Досегашните прагове за издаване на сертификат за клас А и клас Б ще бъдат намалени съответно от 32 на 20 млн. лв. и от 16 на 10 млн. лева. Това предвиждат промените в Правилника на прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, които бяха подложени на обществено обсъждане през седмицата.
За предприемачите склонни да вложат средства във високотехнологични производства и в общини с висока безработица тези прагове ще бъдат три пъти по-ниски от базисните. Инвеститорите в хай-тек услуги могат да получат сертификати при пет пъти по-ниски прагове от базисните.
„Това е една от мерките, предложени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за насърчаване на икономическата активност и повишаване на приходите в бюджета. Смятам, че по този начин ще намерим най-ефективните лостове, с които държавата да стимулира икономиката, което ще има пряко въздействие върху заетостта, домакинствата и фиска“, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Правилникът за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите е част от Програмата за подобряване на административното регулиране (2010 – 2013 г), приета от правителството по предложение на МИЕТ. Тя допълва започналите вече реформи в съдебната система, здравеопазването, администрацията и образованието.
Кабинетът планира да сертифицира и приоритетни инвестиционни проекти, които не попадат в секторите, изрично изброени в правилника. Критерият за това обаче ще е не само размерът на инвестицията, а и броят на заетите. Ще бъдат подпомагани проекти за над 100 млн. лв., които осигуряват повече от 200 работни места. За изграждане на индустриални зони праговете са 70 млн. лв. и 100 заети, а за технологичен парк – 30 млн. лв. и 50 заети. Във високотехнологичните услуги ще се сертифицират проекти за повече от 20 млн. лв., които осигуряват поне 50 работни места.
Наред с това инвестициите в централен офис, логистика и артистично-творческа и други дейности в областта на културата са новите сектори, за които държавата ще дава сертификати за инвеститори.
Юлиян Николов, директор на дирекция „Икономическа политика“ в икономическото министерство обясни, че вложенията в централен офис ще се насърчават за да се привлекат големи компании да открият представителство в България и оттук да осъществяват дейността си в региона.
„Това се прави с цел да бъдем по-атрактивни от Румъния, където някои компании преместиха офисите си“, обясни Николов.
Логистиката и транспортът пък се включват, защото това са важни сектори за българската икономика и ще й позволят да дръпне напред.
От Българската стопанска камара обаче смятат, че не е редно държавата да подпомага проекти с артистично-творческа дейност. „При такъв запис в правилника не изключвам да се насърчат и инвестициите в чалга концерти“, коментира заместник председателят на организацията Камен Колев.
Приоритетните проекти ще се насърчават с пакет от мерки, които включват придобиване право на собственост върху общински или държавни имоти без търг или конкурс, по цени, равни на данъчната оценка, отпадане на държавните такси при промяна предназначението на земята, институционална подкрепа, публично-частно партньорство с областите и общините, академичната общност и други.
Друга група от мерките за подкрепа на приоритетни проекти включва предоставянето на субсидии в следните случаи: до 50% от разходите за инвестиции и научни изследвания и до 10% от разходите за инвестиции в преработващата промишленост. Тези средства ще се отпускат не по-рано от третата година от осъществяването на проекта и/или когато са изпълнени не по-малко от половината от минималния размер на инвестицията за издаване на сертификат.
„По този начин няма да се натоварва бюджетът допълнително в условията на криза. От 2002 г. досега държавата е похарчила за подпомагане на инвеститорите 56 млн. лева и тези около 7 млн. лв. средно на година са пренебрежимо малко“, заяви Камен Колев.
Субсидии пък ще могат да се ползват за възстановяване на част от направените разходи, съгласно правилата за допустима държавна помощ.
„Продажбата на земя без търг по данъчна оценка крие корупционен риск и е покана за лобистки натиск към министерствата“, смята Георги Ангелов, старши икономист от института „Отворено общество“. Според него и предложението за получаването на държавна помощ от инвеститора след три години крие риск следващото правителство да каже „вижте, предишните ни завещаха да платим привилегированите им инвеститори“. Той призова да се реши принципният въпрос – еднакви условия за всички инвеститори, а не само за големите.
В момента насърчаваните сектори са преработваща промишленост, образование, научни изследвания и развойна дейност, здравеопазване и информационни технологии.