By Newbusiness Team 
Опитите на правителството да даде начален тласък на радикалните и отдавна очаквани промени в пенсионната система окончателно удариха на камък през седмицата. Вместо да направят крачка напред, управляващите удариха спирачка и преобърнаха с главата надолу предизборната си платформа. Лично премиерът Бойко Борисов изостави усърдно пазената и защитавана идея за плавно увеличаване на осигурителния стаж с по една година до 2014-а. В навечерието на националните протести, планирани за 7 октомври, срещу пенсионната реформа и след почти седемчасови пазарлъци със синдикатите и работодателите в Националния съвет за тристранно сътрудничество във вторник (5 октомври) министър-председателят почти зарадва всички пенсионери, като отложи планираните изменения в Кодекса за социално осигуряване за неопределено време. Още на следващия ден правителството изтегли от парламента проекта с отхвърлените промени и го върна за обсъждане в тристранката. Редактираните текстове трябва да бъдат внесени отново до 19 октомври, за да бъдат окончателно приети до края на годината.
Обратният завой в следваната политика със сигурност удовлетворява хилядите възрастни, които очакват да излязат в заслужена почивка през следващата година, защото няма да удължи трудовия им стаж с нови три години. Но поставя бизнеса в положението на подлъганата и изоставена мома. На пук на уверенията, че кабинетът „Борисов“ няма да вдига данъци и осигуровки и дори ще намали осигурителната тежест с 5 на сто до края на мандата си, работодателите и гражданите получиха изненадващ подарък –
допълнителни 3% социални вноски.
Два процента от тях ще попълват фонд „Пенсии“ в Националния осигурителен институт, а едно на сто ще подсигуряват фонд „Безработица“. Така общата осигурителна тежест ще се върне към нивото си от 2008 г., когато беше 32 на сто, за да подсигури сектора с допълните средства. „Повишаването на осигурителната тежест заедно с решението за увеличаване на минималните осигурителни доходи с 5.6% ще донесат още 700 млн. лв. приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване. Така рязко се увеличава приходната част. Това дава възможност мерките за увеличаване на осигурителния стаж да се разсрочат във времето и да бъдат по-плавни“, беше по-конкретен социалният министър Тотю Младенов. „Вноската за фонд „Пенсии“ е една от най-ниските в България, това е първата стъпка за стабилизиране на финансовото състояние на общественото осигуряване“, опита се да потуши недоволството и управителят на НОИ Христина Митрева, но без успех. Според собствените й изчисления личната вноска на служителите от догодина ще скочи само с 1.2 на сто, а работодателите ще внесат в бюджета допълнително 360 млн. лева от осигуровки.
Това е и основната причина, поради която бизнесът не подкрепя новата формула на реформите.
„Пълна лудост“ и „безумие“,
възмутиха се вкупом всички работодателски организации и заляха медиите с протестни декларации и становища „против“ предложеното вдигане на осигуровките. Елементарните сметки показват, че ако определените 2% бъдат поделени между работодателите и служителите в съотношение 60:40, фирмите ще дават с 1.2 на сто повече пари за осигуровки, а служителите – доплънителни 0.8 на сто. Или казано с други думи, бизнесът ще внася в бюджета 10.1% от осигурителния доход на всеки свой работник, а остатъкът от 7.9% ще се поема от служителите, тъй като осигуровката ще скочи от 16 на 18 процента. Какво означава това за бизнеса в реални цифри? При сравнително нисък осигурителен доход от 350 лв. в момента фирмите харчат по 31.15 лв. за пенсионната осигуровка на всеки свой служител. В малка фирма от 20 души това формира общи разходи от 623 лв. месечно, големите фирми с по 100 служители дават по 3115 лв. месечно, но при компаниите с над 1000 души персонал сумата набъбва до 31 115 лева. След скока на вноската цифрите ще изглеждат по следния начин – разходите за пенсионни осигуровки на всеки служител вече ще са 35.35 лв. на човек, а това ще се отрази по различен начин на отделните компании. Общите харчове на малките ще се увеличат до 707 лв., тези на средните – до 3535 лв., а на големите – до над 35 хил. лева. Ситуацията ще е още по-трагична в компаниите, които осигуряват служителите си върху 500 лв., защото тяхната вноска ще нарастне от 44.5 на 50.5 лв. на човек, а това означава различните по големина фирми да внасят в бюджета между 120 и 6000 лв. допълнително на месец от началото на следващата година. Едва ли е нужно да смятаме с колко ще скочат годишните им разходи. С две думи, малкият и среден бизнес няма да е толкова ощетен от увеличаването на вноската за пенсия, но на големия бизнес, на който всъщност се крепи и икономиката,
ще му излезе през носа.
