Оказва се, че по-дребните фамилни компании са по-слабо уязвими по време на финансова и икономическа криза. Причината е по-силната мотивация за запазване на активите на дружеството в сравнение с хъса на назначените външни мениджъри. Това стана ясно след проведена през уикенда в Сандански работна среща между Сдружението на фамилния бизнес в България и европейските им колеги.
Всъщност семейните дружества били все по-предпочитани работодатели, се разбра още от мероприятието. Разковничето било в сигурността – служителите чувствали по-голяма надеждност, когато знаят за кого точно работят и откривали все повече възможности за развитие и растеж във семейните компании.
„Фамилният бизнес в България е млад и в голямата си част се управлява от т. нар. „първо поколение“, коментира Алфонсо Либано, вицепрезидент на Европейската група на фамилните предприятия (GEEF), който е представител и на една от най-богатите испански фамилии.
„Нашите колеги тук тепърва ще се сблъскват с най-сериозното предизвикателство пред фамилните компании – мотивирането на наследниците. Защото световната практика в областта сочи, че едва 15% от компаниите, избрали външни за фамилията мениджъри или превърнали се в публични, продължават да се развиват успешно.“
Според Христо Илиев, председател на родното Сдружение на фамилния бизнес, България е първата страна от Източна Европа, която е член на FBN (Family Business Network) и GEEF и от 6 компании учредители сега броят им е 25. „В асоциацията са представени всички сфери на икономиката, производство, строителство и недвижими имоти и услугите. Предстои ни да направим проучване, което да покаже каква част от българския бизнес е семеен и каква част от бизнеса представляваме“, коментира още той.
Съдейки от различни изследвания, повечето компании на пазара отчитат намаления на печалбите. В същото време обаче семейните дружества се оказват по-стабилни и устойчиви от публичните, тъй като личният интерес е по-силен водещ фактор от „успешното представяне“, за което назначените управители се грижат.
Любопитно е, че силно засегнатите от кризата икономически сектори като производство, строителство или търговия на едро и дребно, всъщност дават „хляб“ на над 40% от семейните форми в повечето държави. Оказва се, че разковничето е в по-дългосрочно и далновидно планиране. Също така фамилния бизнес не търси бърза възвръщаемост на инвестициите и печалба на момента. За тях не е проблем, ако една инвестиция се възвърне след 5-10-15 години, когато те ще предадат компанията силна в ръцете на следващото поколение. По-внимателни и консервативни са с инвестициите и си заделят повече резерви, на които да разчитат по време на криза.
Какво се разбира под „фамилен бизнес“?
1. Мнозинството от гласовете са притежание на реален собственик/ци, който е основал фирмата; притежание на реален собственик/ци, който е придобил дялов капитал от фирмата, или е притежание на техните брачни партньори, родители, деца или преки наследници на децата им;
2. Поне един представител на фамилията или рода участва в управлението или администрацията на компанията;
3. Листвани на борсата компании покриват критериите за фамилен бизнес, ако собственикът, който е създал или придобил компанията (с дялов капитал), или техните фамилии или техните потомци притежават 25% от правото на глас в съответствие с техния дялов капитал.
*Определението е според стандартите на GEEF и Международната мрежа на фамилния бизнес (FBN International).