By Newbusiness Team 
Въпросите зададе: Александър Александров
Г-н Ангелов, бихте ли разказали малко повече за себе си?
Бих започнал с това, че съм израстнал в треньорско семейство. Баща ми е бил дълги години национален треньор по гребане на България и Гърция. Това няма как да не е кодирало у мен отношение към спорта и здравето като начин на живот, а всичко останало идва далеч след това. Годините от първи до десети клас прекарах в Гърция, където съм живял в четири града и съм учил в десет училища. Запазил съм безброй хубави спомени и гледни точки от тази страна.
Обичам да опростявам и разнищвам до крайност нещата около мен и да се разделям с ненужното. Това поддържа в мен чувството за реалност и динамика. Не приемам нищо на сериозно освен близките си и приятелите. Обичам да провокирам хората спрямо рутинните навици и правила, поставям всичко под съмнение. Май животът е прекалено кратък за да се движим в монотонни добре утъпкани пътеки. Въпреки това нямам афинитет към риска, а просто търся.
Как ви дойде идеята за колелиния?
Ами дойде една муза и вика имам тук една идея искаш ли я. Ако трябва да сме сериозни, лятото на 2008 г. решихме с колегите от provocad.com да участваме в конкурс на тема „City transportation interchange”, посветен на развитието на велосипедния транспорт в градовете. Първата шантава идея, която ми дойде на ум беше как да си караме собственото колело върху опънати въжета. Колегите ме погледнаха странно и така продължихме да работим по друга концепция, но нещо не се получи а и времето беше малко. Така реших да участвам с един малък проект самостоятелно, но не този с въжетата а разработих една система за споделяне на градски велосипеди „Google Bikes”.
Когато бях готов с проекта нещо ми подсказваше, че трябва да покажа и концепцията с летящите велоалеи, затова седнах и за десет минути скицирах с молив върху A4 една схема, снимах я с апарат и я изпратих. Точно тази скица спечели място за финала, който се проведе половин година по късно в Лондон. До тогава трябваше да подготвя презентация с малко по детайлно представяне не идеята. По същото време готвех и дипломна работа и два дена след дипломирането трябваше да летя за финала. Представих идеята и тя взе, че спечели. Беше чудесно преживяване, запознах се с много готини хора.
Имате ли други оригинални идеи за придвижване в градска среда?
Да, имам, незнам колко са оригинални, но ми е интересно да ги развивам. Съвсем скоро започнах да работя и по една друга концепция, но мисля, че е твърде рано да говорим за нея.
Какво е мнението ви за настоящето на транспорта в големите градове, къде виждате проблемите и какви решения бихте предложили?
Ами трябва да почнем от културата на придвижване и модела, който следваме. Достатъчно е да споменем, че в Копенхаген 37% от населението се движи с колела и това, че общината планира до 2015 г. процентът да стане 50. При това 80% от тези хора се чувстват комфортно от придвижването си. У нас прекалено много сме се разнежили с навика да ходим навсякъде с кола. На колоездачите се гледа като на странни същества близки до клоуните. Все още сме с мислене, че колата е символ на статус както беше преди години и се опитваме да наваксаме спрямо любимия ни Запад. Говоря естествено за градското придвижване, нямам нищо против колите като средство.
Иначе специално за София мога да обобщя личното си мнение за транспорта в няколко точки:
- Липса на каквато и да било политика за вело-придвижване от страна на общината. За съжаление нещата не зависят само от велосипедистите.
- Има много работа по подобряване на градския транспорт, по инфраструктурата и доверието в него. Повечето големи градове се степенуват радиално на зони за достъпност. В идеалните центрове трафика е съставен предимно от автобуси и таксита, тоест така са го измислили, че да е по-изгодно и бързо да се движи човек с градски транспорт.
- Проблемът с паркирането. Положението е оставено на произвола на съдбата. Тротоарите ни са се превърнали в безкрайни паркинги, не може само физическото място да ограничава този феномен. Смятам, че ако една малка част от идеалния център бъде обособена като пешеходна зона, градът ще спечели.
А каква е визията ви за градските транспортни системи в едно идеално бъдеще?
Скоро се надявам да мога да онагледя една такава визия. Като цяло ми се иска средствата да са по-човешки, по-прости, компактни, икономични.
Къде виждате предимствата на концепцията колелиния?
Често хората бъркат целта на колелинията, като я приемат едва ли не за нов начин за каране на колело, конкуриращ нормалния. Особено във вело-средите където хората са много чувствителни на тема извоюване на пространство на улиците, проектът се приема като отказ от тази борба, но това не е така. Колелиния не изолира велосипедистите от основния трафик и не дублира или заменя съществуващи пространства за колоездене. Тя просто е добавка, свързващо звено на съществуващи алеи, където досега това е било невъзможно. Не е алтернатива на тях. Предимствата са, че не би изисквала много средства и не се намесва активно в средата, лесно се сглобява и разглобява.
Концепцията колелиния е готова. Какво следва от тук нататък?
Събрал съм екип с който смятам да проектираме къса отсечка (10-15 м.) между две стабилни точки, чрез две метални въжета поддържащи улея и едно трето стабилизиращо. Демонстрационното колело се прикрепя за кормилото посредством опростен вариант на устройството, което можете да видите на сайта. Следва разрешение от кмета за временно поставяне на подобно съоръжение с изследователска цел и от там нататък търсене на спонсор. Натрупаният опит от тестовете ще е безценен.
Ако прототипът проработи, следваща стъпка е изграждане на отсечка с цел забавление. Нещо като екстремен спорт в природата, да речем. След това би могла да се направи туристическа линия обикаляща центъра на даден град. Ако хората свикнат с подобен начин на придвижване, системата сама ще си намери пътя за масово използване. За сега масовото използване го забравяме временно.
Какви бяха отзивите към колелиния в чужбина?
Концепцията вече получи сериозна популярност по света. Тя бе отразена в най-популярния сайт за архитектура Archdaily, в сайтове като Gizmodo и Inhabitat, в най-голямото немски списание за коли AUTO BILD, а наскоро ме интервюираха за най-широко разпространения всекидневник на Шанхай – Shanghai Morning Post. Ако се реализира подобен проект на експериментално ниво, мисля, че би бил реклама за града в който се случва.
Къде да очакваме да се появи първата колелиния?
Ами предполагам някъде из София. Предстои проучване.
Имате ли вече подкрепа от страна на инвеститори? Според вас какви средства ще са необходими за създаване на прототип?
Ами подкрепа от инвеститори не съм получил по простата причина, че не съм търсил още такава. Идеята бе представена за първи път съвсем скоро и се надявам с времето да се развива.
Разговаряли ли сте с общинските власти в София за нея?
Разговарял съм преди година с главния архитект на София Петър Диков, когато системата беше в начална фаза. Той прояви интерес и дори спомена, че ще помисли за възможно изграждане на експериментална отсечка, но за сега няма развитие.