„Такова увеличение би имало процикличен характер с тежки последствия за нивото на безработицата и сивата икономика в България за следващите няколко години и ще забави излизането на страната от кризата. Нарушени ще бъдат инвестиционните програми на българските и чужди инвеститори, което ще доведе до отлив на инвестиции за повече от 2.5 млрд евро, а от там и висока безработица и ниски доходи“, прогнозираха в обща позиция Асоциацията на индустриалния капитал, Българската търговско-промишлена палата, Съюзът на частните предприемачи „Възраждане“, Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България и Съюзът за стопанска инициатива. От Българска стопанска камара пък се опасяват, че „паралелно с ефекта от валутния борд и продължаващата рецесия, повишаването на осигурителните вноски в този момент ще изиграе ролята на трета спирачка на икономическото възстановяване, ще доведе до потъване на икономиката в сивия сектор, до увеличаване на безработицата и косвено – до намаляване на приходите в бюджета“. Бизнесът настоява към подобни радикални промени да не се преминава преди
нивото на БВП да се върне към стойностите от 2008 г.,
когато абсолютната му стойност беше малко над 66.7 млрд. лева.
Настоящите проблеми вероятно нямаше да съществуват, ако брутният вътрешен продукт на глава от населението беше достатъчен, за да покрие бъдещите разходи за пенсия на всяко лице. В момента обаче продуктивността ни е толкова ниска, че един работещ издържа повече от двама възрастни, а перспективата е след някоя друга година да поема разходите на трима, дори четирима души над 60 години. От друга страна, за да се случи това, пазарът на труда трябва да намери място на повече висококвалифицирани работници, които съответно да произвеждат по-висок вътрешен продукт. У нас е точно обратното – експертите се броят на пръсти, добрите кадри отиват в чужбина, а фирмите предпочитат по-некомпетентната работна ръка, защото е по-евтина. Сивата икономика също е доста разпространена, което удря директно приходите от вноски в Националния осигурителен институт. За последните няколко години дълговете на бизнеса към държавата са преминали милиард, поради което дефицитът в системата е труден за наваксване. Минималната работна заплата от 240 лв. също е прекалено ниска (при праг на бедност от 210 лв.), което на свой ред свива до минимум постъпленията в НОИ. Така логично се стига и до единствения възможен вариант в случая – да се събират
повече осигуровки за по-дълго време.
С вдигането на вноската за пенсия първата крачка в тази посока бе направена, но втората също е наложителна. Рано или късно кабинетът ще се върне към първоначалната си идея за плавно увеличаване на осигурителния стаж и възрастта за пенсия, защото ще бъде притиснат от обстоятелствата. През следващите 15-20 години възрастното население ще се е увеличило заради демографската криза, работната ръка ще е по-малко в резултат на емиграцията и отрицателния прираст, а това в крайна сметка ще „изяде“ всички допълнително събрани пари в системата. Разбира се, сценарият ще се развие в съвсем друга посока, ако икономиката отлепи от дъното, а правителството възприеме правилните мерки за стимулиране на работната ръка, раждаемостта и бизнеса.
Истината в крайна сметка е, че управляващите сега просто нямат верен ход. Предлаганите промени в пенсионната система са твърде непопулярни, но жизнено необходими, защото колкото повече се отлагат, толкова по-болезнени и скъпи ще бъдат не само за хазната, но и за населението. От друга страна всички се питат защо й е на държавата да поддържа система, която по правило е обречена на провал поради застаряването на населението и перспективата да даваме все повече, а да получаваме все по-малко в замяна. Изходът от порочния кръг все още се търси и без значение дали ще бъде намерен от това или от следващото правителство, тепърва ще изпитва проверката на времето.
Договорките
- Увеличаване на осигурителната вноска от 01 януари 2011 г. с 3 процентни пункта
- Подобряване събираемостта на осигурителните приходи, в т.ч. чрез криминализиране укриването на осигурителни вноски
- Ежегодно повишаване на минималните осигурителни доходи
- Повишаване на заетостта и/или доходите
- Повишаване приноса на всяка година осигурителен стаж във формулата за определяне размера на пенсията, считано от 2016 година.
- Повишаване коефициента на заместване до 2025 г. до достигане на 65 на сто от личния осигурителен доход
- Удължаване на преходния период за пенсиониране на категорийните работници и служители до 2014 г., без промяна на възрастта за пенсиониране
- Повишаване изискването за осигурителен стаж с по 4 месеца на година за всички категории осигурени лица до достигане на общ осигурителен стаж съответно 37 за жените и 40 години за мъжете за периода от 2016 до 2024 г. включително