Първата стъпка към успешен бизнес е да решаваш реално съществуващи проблеми
- Robopartans е първото българско училище по роботика. То обучава деца, тийнейджъри и дори възрастни хора да решават различни задачи от математиката и програмирането, използвайки за целта роботи. Основано е преди по-малко от година от Екатерина Аначкова и Кирил Митов. Днес училището са завършили над 100 деца. Ето какво казват неговите основатели:
- „Мисията ни, заедно с още ентусиасти и партньори е Училището по роботика „Robopartans“. Целта ни е да предложим един интересен и практичен поглед към математика, физика, информационни и комуникационни технологии и като цяло технически науки. Да го правим по един забавен и полезен начин – с помощта на роботи. Да дадем възможност на децата да грешат, учат, мислят и създават. Всичко това да е забавно, полезно, понякога изморително и често водещо до пристрастяване.“
Убедени са Екатерина Аначкова и Кирил Митов, основатели на училището по роботика Robopartans в интервю заNewBusiness.bg. Двамата вземат решение да създадат единственото по рода си учебно заведение преди по-малко от година, а преди броени дни техният бизнес план беше отличен на второ място в конкурса Empower за млади предприемачи. Ето какво разказват те за конкурса, за предприемачеството и за роботите, като начин да събудиш сред децата интерес към точните науки:
– Как разбрахте за конкурса Empower за млади предприемачи и как взехте решение да кандидатствате в него?
– Стартирането на дейността ни съвпадна с обявяването на конкурса и решихме, че това е много добър момент да кандидатстваме. При обявяването му все още нямахме нищо готово, но си дадохме сметка, че шест месеца по-късно вече ще можем да покажем реални данни за нашата дейност. Ще разберем дали ще потръгне, или не. И това наистина се случи – пред финалното жури вече показахме съвсем реални неща, от които се видя и истинският растеж. Докато в началото започнахме с 12 ученика, днес през училището ни вече са преминали повече от сто. Така че може да се каже, че ние се родихме заедно с конкурса Empower.
– А как изобщо ви хрумна да правите училище по роботика. Днес мнозина стартират уеб бизнеси, заведения, фирми за дизайн. Защо вие се насочихте към роботите?
– Получи се съвсем естествено, защото видяхме един проблем, който се отнася до обучението по информационни технологии. При прехода между основното и средното училище децата започват да губят интерес към точните науки: информационни технологии, математика, физика и др. Така че нашата цел е именно да запазим техния интерес в тези области, а роботиката е само инструмент, чрез който се борим с този проблем. Гледаме на себе си като на училище за поставяне на проблеми в сферата на математиката, информационните технологии и др., а роботите са инструмент за привличането на интереса на децата. Това беше реалният ни проблем и затова създадохме училището. Предполагам, че ако имахе проблем в уеб сферата, щяхме да потърсим решение на него и да създадем уеб бизнес 🙂 При всички случаи, първата стъпка към стартирането на успешен бизнес е да решаваш реално съществуващи проблеми.
– Има ли у нас друго училище по роботика?
– Не. Не само в България, но до колкото знаем и в света няма друго такова училище, развивано точно по начина, по който ние се опитваме да го правим и да структурираме знанията.
– Според вас успешен ли беше конкурсът Empower?
– Да, смятаме, че 192 кандидати са доста, предвид сложността на документите, особено финансовата част. Освен това не са много хората, които имат смелост и които вярват, че могат да спечелят такъв конкурс.
– Вие очаквахте ли да сте сред победителите?
– Да, от самото начало бяхме убедени, че сме написали един много качествен бизнес план. При нас и моментът беше много подходящ – структурирахме си дейността в края на миналата учебна година и през май започнахме сериозно да описваме идеите си на хартия, като финансовата част отне половината от времето. Оставихме последните десет дни за финалното оформяне на документите. Нещо много важно, на което се научихме, е да правим предположения и това ни помогна.
– А това, че се занимавате с точни науки, до колко ви беше от полза при подготовката на документите?
– Много, особено при изготвянето на финансовата част. При нас тя е много качествена и напълно реална.
– Какви са бъдещите ви планове?
– Планираме разширяване на дейността, не само в София, а и в останалите по-големи български градове. В това ще хвърлим най-голямата част от усилията си. Ще се стремим също да предоставим още по-интересни дейности, които да поддържат интереса на учениците. Това са двата акцента в бъдещата ни дейност през следващите една – две години. Екипът ни също се разраства, идват нови хора с нови идеи. В момента обучаваме преподаватели, които да поемат бъдещи занятия.
– Планирате ли международно разрастване?
– Още ни е рано за това. Все пак все още нямаме една пълна година на съществуване. Вероятно ще участваме в състезания в чужбина, но за занятия извън България на този етап е рано да говорим. Планираме обаче да организираме учебна група за деца на чужденци, живеещи в България.
– Как гледате на нивото на предприемаческа инициатива в България?
– У нас в момента има предприемачи, които са много будни и инициативни, но са малко като бройка. Липсва критичната маса. Нещата обаче с променят. StarUP конференциите много успешно се опитват да събудят този предприемачески дух и е радостно, че се увеличава броят на младите хора, които мислят по тези теми.
– Какво бихте дали като съвет на читателите на NewBusiness.bg, които планират да стартират собствен бизнес?
– Най-добре е да започват да акумулират капитал, дори преди да имат ясна идея. Защото за да стартиращ каквато и да е идея, трябва да имаш пари. И ако вложиш свои пари, след това получаваш много силна мотивация да работиш за осъществяването на идеята. Второто много важно нещо са контактите. Важно е да откриете хората, с които виждаш, че можете да работите добре. Защото да осъществяваш идеите си сам първо е по-трудно и второ – на един човек никога няма да му идват всички добри идеи. Освен това, когато нещо не върви, трябва да има някой, който да каже, кое не е както трябва.
Ние двамата се познаваме от четири или пет години. И двамата идваме от сферата на информационните технологии, работили сме и преди заедно. Освен това знаем, че можем да работим в екип от едно състезание, където двамата бяхме ментори. Тогава разбрахме, че не ни пречи както да се потупаме по рамото, така и да си кажем когато нещо куца – какво е то.