Предстои конференция „Иновации в българското земеделие“

Въвеждането на иновации в сферата на селското стопанство у нас са задължителни.  Първият хибриден домат е създаден в България около 11 години преди холандските домати. Във времето сме имали такива спорадични изблици на интелект и умения, които за съжаление не са се материализирали в голям търговски успех. 

Това каза Левон Хампарцумян, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк при откриването на конференцията „Иновации в българското земеделие“ в Пловдив, организирана от Института за агростратегии и иновации и неговия председател Светлана Боянова с подкрепата на банката и с участие на високопоставени представители на главна дирекция „Земеделие“ на Европейската комисия, на Министерството на земеделието и храните у нас, на Тракийския университет в Стара Загора и др.

“Синхронизирането на процесите за производство, търговия, съхранение на земеделска продукция и наука, която да създава иновации заедно със земеделските стопани по систематизиран начин е задача, която никога няма да свърши. УниКредит Булбанк е готова заедно с вас да участва в модернизирането на селскостопанския сектор у нас.”, допълни Хампарцумян.

“Програмата за развитие на селските райони влиза в ключовата си фаза”, каза Антон Аспарухов, директор на дирекция „Развитие на селските райони“ в Министерството на земеделието и храните. Според него точно сега е моментът да се говори за иновации, защото след  тази година мерките за инвестиции в земеделието и преработката ще са история и тогава ще останат мерките за иновации. „Мярката за иновациите е най-добрият инструмент за повишаване на добавената стойност от българското земеделие. Това може да стане с Мярка 16: Сътрудничество.“, подчерта Антон Аспарухов. 

Иновациите имат ключово значение и за конкурентоспособността на земеделските стопанства и са пряк път към повишаването й. „Инвестиционните мерки помагат, но при тях резултатът е по-бавен“, каза Аспарухов.

Според Министерството на земеделието и храните проблемът е в скъсаната връзка между земеделските стопанства и науката. „В университетите има научни разработки и те никога не виждат бял свят в земеделските стопанства. А в стопанствата има проблеми, които могат да бъдат решени. Мярка 16: Сътрудничество е решение за това.“, каза Аспарухов. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *