Навлизането в нов сектор е винаги голямо предизвикателство. Било то от гледната точка на предприемач, корпорация с амбиции за допълнителни сегменти или обикновен служител. Липсата на визия за „нещата от кухнята“ и необходимото ноу-хау винаги ще отличават новите от опитните. Свежата кръв винаги внася нови гледни точки и помага за прогреса, но натрупаното познание в един сектор е безценен ресурс.
За много специалисти е валидна следната дилема, когато се чудят дали да сменят сектора, в който се подвизават: Голяма и утвърдена компания или по-млада и независима фирма? Абсолютно същия въпрос си задават всички хора, които искат да навлязат в света на видеоигрите. Гейм разработването отдавна е сериозен бизнес, в който годишните приходи са стотици милиарди долари, а целият сектор отдавна засенчва далеч по-позната ни филмова индустрия.
В следващите редове ще разгледаме предимствата и недостатъците на двата варианта за първи стъпки в кариерата – присъединяване към голямо и утвърдено студио или независимо такова. Гледната точка е представена от „Геймлофт България“ – местното звено на френския гигант за мобилни заглавия Gameloft. То разполага с над 15 години опит в страната и е сред ключовите в групата на глобално ниво.
Романтиката на независимото студио
Малките и финансово независими гейм разработчици преди 30 години бяха в основата на цялата индустрия. Подобно на Microsoft и Apple, някои от най-големите студиа в момента са стартирали от апартаменти и гаражи. България не прави изключение. От втората половина на 90-те години има няколко такива разработчици, които полагат основите си по същия начин. Дори „Геймлофт България“ в началото започва първите си проекти в апартамент.
Предимствата на независимите студиа са по-малкия и на теория по-сплотен екип. Към това добавяме един от най-силните козове – възможността да реализираш идея, която е родена от фен на игрите, а не да е вследствие на маркетингови проучвания. Романтиката на тези студиа позволява на служителите и основателите им да се чувстват много по-значими за своя проект, отколкото ако са в среда с няколкостотин души.
Недостатъците обаче също не са за пренебрегване. Ако нямате опит в гейминга, натрупването на такъв в независимо студио е малко по-трудна задача. Причината е, че има голям шанс хората около вас да са без голям опит в сектора или да са затрупани с работа поради по-малкия човешки ресурс.
Като става дума за капацитет, малките студиа много често са ограничени в мащабите, с които могат да реализират своите идеи. Това се дължи не само на много по-малките екипи, но и на по-малката финансова възможност на компанията. Дори да успеете да завършите играта може да ви липсва компетентен маркетингов екип, който да я реализира след това на пазара.
Сигурността на големите
За първи стъпки в гейм индустрията от „Геймлофт България“ препоръчват да се започне с някое утвърдено име в сектора. Така новите специалисти ще могат да проследят различните процеси по правенето на една игра. Освен това ще могат да попият ноу-хауа, натрупан в продължение на десетилетия.
Всяко подобно студио има ясни процеси на работа, които в повечето случаи са тествани с не един или два успешни проекта. Мащабите, с които се действа са доста по-големи, а разработчиците разполагат с много повече технически инструменти и капацитет за работа. Освен това повечето големи разработчици имат достъп до развити програми за обучение на кадрите си.
Всички тези фактори ги превръщат в идеалния избор за навлизане в гейм индустрията. След натрупване на достатъчно опит, специалистите могат да потърсят свободата на по-независимите студиа. Това важи в голяма степен за всеки един съвременен бизнес сектор. При стартирането на бизнес повечето успешни стартъпи обикновено се правят от хора, които имат натрупан опит в съответната сфера. Това правило важи с пълна сила и за гейминга.
България има дългогодишни традиции в IT сектора. Доста големи имена са отворили студиата си тук, както и независими разработчици. „Геймлофт България“ например отваря своя офис през 2005 г., а екипът ѝ днес се състои от над 200 души. Българското звено покрива почти целия цикъл в разработването на една игра – от креативната и концептуална част, през програмирането, рисуването и анимирането до пласирането ѝ на пазара.