By Newbusiness Team 
Дара Христова
dara@newbusiness.bg
Една от ключовите разлики между приходите, спечелени като физическо лице и тези, като търговско дружество, е в това, че от вторите можете да извадите разходите, с което да намалите в крайна сметка данъците, които плащате. Затова не е чудно, че сред най-често срещаните въпроси, които предприемачите си задават, обикновено е и този за признаването на фирмените разходи.
Какво всъщност счетоводителят може да признае за разход на дадено предприятие, е доста сложен и комплексен въпрос. Нека първо уточним, че за разход се признават всички харчове, свързани с дейността на фирмата, а самите разходите могат да се разсрочват.
Хубаво е да отбележим също, че по принцип малките и средни предприятия прилагат една значително облекчена форма на финансова отчетност, за разлика от големите компании. Това е и причината повечето дребни фирми да използват услугите на външни счетоводители, вместо да назначават такива на щат. В зависимост от дейността на дружеството, това е доста по-евтин подход.
Дежурното питане относно разходите обикновено е свързан с
т. нар. представителни разходи.
Под такива се разбират похарчените суми за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации, нощувки, консумация на храна и напитки, организиране на делови срещи, тържества, развлекателни мероприятия, екскурзии. Но в същото време разходите за организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност, не се считат за представителни. Казано по-просто – всичко, което е свързано с разходи за контрагенти, имащи отношение към бизнеса, се смята за представителен разход. В този смисъл дори минералната вода може да бъде такъв, просто зависи кой я пие. Добре е да се знае, че разходите за автомобил (гориво, поддръжка, консумативи) също се определят като вид представителни.
Всъщност твърдението, че представителните разходи „не се признават за разход“, не са съвсем коректни. Те се признават, но се осчетоводяват по малко по-различен начин и
се облагат с данък при източника.
С други думи данъкът върху представителните разходи и данъкът върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, се заплащат от лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък, т.е. собствениците на фирми. Всичко това е подробно описано в чл. 204 на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
С данък върху разходите се облагат и социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители. Този налог дължат всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол. Според ЗКПО такива са разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“, както и разходите за ваучери за храна. Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Данъчната ставка на данъка върху разходите е 10% от стойността им. Налогът се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите. Така например, ако похаричте 50 лв. за карта за градския транспорт на ваш слуител за месец април, то данъкът върху този разход се начислва за същия месец април (5 лв.). Ако имате общо 400 лв. представителни разходи за май, то те се облагат с 10% данък още същия месец.
Имайте предвид, че
за невнесен в срок дължим данък,
се начисляват лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Този налог сe декларира с годишната данъчна декларация.
Данъкът върху разходите може да се плати по банков път, по сметки към републиканския бюджет за ТД на НАП, според регистрацията. Плащането може да стане от всяка банка с попълване на платежно нареждане (вносна бележка) или чрез Интернет (изисква се дебитна карта и регистрация в интернет-страниците на E-pay и на НАП), както и с пощенски запис за данъчно плащане, като в записа се вписват адреса и наименованието на съответната териториална дирекция (офис) на НАП, пощенският код, както и дължимата сума.
Имайте едно наум
и с т. нар. „набедени разходи“ или похарчените суми за маркетинг и реклама на дадено дружество. По принцип те минават като фирмени харчове, но контролните органи (данъчните) искат една камара документи за тях и по думите на счетоводители, обичат да се „заяждат“ за щяло и нещяло.
Говорейки за счетоводни разходи, няма как да не се спрем и на най-често срещаните проблеми, свързани с тяхното осчетоводяване. Големите корпорации, които могат да си го позволят, прилагат т. нар. бюджетиране, което позволява силно да се ограничат случайните разходи и възможностите за контрол са много по-големи. Подобна практика за повечето малки и средни фирми обаче не е особено подходяща. Както се шегуват счетоводителите, за едно дребно предприятие, най-големият разход е самият му собственик и съответно няма начин да се „бюджетира“. Масова практика е например да се пазаруват какви ли не стоки (бебешки креватчета, перални, сушилни, плазмени телевизори, масажни кресла, изобщо всичко, за което може да се вземе фактура) с идеята похарчените за тях пари,
да минат като фирмен разход.
Да, ама не, защото дори и с фактура, не всяка покупка може да бъде осчетоводена по този начин. Тъй като критериите по които се определя дали даден разход може да мине пред данъчните, са твърде сложни, най-добре просто се консултирайте с вашия счетоводител относно стоките, които могат да се третират като разход, свързан с дейността на фирмата.
Най-леката санкция за некоректни данни и неверни документи, е да не ви признаят разходите за данъчно събитие. Което на практика означава да се преизчислява финансовият резултат, като се вади данъкът върху разходите и ви се начислят наказателни лихви. Може дори да се стигне и до глоба на управителя на дружеството.
Освобождаване от облагане на социалните разходи
1. Освобождават се от облагане социалните разходи за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“ – в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите (внесъл си е всички данъци).
2. Освобождават се от облагане социалните разходи за ваучери за храна ,когато са в размер до 60 лв. месечно на всяко наето лице, при кумулативно наличие на следните условия:
§ договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
§данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
§ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;
§ сумите по предоставените ваучери, изплатени от данъчно задълженото лице на оператора, могат да се използват само за разплащане по банков път с лицата, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване на данъчно задълженото лице до размера на номиналната стойност на ваучерите, в случаите, когато същите не са използвани;
§ лицата, с които операторът е сключил договор за обслужване на наетите лица, са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност.
3. Освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол от местоживеенето до местоработата и обратно.
Освобождаването не касае разходи за транспорт, осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии, с изключение на случаите, когато същият се извършва с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони, и без този разход данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.