By Newbusiness Team 
BUSINESSEUROPE предвижда истинският БВП в ЕС да достигне 1.1% тази година и 1.6% през 2011-а.
Европейската икономика продължава да показва признаци на възстановяваяне през първата половина на 2010г., подпомагана в частност от съживяването на глобалната търговия и стопанската активност. Ефектът от кризата с държавните дългове поражда несигурност в момента, но не се очаква да попречи на основния сценарий за възстановяване. Износът е ключов фактор за подпомагане на възхода, като се очаква да се увеличи с над 5% през тази и следващата година. Слабото евро също допълнително подпомага европейския износ, но това се компенсира със загуба на доверие и висок риск.
Безработицата в ЕС като цяло се очаква да се стабилизира малко под 10% през следващите месеци, а през втората половина на 2011 г. да се поднови създаването на повече работни места. На този етап условията все още не са достатъчно добри за възстановяване на инвестициите, макар да се очаква възвръщане към среден растеж през следващата година. В момента най-големите пречки са достъпът до финансиране и слабото усвояване, като съответно 82% и 74% от допитаните в анкетата на BUSINESSEUROPE ги посочват като негативни фактори, оказващи влияние върху инвеститорските им решения.
Държавите, които са допуснали сериозен дисбаланс в миналото, ще продължат да усещат дълготрайните последици от кризата и през тази и следващата година.
В сравнение с други части по света, застоят на трудовия и продуктов пазари, както и по-големите пречки пред предприемачеството и пазарните иновации ще продължат да натежават и да пречат на благоприятния обрат в Европа.
ПОЛИТИЧЕСКИ ФАКТОРИ
Компаниите посочват ситуацията с общественото финансиране като главен проблем, като 92% от анкетираните я считат за основна спънка за разтежа. Програмата за основна стабилизация, договорена за еврозоната през месец май, е добре дошла, но тя само печели време, преди да се обърне по-голямо внимание на структурните проблеми и лошото управление. Едно ефективно укрепване следва да включи стратегия за изход от кризата, за да ограничи публичната задлъжнялост със стратегия за включване и подпомагане на икономически растеж и създаване на работни места. Управлението на еврозоната трябва сериозно да бъде засилено в бъдеще, като се засили контрола и механизмите за изпълнение, включително чрез система от нарастващи глоби. Европейското бизнес общество похвали ролята на централните банки по време на кризата и особено на ЕЦБ. Нейната независимост е основен стълб на институционалната рамка на Европейския паричен съюз.
ИКОНОМИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ
Предвиждаме реалният растеж на БВП за 2010г. да достигне 1.1% за ЕС и 1.0% за еврозоната. Това е леко понижение в сравнение с прогнозите ни от месец февруари, което се дължи главно на по-слабия изглед за инвестициите. Въпреки това, реалният растеж на БВП за 2011г. се очаква да достигне 1.6% за ЕС и 1.3% за еврозоната, след като бавното възстановяване ще започне да се усеща в националната икономика. В края на първото тримесечие стопанското производство в ЕС вече е с 8% повече в сравнение с нивото от миналата година.
BUSINESSEUROPE отправя следните коментари и препоръки:
1. Износът да се превърне в основен двигател за възстановяването
2. Инвестициите продължават да са бреме за растежа. Достъпът до финансиране и средствата продължават да оказват пагубно влияние върху инвестиционните решения на компаниите.
3. Пазарите на труда се стабилизират
4. Рисковете от провал доминират ситуацията. По значимост те се нареждат по следния начин:
(1) състоянието на публични финанси,
(2) цените на петрола и други стоки,
(3) риск от прекомерна финансова регулация,
(4) данъци,
(5) условията на банките за кредитиране.
ПОЛИТИЧЕСКИ ФАКТОРИ
За да се гарантира устойчиво възстановяване, трябва да се предприемат всеобхватни мерки, да се възстанови доверието в стабилността на публичните финанси и да се осигурят необходимите реформи на пазарите и институциите, за да се подкрепи растежа и създаването на работни места през следващите години.
1. Стабилност на публични финанси
В доклада ни от месец март „Обединяване на фискална стабилност и растеж – европейски план за действие” препоръчахме подробен план, включващ стратегия за изход от кризата, която да ограничи публичната задлъжнялост посредством стратегия за включване и подпомагане на инвестициите в бъдещите зони на растеж. Този доклад се обединява около следните основни направления:
- По-строги фискални правила и по-добро бюджетиране на институциите
- По-голяма ефективност на публичната администрация и надеждни мерки за намаляване на разходите
- Разширяване обхвата на публично-частното партньорство
- Реформиране на пенсионната и здравни системи
- По-задълбочено внимание на образованието и обучението
- Повече и по-добре насочени усилия за научни разработки и иновации
- По-добро определяне на приоритетите на инвестициите в инфраструктурата
- Данъчни реформи в полза на растежа
2. Управление на еврозоната
Неотдавнашни събития подчертаха нуждата от засилване ролята на инструментите за координиране в еврозоната, за да се предотврати в бъдеще драматичен развой като кризата с националния дълг на Гърция и да се запази постигнатата по-дълбоката финансова и икономическа интеграция, която въвеждането на еврото донесе.
В доклада си от юни 2010г. „Подобряване на управлението на евро зоната, осигуряване на дългосрочния успех на еврото”, BUSINESSEUROPE отправя редица препоръки, които са обобщени по следния начин:
1. Осигуряване на одитни функции на Евростат, за да оценява качеството и надеждността на националните статистически данни по-задълбочено.
2. Разширяване на концепцията за фискална стабилност и изпробване на публичните финанси в критични ситуации, за да се провери тяхната устойчивост.
3. Засилване на наблюдението на националната икономическа политика и предизвикване на дискусии в еврогрупата, което да допринесе в дебата за национална политика.
4. Уверяване, че ранните предупреждения на Европейския съвет за системен риск от прекомерното кредитиране са довели до възстановителни действия.
5. Пренасяне на правилата от Пакта за стабилност и растеж в националното законодателство и реформиране на националните, регионални и местни фискални институции.
6. Налагане на задължителни безлихвени депозити на държавите-членки, които не успяват в уточнените сроковете да постигнат необходимия напредък към договорените средни бюджетни цели.
7. Ускоряване на Процедурите за излишен дефицит (ПИД) и максимално използване на наличните в Договора от Лисабон инструменти.
8. Преобразуване на привилегированите депозити, сключени преди кризата във Фонд за излизане от кризата и обмисляне спиране на средствата от ЕС, в случай на неколкоратно нарушение на изискванията на ПИД.
9. Изработване на по-постоянна система за управление на кризата, включително спешни заеми при стриктни условия, както и схема за справяне, която да позволява преструктуритрането на задълженията или ясно изразени условия за пресрочване при крайни ситуации.
10. Защитаване на суверенитета на ЕЦБ и всеобхватната й роля да осигурява стабилност на цените в евро зоната като цяло.
Тези препоръки имат превантивен и корективен характер и предвиждат постепенно затягане на механизмите за изпълнение посредством санкции и глоби.
С пълния текст на документа можете да се запознаете на този адрес.