By Newbusiness Team 
Росен Цветков, rosen@newbusiness.bg
Иновациите и предприемачеството без съмнение вървят ръка за ръка. Млади хора с идеи, готови да ги реализират – това е което се цени в Европейския съюз. България също постепенно прави стъпките в правилната посока.
Преди броени дни стана ясно, че наши предприемачи, които още не са навършили 36 години, имат шанс да спечелят 100 хил. лева с иновационен проект, ако се включат в инициативата за развитие на бизнес идеи Empower. Конкурсът се организира от едноименната фондация със съдействието на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и с партньорството на „Сосиете Женерал Експресбанк“.
В конкурса могат да се включат хора, които
имат идея за нов бизнес или са стартирали компании
преди не повече от една година. Документи ще се приемат до 30 юни 2010 г., като срокът е удължен с месец, за да може кандидатите да се подготвят по-добре.
Очаква се през този месец в София, Пловдив и Варна да се проведат три открити срещи, по време на които изявени гост лектори ще споделят своя собствен опит в правенето на успешен бизнес в България. Целта на срещите е да помогне на кандидатите да адаптират идеите си към конкретните параметри на икономическата среда у нас, както и да зададат на живо своите въпроси към присъстващите експерти.
„Сосиете Женерал Експресбанк“ пък ще съдейства с експертно мнение и помощ за бъдещите млади предприемачи като част от цялостния й ангажимент към инициативата.
Погледнато по-глобално,
българската проява съвпада с една доста интересна промяна
в политиката на Европейската комисия. В края на април Брюксел оповести план за опростяване на процедурите за участие в научноизследователски проекти, финансирани от Общността. Основната цел е кандидатстването за средства да стане прозрачно и привлекателно за най-добрите изследователи и иновативни дружества в Европа и извън нея. Наистина от решаващо значение за успеха на стратегията „Европа 2020“ на ЕС е да се гарантира пълното оползотворяване на европейския научноизследователски потенциал, като се има предвид необходимостта от укрепване на икономическото възстановяване и от разработване на нови източници за растеж и работни места в замяна на загубените вследствие на кризата. В допълнение към предложенията за опростяване Еврокомисията е определила и група от независими експерти, които да направят преглед на всички аспекти на сегашната Седма рамкова програма.
„Нашите предложения са насочени към минимизиране на административната тежест в европейските научноизследователски програми. Трябва да привлечем за участие най-добрите изследователи и най-иновативните дружества, както и да им дадем възможност да се съсредоточат върху постигането на резултати, а не върху решаването на бюрократични проблеми. Това ще даде тласък на европейската икономика и ще спомогне за подобряване на качеството на живот. Преди всичко трябва
да насърчаваме малките и средните предприятия
за по-широко участие. Вярвам, че това може да бъде постигнато без отстъпки по отношение на финансовия контрол. Призоваваме другите институции на ЕС да ни подкрепят за постигането на тази цел“, заяви Мойра Гейгън-Куин, еврокомисар по научните изследвания и иновациите.
Еврокомисарят, отговарящ за бюджета, Януш Левандовски добави: „При преразглеждането на финансовия регламент, който ще бъде представен от Комисията следващия месец, идеите за опростено финансиране на научните изследвания ще бъдат подкрепени с конкретни правни предложения, които ще са от полза и в много други области на политиката. Нуждаем се от опростени правила, за
да насърчим потенциалните получатели на безвъзмездни средства от ЕС
– като например малки и средни предприятия или неправителствени организации, да кандидатстват за тях. Опростяването означава по-добро обслужване на гражданите и предприятията от бюджета на ЕС.“
Първата част от стратегията на Брюксел ще позволи подобрения по сегашната правна и регулаторна рамка, някои от които вече се осъществяват. Те включват например усъвършенствани информационни системи, по-последователно прилагане на правилата – по специално за одит, и подобряване на структурата и съдържанието на „поканите за представяне на предложения“, в отговор на които научноизследователските организации и предприемачите кандидатстват за финансиране.
Втората част включва промяна на съществуващите финансови правила, за да стане възможно по-радикално опростяване, като същевременно се запази ефективният контрол: например чрез разширено използване на „методиката на средните разходи“, чрез която се избягва необходимостта да се отчитат поотделно и прецизно всички малки пера от разходите по проектите. Комисията се стреми също така да позволи при финансирането на проекти от ЕС да се използват същите счетоводни методи като изискваните при националното финансиране на научните изследвания. Необходимо е решение на Европейския парламент и на Съвета по тези предложения.
Предвижданото трето направление на промени ще се има предвид за осъществяване в бъдещи рамкови програми за научни изследвания. Представените варианти включват преход към „заплащане според резултатите“, което би означавало, че на получателите се плаща фиксирана еднократна сума за решаването на конкретна научна задача, като те ще трябва да доказват, че решението е ефективно и ефикасно, вместо да отчитат разходите по отделни пера.
Междувременно Комисията започна и междинното оценяване на сегашната програма. Определена е група от независими експерти с ръководител Ролф Анерберг, която да извърши оценяването и да представи доклад през есента на тази година.
Седма рамкова програма
се оказа много привлекателна за изследователската общност, като от 2007 г. насам бяха получени над 33 000 предложения и финансирани близо 7000 проекта. В нея участват почти всички европейски университети. Вече бяха предприети няколко конкретни мерки за опростяване на процедурите както при разработването на програмата, така и в хода на нейното осъществяване.
Например бяха въведени нов гаранционен фонд и единна система за регистриране, което означава, че организациите, кандидатстващи за финансиране по няколко проекта за няколко години, трябва да въведат само веднъж своите данни. Сега осем от всеки десет участници в седма рамкова програма са освободени от предварителна проверка на финансовите им възможности, а трима от всеки четирима участници са освободени от представянето на официални финансови отчети, необходими за периодичните декларации за направени разходи.