By Newbusiness Team 
Представете си училищна паралелка в България, в която ученици започват годината с двойки по математика, а я завършват с отлични оценки и твърдят, че това вече е любимия им предмет! Това е възможно и вече се случва у нас, благодарение на една нова система за преподаване, наречена JUMP Math, която е въведена в две паралелки в София. Принципите, на които се базира тя, бяха представени от Явор Джонев, основател на софтуерната компания Сирма Груп и член на Управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ, в неговата лекция „Не преподавайте информационни технологии“, която се проведе на 11 октомври, в рамките на образователното изложение Дидакта. Явор Джонев е също и основател на инициативата Диалог за бъдещето, която развива метода JUMP Math в България.
Зад провокативното заглавие на лекцията му се крие една тенденция, която през последните години става все по-очевидна: учениците все по-често изпреварват в своите технологични познания уроците, които се преподават в часовете по информатика. Докато учителите обясняват как се използва електронна поща, текстов редактор или интернет браузър, децата отдавна са се научили да боравят с тези софтуерни инструменти, а много от тях знаят дори как да си направят елементарен уебсайт или как да конфигурират домашната си компютърна мрежа.
„Затова аз мисля, че не трябва да се преподават информационни технологии, но е важно те да бъдат въведени като инструменти за изучаване на всички предмети в училище. По-големият въпрос е как да осъвременим съществуващите учебни програми и да прекратим сегашната тенденция на непрекъснато нарастване на количеството учебен материал, за сметка на качеството на неговото научаване и разбиране. И целта на лекцията ми е именно да предложа начин за коренно преструктуриране на учебното съдържание“ – обяснява Джонев.
Задавайки си въпроса „как образованието може да спомогне на днешните деца, да бъдат по-конкурентни членове на обществото в бъдеще“, той стига до извода, че има много положителни модели, които бихме могли да взаимстваме от софтуерните фирми в България. „Софтуерната индустрия е типична индустрия на знанието. Тя е може би секторът с най-голяма възвръщаемост в страната и е конкурентна на световните пазари. Затова си струва да се запитаме: Как се получава това? Какви са онези способности, които спомагат на фирмите от софтуерния бранш и на хората, работещи в тях, да са конкурентоспособни в глобален мащаб, въпреки че се намират в малка държава, като нашата? При това – да се развиват успешно, без каквато и да е държавна подкрепа“ – добавя мениджърът.
Според него, този успех се дължи на развитието на две основни групи способности: мисловни, към които спадат логическото мислене, интуитивното мислене, абстрактното мислене и др., както и социални способности, включващи уменията да комуникираме, да работим в екип, да проявяваме доверие, да имаме отговорност и др. „Всяко от тези качества, може да бъде поставено в конкретни бизнес ситуации, в които да се види ползата от него“ – обяснява Джонев.
В рамките на Българската асоциация на софтуерните компании, той ръководи в работна група, която си е поставила за цел да определи изискванията на софтуерната индустрия към образователната система у нас и гореописаните две групи от способности са заели централно място в дейността на групата.
„Тези два типа умения имат няколко интересни характеристики. Те са взаимосвързани помежду си и могат да бъдат научени от всеки. Освен това ние разполагаме с методите за тяхното научаване. Друга важна характеристика е, че те не зависят от конкретната предметна област, която се изучава – математика, български език, физическо възпитание или нещо друго. Важно е обаче, че какъвто и предмет да преподавате, ако успеете да развиете точно тези способности, резултатът е учене с разбиране, което е много по-ценно от най-често срещаното днес заучаване на информацията, с цел да бъде преминат изпит и нейното забравяне скоро след това“ – посочва още Явор Джонев – „И най-важното е, че тези умения не могат да се учат принудително, за разлика от почти цялата съществуваща днес педагогическа практика, която е основана на принудата. Единственият начин е, децата да пожелаят да ги учат, да имат вътрешна мотивация. Следователно, необходими са нови педагогики. Има достатъчно утвърдени примери за такива педагогики, приложими в обществените училища. Задачата има решение.“
Според него, навлизането на описаните по-горе ключови способности изисква друг вид педагогика, при която ученикът е уверен, а не стресиран и поставен под постоянна принуда и дори изборът за това, което се учи, трябва да е направен до голяма степен от самия ученик. Промяната е значима, но не е невъзможна. Доказателство е, че този тип педагогически системи вече започват да се прилагат в България. Моделът JUMP Math се преподава в два класа в различни училища у нас и вече са на лице първите резултати – деца, които започват годината с двойки и не искат дори и да чуят за математика, на края на годината завършват с шестици и тя се оказва техният любим предмет.
Явор Джонев и неговите колеги от БАСКОМ са убедени, че ако учебните програми бъдат преструктурирани така, че в техния фокус да не са различните предмети, а придобиването на ключовите способности, описани по-горе и самите предметите бъдат превърнати в средата за тяхното научаване, качеството на образованието в България ще се повиши значително. „Ако фокусираме 10-те училищни години върху мета способностите и нагласите за съзидателно мислене и социалност, след това в университетите младите хора ще могат да станат истински експерти в която и да е избрана от тях област. Тогава не бихме се тревожили за България, защото те ще имат най-важното, за да изграждат смислено бъдеще за тях и техните деца.“