By Newbusiness Team 
Дара Христова, dara@newbusiness.bg
Търговците на цигари да се легализират от Агенция „Митници“, така че те да могат да бъдат легално контролирани поискаха от „Булгартабак“. Изпълнителният директор на холдинга Иван Биларев предложи отново да се въведе изискването право да продават цигари да имат само търговците, регистрирани по ДДС. Смешното в случая е, че депутатите приеха набързо миналата година всяка фирма, която търгува с папироси, да има от 1 януари 2009-а регистрация по ДДС, без значение какъв е годишният й оборот. Това поне гласяха последните промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия, приети в края на 2008 година. Дотогава задължението имаха само дружествата (независимо от дейността им), които реализираха годишен оборот над 50 хил. лева. Месец по-късно новото изискване бе отменено с промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Самият Румен Овчаров, който тогава беше шеф на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, обясни в началото на февруари 2009-а, че всички търговски обекти трябва да бъдат поставени при еднакви условия. „Това е важна стъпка към легализиране на българския бизнес. Не е добре точно сега да правим крачка назад. Смятам, че три месеца преходен период е добра алтернатива, за да можем да дадем на засегнатите фирми право на избор“, каза той през зимата.
В момента Овчаров е на друго мнение. „В края на 2008-а нямахме време да регламентираме регистрацията по ДДС на обектите, които продават цигари. Въведохме я твърде бързо, а по този начин създадохме напрежение в малките населени места“, поясни червения депутат на заседанието на бюджетната комисия в четвъртък, 29 октомври, когато отново се поднови този дебат.
Впрочем, това изискване, което въведоха и после отмениха навлече на тогавашните управляващи
остра вълна от противоречиви отзиви
от страна на търговците с тютюневи изделия. Асоциацията на производителите и търговците на тютюневи изделия например заявиха, че подкрепят ДДС регистрацията защото почти няма будка за цигари, която да не продава поне 10 стека на ден, което прави 50 000 лв. годишно.
Според хора от бранша обаче това изискване беше въведено с цел да фалират по-дребните продавачи на папироси, за да може след това в България да се въведат… автомати за цигари. „Който подхване пръв тази пазарна ниша, ще спечели много“, смятат запознати. Друг е въпросът доколко нашето законодателство позволява това да се случи.
Иначе, доводите против задължителната регистрация по ДДС са доста логични. На първо място
това би могло да убие малкия бизнес
и да генерира сива икономика, защото разходите около една такава регистрация са доста солидни. По думите на някои търговци няма смисъл да се налага цялата тази бюрокрация на дребните предприемачи, защото те правели оборот от едва 4-5 хил. годишно и по този начин им се намалява с 20% годишната печалба. Експерти дори коментираха, че това ще доведе до спад в приходите на общините, защото тези търговци няма да бъдат облагани с патентен данък. Което не е съвсем така, защото за миналата година например Столична община е събрала от този налог само около 2.8 млн. лева. В малките градове постъпленията от патентен данък не надхвърлят милион, дори в общинската хазна на Бургас са влезнали едва 853 хил. лв. за 2008 година.
Действително начина, по който бяха направени промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия създаваха известни затруднения на предприемачите, тъй като
не бе посочен никакъв конкретен срок,
в който те трябва да извършат регистрацията си по ДДС. След като се усетиха от тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, дадоха 3 месеца на всички, които продават цигари да се регистрират по ДДС.
Според данни на НАП до края на 2006-а има направени общо 109 000 регистрации по ДДС. За следващите две години те вече са 170 000, но не е променен броят на хората, които проверят търговците (около 2000 души). Според данъчните близо 50 000 търговци в цялата страна трябва да бъдат новорегистрираните с тази промяна, от които – 30 000 само в столицата.
Към момента има регистрирани 29 000 обекта за продажба на цигари в страната, което е твърде много, смята Иван Биларев. Според него 60 % от тях са регистрирани по ДДС. „Останалите 40% имат възможност да крият обороти или да продават контрабандни цигари. Създава се неравнопоставеност“, допълни той.
Какво действително ще измъдрят този път народните представители, ще се разбере между първо и второ четене на данъчните закони.
