By Newbusiness Team 
Захари Димитров
Отдавна мина времето, когато, за да правите бизнес с големите, трябваше да инвестирате солидни суми в програмни продукти, които всички ползват. От началото на века решенията базирани на свободния софтуер и отворения изходен код, предлагат все по-голяма гъвкавост и са истинска алтернатива пред комерсиалните програми. Компаниите занимаващи се с развитието, продажбата и поддръжката на подобен тип продукти също бележат сериозно развитие. Например, една от корпорациите в Америка свързана с развитието на GNU/Linux дистрибуциите от самото им начало като операционни системи, успя да влезе в класацията Standard & Poor’s 500, която включва 500-те най-големи компании търгувани на борсата в Ню Йорк, подредени по пазарна капитализация. Дружеството, за което говорим е Red Hat и за 2009 г. е реализирало приходи за над 652 млн. долара и разполага с 2800 служители. Компанията се грижи за много успешни продукти базирани на софтуер с отворен изходен код като Red Hat Enterprise Linux, Red Hat Directory Server, JBoss Enterprise Middleware и в същото време подпомага обществото на свободния софтуер, допринасяйки за развитието на много от приложенията и спонсорирайки дистрибуцията на Linux – Fedora.
Друга известна GNU/Linux дистрибуция – Ubuntu, успя в последните години, благодарение на рекламната си кампания, да привлече множество потребители, повечето от които са разработчиците на иновативни софтуерни приложения и услуги.
Любопитно е да споменен, че дори Google изгради инфраструктурата на търсещата си машина и голяма част от своите уеб услуги, които ползваме всеки ден, на базата на софтуер с отворен изходен код. Евтините хардуерни компоненти обединени в клъстърни конфигурации с помощта на подобен софтуер, доказаха и продължават да доказват своето
ценово предимство пред скъпите решения
на редица комерсиални продукти.
Пускането на операционна система базирана на Linux ядрото от страна на Google и използването на браузъра Chrome, може би окончателно ще промени отношението към свободния софтуер и възприемането му като непълноценен ежедневна употреба.
В момента, хората разбиращи предимствата на този вид софтуер, го ползват. Онези, които не го оценяват или смятат че не са готови за него, търсят недостатъци или причини за да не преминат към употребата на решения, ползващи свободен код. От доста години в Интернет пространството и сред специализираните ИТ издания циркулира спорът дали свободния софтуер и GNU/Linux операционните системи, в частност, ще заемат подобаващо място на пазара. Въпреки многократно изтъкваните предимства на подобни дистрибуции, отделни решения или системи, все още практиката показва че те се ползват в строго определени ниши, където са се наложили поради своите качества и не са достигнали статута на масови продукти. Без да се опитвам да бъда пророк смея да твърдя, че програмите с отворен изходен код, както и
свободния софтуер ще стане масов,
когато бизнесът започне да го ползва за всичко, което може.
Компаниите винаги са ползвали изгодни решения за своята инфраструктура, както от гледна точка на хардуера, така и от софтуерна.
Като сериозен пример можем да посочим желанието на Лондонската фондова борса (London Stock Exchange – LSE) да използва GNU/Linux базирано решение за управление на търговията. Това събитие бе предизвикано от проблеми с използваната до момента система TradElect, ползваща за основа Windows. По-конкретно – в един от работните дни през септември, използваният софтуер, не успял да издържи с критичното натоварване, вследствие на което имало смущения през целия ден. А знаете какво казват англичаните – „Не съм толкова богат, че да купувам евтини неща“.
Всъщност, нека поясним, че проблемът не е бил в операционната система Windows, а в специализирания софтуер TradElect. Затова решението на Лондонската фондова борса да премине от Microsoft .NET инфраструктура към GNU/Linux подобна трябва да се смята за голям успех на софтуера с отворен изходен код.
Основната причина за това е чисто икономическа – цената. Вместо 65 млн. долара платени за TradElect, поддържана от Accenture, LSE ще плати едва 30 млн. за да придобие създателя на MillenniumIT от Шри Ланка. По този начин създаването и развитието на софтуера остава в ръцете на ръководството в Лондон. Борсата получава съразмерен с използваното решение до момента продукт, като в същото време придобива едноименната технологична компания, разполагаща с над 300 софтуерни специалисти (общо персонала на компанията е 451 души).
