Министерският съвет одобри на заседанието си в сряда проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Предложените изменения са направени с оглед привеждане текстовете на закона в съответствие с промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), Търговския закон (ТЗ) и Закона за търговския регистър, научи NewBusiness.bg от правителствения пресцентър.
Според действаща от 13.05.2006 г. норма на Търговския закон, при недостатъчност на масата на несъстоятелността за покриване на началните разноски производството по несъстоятелност не се прекратява, а се спира и може да бъде възобновено в едногодишен срок по молба на длъжника или на кредитор. Едва ако в този едногодишен срок не бъде поискано възобновяване на производството съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър. Освен това, обикновено с решенията по този член от Търговския закон съдилищата прекратяват правомощията на органите за управление на обявения в несъстоятелност работодател, а, поради липса на имущество, което да покрие разноските по производството, не назначават и синдик. Тази липса на представителни и изпълнителни органи на обявения в несъстоятелност работодател лишава работниците и служителите от възможността да се снабдят с изискуемите по чл. 4 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя справки, съдържащи данни относно правото и размера на гарантирано вземане. В подобни случаи не могат да се извършат и проверки от контролните органи на Националния осигурителен институт, което от своя страна създава потенциална възможност да се претендират гарантирани вземания въз основа на документи, чиято автентичност и достоверност не може да бъде установена.
В тази връзка, за да се избегнат възможни негативни последици от действието на чл. 632, ал. 1 от Търговския закон при отпускане на гарантирани вземания, а също и при реализиране на трудови и осигурителни права (напр. отпускане на парични обезщетения за безработица, пенсии за осигурителен стаж и възраст и т.н.), е предложено създаването на нова разпоредба в Търговския закон. Чрез нея се задължава длъжникът работодател в определения от закона едномесечен срок да прекрати трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите и да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания.