Естония днес.

Според теб защо точно в тази малка европейска страна двама предприемачи успяха да създадат явление, като Skype, превърнало се в глобална тенденция и какво липсва на България, за да има същия успех?

На първо място сред причините са сериозните традиции, които Естония има в образованието и особено във висшето образование. Университетът в Тарту е с четиристотин – годишна история и е основан от един от шведските крале. Показателно е, че днес този град е и един от ИТ центровете в страната. Освен това там за сътрудничеството между бизнеса и университетите, както и участието им в общи проекти се грижи специална неправителствена организация.

Второто много важно нещо е чувството за отговорност на хората в тази държава. Аз лично не вярвах на очите си, когато виждах как мои колеги работят до 12 часа през нощта, без да има шеф, който да ги следи. Офисът на фирмата приличаше по-скоро на апартамент за 80 човека, с всичко необходимо, включително и кът за деца. Затова според мен успехът на Естония е в характера на хората, които живеят там – на всеки един от тях. А това, което липсва на нас – българите е, че всички сме прекалено образовани и можещи, не признаваме авторитети и като екипна работа имаме много какво да учим.