Спореди борсата новата технология е предпочетена не само заради запазване на контрола върху системата, а основно поради финансови причини. Изчисленията на LSE показват че през следващите две години, тя ще
спести най-малко 14.7 милиона долара разходи за поддръжка.
Допълнително новата технология е по-лека, работи доста по-бързо и е лесна за внедряване според Дейвид Лестър, директор ИТ в LSE. Придобиването на MillenniumIT е доста добре преценен и мъдър ход. Със собствен разработчик борсата може да си позволи да пуска по-често нови версии с необходимата функционалност. В момента за това трябва да се чака между три и шест месеца. Придобиването измества концепцията на цялото ръководство на Лондонската фондова борса за outsourcing на ИТ операциите. До момента над 95% от тях са поверявани на външни доставчици. С новия ход всичко се връща под централизиран контрол, което е в хармония с плана на LSE да се нареди сред топ три борсите в света по капитализация на листваните публични компании.
За решението е било необходимо четиримесечно проучване, като са били сравнявани над 20 алтернативи за бъдещето на платформата. Продължителното лабораторно тестване е показало че MillenniumIT е най-добрия избор за Лондонската фондова борса. Освен платформата за търговия, борсата получава и други приложения като системи за автоматизирано подаване на поръчките и десктоп клиринг и сетълмент решения. С помощта на MillenniumIT всички тези приложения работят съвместно, което улеснява работата на отделните екипи. Придобиването на доставчик на софтуерно решение, вместо просто платформа, означава че борсата разполага и със свобода на избора за инвестиции в такива области на новата технология от които се нуждае. MillenniumIT платформата е базирана на Linux и Solaris, което позволява повече контрол, по-малко разходи и добри възможности за разширение.
По примера на Лондонската фондова борса
италианската борса и норвежката в Осло, също ще преминат на решението на MillenniumIT.
Добрите примери са заразителни, затова в близко бъдеще остава надеждата, че все повече компании ще ползват най-подходящите за техните нужди решения. Понякога това може да са стари корпоративни продукти наложили се преди години за този тип дейност, докато в други случаи иновативни приложения базирани на технологии с отворен изходен код. Опцията за комбиниране на решения от вселените на катедралата и тази на базара, също е добре дошла – по този начин фирмите имат възможността да ползват най-доброто от двата свята.
В това отношение България има изключително конкурентно предимство. Поради позабавилото се икономическо развитие на страната ни, дори в света на информационните технологии ние можем да създадем и ползваме нови продукти без да сме обременени от нуждата за съвместимост със стари системи и платформи. Защо следващия голям софтуерен продукт да не се развие в България и да бъде закупен от световния бизнес както това се случи с MillenniumIT от Шри Ланка.
Единствените трудности пред свободния софтуер, са липсата на централизация и недостатъчната стандартизация измежду множество подобни продукти и решения. Въпреки че е редно да отбележим, че вече се забелязват сериозни стъпки към унифициране на офис форматите, редица протоколи и услуги. Сред едно от последните действия в тази насока е и усилията на десктоп проектите GNOME и KDE да стандартизират хранилищата си за пароли, така както се опитват да уеднаквят и методите за създаване на различни теми и интерфейси за потребителите.
За момента свободния софтуер все още си остава запазена ниша на специалистите и тези които обичат да държат нещата под контрол. Неговите възможности за прекрояване и настройка според индивидуалните потребности обаче могат да го направят незаменим инструмент за бързото развитие на множество съвременни бизнес организации. Сериозното навлизане на подобни решения обаче не само, че не предстои, но и отдавна е започнало.
А вие как мислите стават ли решенията със свободен софтуер и софтуер с отворен изходен код за сериозни бизнес задачи?
Споделете знанията си с нашия екип на info@newbusiness.bg или коментирайте под статията за да помогнете на останалите предприемачи да използват независими и изгодни платформи за комуникация и ИТ инфраструктура.