By Newbusiness Team 
По-лесно е да се прави бизнес в малките градове на България, отколкото в големите. Това са изводите на мащабно изследване на експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ), което сравнява и класира най-големите градове в 28-те области по 6 показателя – размери на местните данъци и такси, ниво на услугите, тежест на бюрокрацията и корупцията и др.
Проучването определи столицата като едно от „враждебните” места за стартиране на бизнес. Лошото представяне на София (19-то място) се дължи най-вече на два индикатора – неефективно административно обслужване и ширеща се корупция. Подобни лоши оценки по тези критерии, както и високите местни данъци отвеждат и Варна на доста задна позиция – 24-то място. Иначе, Търговище е градът с най-висока оценка за условията, които е създал за предприемачите и техният бизнес.
Един от изводите, които ИПИ направиха, при представянето на изследването е, че
общините нямат ясна концепция
как цялостно да подобрят бизнес средата на територията си. Вместо това са способни да отбележат сериозен напредък в една област и да се провалят в друга. Според икономистите в малките градове корупцията е в много по-скромни мащаби, отколкото в големите. „Въпреки това, в малките общини много отношения са базирани на лични познанства и те заместват корупцията, макар че също не е коректно така да се пробива администрацията” – коментира Методи Методиев от ИПИ.
Според анализът, общините все още не се конкурират по ниво на данъчното бреме. „Те улесняват административните си режими, ако искат да покажат отговорно отношение, но не се конкурират по тежест на местните данъци и такси. Една от причините е, че все още държавата определя границите, в които общините могат да събират данъците си, и това не е правилно“ – смята икономистът Петър Ганев. Той обяви, че е правилно една община
да разполага с част от данъчните приходи,
които нейните граждани плащат под формата на национални данъци, например данък добавена стойност (ДДС) и данъка върху доходите на физическите лица. Друг е въпросът обаче как това ще се отрази на държавната хазна в условията на тежка икономическа криза и как ще се подпомагат общините, които не генерират достатъчно приходи, за да се издържат. Пред NewBusiness.bg експерти от финансовото министерство заявиха, че подобна промяна би обрекла на фалит малките общини. „В момента налозите, които общините събират, пък са в голяма степен зависими от икономическия цикъл и сега постъпленията на местно ниво също са спаднали драстично” – допълни Ганев пред журналисти.
Изследването класира на челните три места по условия за правене на бизнес
Търговище, Враца и Габрово,
а на последните три са Плевен, Смолян и Стара Загора.
Като цяло, в Северна България условията се оказват по-благоприятни за предприемачите, тъй като нивото на данъците и таксите е добро. Столицата бие по точки единствено що се отнася до електронното управление и местните такси. Въпреки това обаче в София нивото на административните услиги е изключително ниско. По този критерий най-населеният в България град е едва на 26-то място в класацията на всички 28 областни центрове.
Като цяло, по различните показатели, общините имат различни резултати. Например
Габрово е с най-ниски данъци.
Там налогът върху превозните средства е минималният, допустим по закон. Патентните налози и облагането на недвижимите имоти също са сред най-ниските в страната. Пазарджик, Ботевград и Монтана също се представят добре по този показател. В Хасково пък се прилагат максималните ставки на данъка върху недвижимите имоти и на налозите за златари, фризьори, обущари и т.н. В същото време обаче този град е на първо място по ниски местни такси. Фирмите там плащат най-ниски суми за сметосъбиране и за ползване на тържища. Пловдив е на второ място. Най-скъпо излиза такса „смет“ на бизнесмените от Пазарджик, а за сергии най-дълбоко в портфейла бъркат търговците в Сливен.
Габрово и Добрич са отличниците по модерно обслужване на фирми и граждани. Администрациите на двете общини работят на принципа „едно гише“ (всички документи за регистрация на фирми и за нова инвестиция се приемат на едно гише, без да са необходими обиколки през десетки институции в страната),
публичните регистри са достъпни чрез Интернет
и повечето услуги могат да се извършват по електронен път. На опашката по този критерий са Смолян, Ботевград, Перник и Пловдив.
Пълното изследване, както и конкретна информация за отделните региони можете да откриете тук (http://www.effectivemunicipality.com/var/docs/Efektivna-obshtina_FInal.pdf)
––––––––––––––––
Препоръките на ИПИ
Общините могат да се справят по-лесно в кризата, като подобрят условията за живот и бизнес на местно ниво и предприемат следните мерки:
Намаление на ставките на местните данъци и такси
Премахване на незаконните режими
Въвеждане на ясни правила при административните услуги и съкращаване на сроковете
Развитие на електронното взаимодействие между бизнеса (и гражданите) и администрацията
Активни антикорупционни мерки.
––––––––––––––––
Трудности пред бизнеса при работа с местната власт
На национално ниво 46% от фирмите твърдят, че са срещали някакви трудности при работата си с общинската администрация в процеса на издаване на строителни разрешителни. Този процент варира значително – от 100% в Благоевград до 10% в Враца. Такива проблеми най-вече срещат по-малките фирми в страната.
Една от най-често срещаните сфери, в които се ползват корупционни практики, са обществените поръчки.
Близо 23% от интервюираните, съобщават че фирми от техния бранш правят нерегламентирани плащания за получаване на обществена поръчка сравнително често, много често или винаги.
Според една пета от интервюираните фирми, компаниите работещи в тяхната сфера плащат подкупи с цел защита на конкретни бизнес интереси чрез оказване на влияние върху местните регулации или наредби.
Сферите, които се очертават като най-засегнати от корупция са: строителство, търговия на едро и търговско посредничество.
Антикорупционните инициативи не са широко разпространени и не са приоритетни за местните власти.
Едва 37% от фирмите, посочват че местната власт в тяхната община осъществява ефективни анти-корупционни инициативи.
Всяка четвърта фирма е срещала някакви трудности при работата си с общинската администрация и представителите на РИОСВ или МОСВ в процеса на получаване на решение по ОВОС.
Две са основните проблемни области:
1)Неспазване на сроковете за процедурата – 53% от фирмите, които знаят и са срещали такива проблеми посочват този отговор;
2)За 44% от фирмите, изискванията за получаване на решението по ОВОС са неясни и объркващи;