By Newbusiness Team 
Дара Христова, dara@newbusiness.bg
В „интересни времена“ му се падна на финансовия министър да опазва държавната хазана?
– Проблемът е, че г-н Дянков е изключително зает. Стараем се да го подкрепяме максимално, защото всички се намираме в изключително трудна ситуация. Той е подложен на огромен натиск от цялото правителство. Министърът много добре осъзнава фактът, че ако отпуснем твърде много коланите, ще се повторят събитията от 1997 година. Много е лесно да вземем заеми и да развържем кесията…
Не настоявахте ли именно от ГЕРБ по време на предизборната кампания да бъде взет заем от МВФ? Сега излиза, че това би била доста грешна стъпка, какви ще бъдат негативите?
– Да, такива бяха нагласите тогава. Искам обаче да уточня, че аз лично не исках да взимаме заем, а да направим рамково споразумение с МВФ и ако ни се наложи недай си Боже, да бъдем готови, а не тепърва да търсим пари. Когато вдигнеш дефицита, той трябва да има финансиране. В момента заложените 500 млн. лв. дефицит в бюджета имат два източника на финансиране – вътрешен и външен заем с облигации. Най-лесно е с вътрешния заем, защото всеки месец могат да бъдат емитирани ценни книжа, които да бъдат купувани. С външния е малко по-сложно, защото се смятат различни рейтинги, има правила и т.н. Третият вариант е заем, само че правителството договаря този заем при лоши условия. Ако обаче имаш рамково споразумение, можеш във всеки едни момент, като овърдрафт да получиш средства. Това беше идеята ми, не друго. Иначе, не е хубаво изобщо да стигаме до дефицит, който да бъде финансиран със заем.
Защо? Всъщност май именно Симеон Дянков беше против подписването дори на рамково споразумение?
– Да, и сигурно е прав. Компетенциите ми на тогавашния етап не бяха достатъчни, за да го оценя. Защото едно споразумение сваля рейтинга и имиджа на страната. За привличането на чуждите инвеститори това е пагубно. По този начин им изпращаме сигнали, че не сме надеждни и нещо не е наред или занапред няма да бъде, ако сега е. Силно се надявам да ни приемат във валутно-курсовия механизъм ERM II, защото това ще бъде много добър стимул, иначе няма да издържим.
Според вашата преценка, това има ли шанс да стане скоро?
– Въпросът е изключително деликатен и сложен. А Пи Ар кампаниите, които проведоха около тази тема са нож с две остриета. Според информацията, с която разполагам, ако Станишев беше подал заявление, вероятно щяха да ни приемат! Само че той се е изплашил и не го подаде. От Европейската централна банка също ни играят номера, посъветваха ни да си помислим дали да подадем заявление, защото сега ситуацията е много сложна и по този начин дават сигнали, че това заявление може да бъде отказано. Само че си има правила. Когато формулярът е подаден, те не могат да кажат „няма да ви приемем, въпреки че отговаряте на изискванията“. В даден момент може би е по-добре да рискуваш. Ходим по тънък лед и трябва да внимаваме, но и да бъдем нахални! Това означава да продължаваме да лобираме, да провеждаме нужните срещи на нужните нива, да настояваме и в крайна сметка да подадем заявление. За да знаем поне, вместо да затягаме напразно коланите.
В този ред на мисли, доколко реално е според вас твърдението на финансовия министър, че дефицит ще има през цялото първо тримесечие, но той ще се навакса по-късно? Последните данни са доста притеснителни.
– Той се надява икономиката да тръгне. Но наистина последните данни не са особено добри. Лошото е, че дори икономиката да тръгне, тя ще тръгне с износа, а износа не носи ДДС. В началото на годината това е основният ни приходоизточник. Твърде сме малки, за да правим самостоятелна икономика и сме обвързани с големите.
Не трябваше ли тогава да бъдат предприети повече стъпки, чрез които да стимулирате експортно ориентираните компании?
– На фирмите им трябват клиенти, как да ги стимулира държавата? Ние можем да стимулираме вътрешното потребление, като увеличи например заплатите, отпуснем дефицита и т.н. Обаче това вътрешно потребление дори да го стимулираме, то не е достатъчно да завърти колелото. На нас ни трябва външния пазар, но не можем да му влияем. Единствения начин да му повлияем е като му кажем, че ние сме стабилни и сигурни, с ниски данъци, постоянно законодателство. Това е което можем да направим, да привлечем чуждестранни инвеститори.
Смятате ли, че заради разсроченото изплащане на безспорни задължения на държавата към бизнеса, ще бъде нанесен сериозен удар върху фирмите и може да се стигне до нова криза?
– Това донякъде е така и донякъде, не е. Оценките за парите, които дължи държавата на бизнеса са различни. От една страна е забавянето на ДДС, а от друга – издължаването по договори за извършени услуги. По последни данни около 500 млн. лв. е забавеното ДДС. Смятам, че около 350-400 млн. лв. е нормалното задържано ДДС, което седи като салдо. Това значи, че около 200-300 млн. лв. са задържаните средства. Оттам нататък дори 1 млрд. лв. да имаме неплатени към бизнеса, с ДДС-то стават 1.3 млрд. лева. Само че, междуфирмената задлъжнялост е над 15-16 млрд. лв. и дори да налеем тези 1.3 млрд. лв. в икономиката (а ние можем точно толкова да вземем от резерва, без да нарушим стабилността), пак няма да решим проблемът. Тези пари не могат да бъдат двигател. Трябва да се отпуши кредитирането! Не ме разбирайте погрешно, не оправдавам неплащането, само искам да кажа, че няма да реши проблема.
Да, но в същото време процентът на лошите кредити значително нараства…
– Действително е така, защото голяма част от тях са гарантирани с имоти, които никой не иска да купува. Давам пример. Една фирма има заделени пари за черни дни, които я поддържат жива. Влагат тези средства на депозит в банката, която ги раздава под формата на кредити, които никой не плаща. Много важно, че има обезпечение 300% офиси… Искам да видя как някой точно сега продава офиси и излиза на печалба. Ето защо съм и изключително консервативна и част от фискалния резерв да бъде депозиран в търговски банки. Министърът имаше подобна идея част от резерва (около 1.5 млрд. лв.) да бъде дадена в банките за някакво кредитиране. Според мен не е ясно това какви пари може да превърти.
Имаше идеи през Българската банка за развитие да се насочат средства към малките и средни фирми, но тези пари пак ще минат през търговските банки, пак има лихви…
Въпросите зададе Дара Христова