Междувременно стана ясно също, че около акцизните ставки също ще има разгорещени дебати. „Предлагаме минималният общ акциз върху тютюневите изделия да не е по-малко от 150 лв. за 1000 къса, вместо предложеното на Министерство на финансите минимумът да е 137 лева. Искаме
да се пресече дъмпингът
чрез контрабандни цигари, който държи 30% от пазара. При така направеното предложение на кабинета, въвеждането на минимален общ акциз е безсмислено. Ако се заложи на по-нисък специфичен акциз ще бъде по-добре, защото това означава твърди приходи, събирането му е сигурно. По този начин ще се ограничи и ценовата война между отделните производители и вносители“, обясни пред депутатите в четвъртък, 29 октомври изпълнителният директор на „Булгартабак“ Иван Биларев. По думите му в страните около нас акцизът е много по-нисък – между 10 и 40 евро, и това гарантирано ще доведе до увеличаване на контрабандата в България. Към становището на родния тютюнев холдинг се присъединиха и от „Филип Морис“. Ако народните представители подкрепят искането на бизнеса, от следващата година
на пазара няма да има кутия цигари под 3.90 – 4 лева.
В случай, че останат ставките, предложени от финансовото министерство най-евтините папироси ще бъдат 3.60 лева. Според внесените в парламента промени в Закона за акцизите и митническите складове, акцизът за цигарите нараства от 41 лв. на хиляда къса плюс 40.5% от продажната цена на 74 лв. за хиляда къса плюс 36% от продажната цена, което никак не кореспондира с посочените в началото еврови ставки. По-важното е, че според сметките на експерти средно поскъпването на кутия ще бъде около 1.10 лева. Цената на „Фемина“ при равни други условия ще се вдигне от 2.50 на 3.70 лв., а на „Парламент“ – от 5 на 6 лева.
От „Булгартабак“ и „Филип Морис“ обаче настояват специфичния акциз да стане 102 лв. на 1000 къса, а пропорционалния 22% от продажната цена. В крайна сметка, който и от двата варианта да бъде избран, най-сериозни промени в цената ще има при евтините цигари. Казано по друг начин,
родните марки ще поскъпнат двойно,
докато за по-луксозните ще се плаща с около 30% отгоре.
Според Биларов, колкото по-малка е разликата между специфичен и пропорционален акциз, толкова повече конкуренцията на пазара ще бъде на база качество, а не цена. Бившият финансов министър Пламен Орешарски обаче не откри логиката в това твърдение. „Не смятам, че съотношението между специфичен и пропорционален акциз може да повлияе на местните производители. Съветвам управляващите да проучат опита на Унгария преди да вземат решението си по този въпрос, защото там въведоха подобна акцизна политика и се оказа, че не могат да съберат планираните постъпления от акциза на цигарите. На унгарците дори им се наложи да върнат по-ниския акциз“, обясни Орешарски.
Изненадващо, подобна позиция изразиха и от „Бритиш Американ Табако“ (БАТ). „Разбираме ситуацията и намеренията на финансовия министър Симеон Дянков за бюджета. Подкрепяме напълно предложението на кабинета отношението между специфичен и адвалорен акциз да бъде 50 на 50“, заяви Рубен Родригес, генерален директор на БАТ за България.
Според заместник-финансовия министър Владислав Горанов, коментарите за това как да бъде разпределен акцизът, за да се понесе от пушачите, всъщност трябва да се насочат към това да се обясни, че най-добре е те да не пушат въобще.
Бившия шеф на бюджетната комисия Румен Овчаров обяви пък, че ще подкрепи искането на „Булгартабак“ и „Филип Морис“, защото не можело да се подмине с лека ръка
създадената в момента ценова война.
„Заставам зад тяхното предложение, защото ще оставим тютюневия холдинг в изключително неизгодно финансово състояние. Доверявам се на елементарната икономическа логика, а не на „Булгартабак“, отговори Овчаров на въпрос на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова чии интереси защитава. Заедно с промените в Закона за акцизите и данъчните складове, депутатите от бюджетната комисия разгледаха на първо четене и измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане. Според записаното в него се предлага увеличение на налога за хазартните дейности тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития от 10% на 12 процента. Целта е да бъде изравнено облагането на всички организатори на хазартни игри.