By Newbusiness Team 
Банкер номер едно на страната – Левон Хампарцумян, даде старт на шестото издание на най-очакваното икономическо събитие за 2015 г. – „Шумът на парите“.
„Предизвикателствата към българската икономика и към финансовата инфраструктура са достатъчно големи, защото каквото и да казваме, миналата година загубихме директно 3-4 милиарда лева и това не бива да се допуска. Да обвиняваме финансовата структура е същото, като да се сърдим на водопровода или електропреносната мрежа, защото алтернативата на банките е да се вървим към система от заложни къщи, чейндж бюра и др. Това сме го играли и със сигурност не е по-хубаво“, сподели Хампарцумян при откриването на събитието.
По темата за регулацията на капиталовите пазари
„Не съм експерт по българския пазар, но определено по отношение на капиталовите пазари в Европа навсякъде е налице свръхрегулация. Макар и песимистично, в това има голяма доза истина. Ако само прилагате съществуващите регулации, това е повече от достатъчно“, заяви главният изпълнителен директор на Виенската фондова борса, Михаел Бюл по време на „Шумът на парите“.
Според Бюл, ликвидността и финансирането на малките фирми не може да се сравнява с това на големи фирми. Финансирането на малка фирма е проблем не толкова на регулациите, колкото на липсата на купувачи. Вероятно трябва да се подходи по друг начин – например малки и среднокапатализирани фирми да се предлагат на специални сегменти. Така потенциалните инвеститори би следвало да са наясно с по-големия риск, обясни Бюл. „Основната идея е, че става въпрос за склонност към поемане на риск. В Щатите, ако сте предприемач и два пъти не сте успели, имате възможност за трети опит. В нашата част на света, ако първият път не си успял, вече си изгонен от пазара. Това изисква цялостна промяна на начина на мислене и това изисква много време“, даде пример той.
„Трудно е да се каже дали много развитата нормативна рамка и слабо развитият пазар са съвместими компоненти. Бих казала, че всеки месец има нови регламенти, които се прилагат. Ние сме частно дружество и всяка инвестиция, която правим, ни натоварва. Правителството, в същото време, не приватизира и не се грижи за капиталовия си пазар“, заяви Ивана Газич, президент на Управителния съвет на Загребската фондова борса.
Явор Ачев, изпълнителен директор на Pioneer Investments за България, започна своето изложение с пример за наличието на капитали – по официална статистика на Европейската асоциация на управляващите дружества активите под управление през 2008 година са били 10 трилиона евро, а в края на 2014 година те вече са 19 трилиона евро. Това е 125% размера на брутния вътрешен продукт на Европа. Това, според него, означава, че като прибавим и възможността на банките да финансират, виждаме, че има голям ресурс, който търси къде да се насочи.
Той поясни, че тези 19 трилиона евро, противно на широкоразпространените представи за капиталовите пазар, вместо към акции, се насочват предимно към инструменти с фиксиран доход на капиталовите пазари. „По-конкретно, средно 38% от инвестициите са във фондове в акции, а останалите около 62% са в инструменти с фиксирана доходност“, посочи още Ачев.
Светозар Абрашев, председател на Борда на директорите на София Интернешънъл Секюритиз, не смята, че капиталовият пазар в България е свръхрегулиран и че регулацията пречи на пазара. Според него, България има добра законова рамка, която се нуждае от промяна с времето и развитието на пазара и индустрията. По неговите думи България има добра инфраструктура в лицето на БФБ и Централния депозитар.
„За мен регулацията е необходимо нещо, опитваме се да докараме чужди инвеститори, а те биха дошли много по-лесно, ако имаме ясна законова рамка и регулация, която да ги накара да се чувстват стабилно и комфортно“, каза Абрашев.
Стабилност и развитие на банковия сектор
Присъединяването на България към единния банков съюз ще повиши шансовете да се регулира по-добре пазарът, за да се предотвратят случаи като КТБ, смята Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк, един от участниците във втория панел „Банки“ на „Шумът на парите“. Скоростта, с която ще се извършват регулаторните промени, според Павлов, ще е различна и по-голяма, ако страната ни е член на този съюз.
Ключовото в участието на страната ни в този съюз е, че качеството на надзора ще се повиши, защото ЕЦБ ще отговаря директно за него, допълни Кристофор Павлов. Кризата в отношенията между политици и банки няма да се повтаря и да се отразява на банковия сектор, смята още той. Неговата прогноза е, че ще е близко до невъзможно да има банки любимци на властта, защото българските политици няма да могат да се месят в работата на Европейската Централна Банка. В същото време Банката ще задава и поддържа единен стандарт в отношенията си към всички банки.
„Банковата система си е свършила работата, тя е инвестирала достатъчно и в момента инвестира в инфраструктура, за да подпомогне картовите разплащания и сме доста напред в някои показатели спрямо страните в Централна и Източна Европа“, сподели от своя страна Любомир Цеков, главен изпълнителен директор на БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ АД.
Имаме изоставане спрямо Европейския съюз, но то не е толкова в броя карти и АТМ на глава от населението, дори броят на транзакциите на глава от населението е сравним с европейския. Изоставането е по-скоро при търговците и приемането на карти при всякакви търговци за всякакъв род плащания, смята Цеков.
Изпълнителният директор на Пощенска банка, Асен Ягодин очерта основните практики на българина, когато купува недвижими имоти.
„Българинът, когато се замисли в какво да инвестира парите си, първото, за което се сеща, е недвижимост във всичките й разновидност. Като се започне от баналното – апартамент за задоволяване на собствените нужди, до закупуване на втори или трети апартамент за отдаване под наем, после закупуване на ваканционен имот“, заяви Ягодин.
Той очерта и модата да се инвестира в земеделски земи, поради ниската им цена, в сравнение с цяла Европа. По думите му обаче земеделските земи вървят ръка за ръка с редица въпроси за разрешаване.
Пловдив – блясък за развитие
„Това, което се променя през последните 10 години в региона на Пловдив, е все по-засиленият интерес от два по-специфични отрасъла, свързани с недвижимите имоти – индустриалните площи и аутсорсинга на бизнес процеси и ИТ услуги, като ръстът е значителен през последните две години“, каза Константин Бояджиев, директор Бизнес развитие в Галакси Инвестмънт Груп по темата за инвестициите в страната.
В този регион е насочена стратегията на Галакси Инвестмънт Груп. Към момента в Пловдив липсва предлагане на достатъчно офисни сгради, които да задоволяват абсолютно изискванията на тези фирми и компанията се възползва от потенциала за развитие.
Според Бояджиев, два са основните фактора, които правят града атрактивен. Първо е локацията, но освен това висока стойност носят допълнителната работна ръка и многоезичната среда на персонала, които могат да бъдат намерени в Пловдив, посочи Бояджиев.
Галакси Инвестмънт Груп успява да не се фокусира само върху един отрасъл. Компанията има както част за инвестиции в офис проекти, така и цяло звено, което се занимава с предлагане на индустриални имоти и проекти.