Според изчисленията на Института за пазарна икономика символичната дата 27 май поставя границата между периода, в който работим за себе си и този, през който работим за държавата. Пресмятането се е осъществило на няколко етапа. Първо се определя колко заработват данъкоплатците в България за ден, като очакваният брутен вътрешен продукт (БВП) се разделя на календарните дни в годината. Така за тази година се получава, че средно на ден българите изработват 201 млн. лева.
След това планираните приходи в бюджета (без да се броят помощите и субсидиите, които получаваме от Европейския съюз) се разделят на дневната заработка за да се види колко дни са необходими за да се съберат парите, които ще постъпят в хазната. За 2009 г. планираните приходи в бюджета са 29.55 млрд. лева.. Така се оказва, че за да се изработят тези пари са необходими 147 дни.
Най-малко дни сме работили за държавата през 2002 г., когато „денят на свободата от правителството“ е настъпил още на 18 май. Миналата година сме работили 3 дни по-малко от тази, за да попълним хазната.
Денят на свободата от данъци е показател за ролята на държавата и степента на преразпределението в икономиката. Колкото по-късно в годината настъпва този ден, толкова по-голямо облагането на бизнеса и гражданите в страната. Денят на свободата от правителството се отбелязва в редица страни по света. Ако използваме същата методология, от развитите държави, членки на ОИСР, най-рано този ден настъпва в Южна Корея – на 23 април. Следват Австралия – на 30 април, Швейцария – 1 май, Словакия – 10 май, Япония – 12 май, Ирландия – 19 май.