By Newbusiness Team 
В последните месеци се забелязва засилен интерес от малките фирми за начините на отчитане на разработването на Уебсайт. И въпреки, че този въпрос е повече до счетоводна интерпретация, е добре да се знае общият принцип, заради различните начини на отчитане.
Когато купувате уебсайт или правите собствена разработка са възможни следните варианти:
- Сайтът има за цел презентация на дружеството, предлага информация за него, както и за продуктите и услугите му – най-популярните от този тип са „сайт-визитка”, независимо от размера.
- Сайтът има за цел презентация на дружеството, предлага информация за него, както и за продуктите и услугите му, а също така е разработена и търговска част – вариант за поръчката на продукти и услуги, предлагани от фирмата – обикновено е достатъчна една форма за контакти за запитвания към определен продукт
- Сайтът е с ограничен достъп само за служители на дружеството и има за цел да направи достъпа до различна информация по-лесен – като популярен термин се използва „интранет”
- Сайтът директно продава продуктите и услугите на дружеството – например онлайн магазин, дали е обвързан със складов софтуер или се използва само търговската система на самият онлайн магазин (например Съмъркард, Виртумарт и т.н.) няма значение.
- Сайтът е изграден с намерението на по-късен етап да бъде продаден от дружеството.
- Сайтът е изграден от дружеството с цел, той да носи приходи от реклама или други услуги предоставяни онлайн.
Как се отчитат тези възможности и какво е данъчното отражение.
При първият вариант – презентация на дружеството – „сайт-визитка”, независимо от размера, разходите, които са извършени за създаването му се признават за текущ разход. Т.е., парите, които са похарчени, се признават за „текущи разходи”. По същият начин, както да похарчите парите си за реклама във вестници, списания или за банери.
При вторият вариант – презентация на дружеството с форма за запитване за поръчки – отчитането е като при първият случай. Идеята е, че с този сайт не ви носи преки приходи, а само косвени. Независимо, че клиента е дал поръчка през онлайн формата, то по същият начин би могъл да отпечата и попълни запитването си „офлайн” и да го изпрати или по е-mail или по факс. Самият сайт не генерира приходи, а приходите са от стандартната търговска дейност на вашата фирма
При третият вариант – интранет софтуер за връзка между служителите и ръководството на фирмата, за доунлоад на информация, защо не и за някое ERP написано на PHP – отчитането е като за дълготраен актив. Тук трябва да прецените колко време ще използвате този софтуер – разбира се, условието е, да се използва над една година. Например, ако сте преценили, че ще използвате този софтуер три години, разходите, извършени по създаването и внедряването му се разпределят за тези три години, от пускането му в експлоатация. За данъчни цели този тип вътрешни сайтове се „амортизират” за две години.
При четвъртият вариант – електронен магазин – отчитането е като при третият вариант. Идеята тук е, че чрез този софтуер извършвате своят бизнес (или част от бизнеса е онлайн), източника на доходите е по електронен път, съответно от този магазин ще имате приходи в продължение на няколко години. Затова разходите се разпределят за тези няколко години, като „стартирането” е от пускането му в експлоатация.
При петият вариант – разработка на уебсайт, който по-късно ще се продаде на друг клиент, отчитането е като при стоки, продукции, независимо че няма материално изражение. Т.е., докато плащате пари за разработката или покупката на софтуера, съответно доработката, не ви се признават разходи, а когато го продадете, тогава се признават разходите и резултата от продажбата се определя веднага (разлика между продажната цена и натрупаните разходи по разработка)
При шестият вариант – разработване на сайт, издържащ се от приходи от реклама – въпроса е на преценка. Ако може да се направи оценка, че този сайт ще носи приходи от реклама, тогава разходите се отнасят за няколко години – по преценка, колко ще се използва софтуера. Най-популярен пример са CMS (системи за управление на съдържанието) системите –
Други често срещани казуси:
Разходите за домейн и хостинг се признават като текущи (освен изключението за домейни, което е описано по-долу).
Разходи за домейн могат да бъдат признати като актив, според изискванията на МСФО 5, ако той е държан с цел по-нататъчна препродажба. Оценява се по по-ниската от себестойността и справедливата стойност (нетно от разходите за продажба).
Разходите за разработване, според вида им, независимо дали разходите за уеб сайт могат да бъдат капитализирани, следва да бъдат разделяни както следва:
Планираща фаза (дефиниране на спецификация и очаквания към софтуера, оценка на алтернативни продукти и подобни) – винаги се признават като текущ разход.
Разходи за разработване (закупуване на домейн, писане на код, рисуване на дизайн и подобни) – отнасят се като текущ разход, с изключение на случаите, когато тези разходи могат да бъдат директно обвързани с подготовката на уеб сайта да работи по начина, по който ръководството на дружеството е определил. Тези разходи обикновенно могат да бъдат капитализирани.
Създаване на съдържание (писане на текст, снимки и т.н.) – отнасят се като текущ разход, с изключение на случаите, когато тези разходи могат да бъдат директно обвързани с подготовката на уеб сайта да работи по начина, по който ръководството на дружеството е определил. В случай, че става дума за текст, снимки и други материали, които имат за цел единствено да рекламират и представят продуктите и услугите на дружеството, то те винаги се признават като текущ разход.
Оперативна поддръжка (обновяване на съдържанието, добавяне на функционалност, регистриране на уеб сайта в търсачки, бекъп, преглед и анализ на резултатите от работата на уеб сайта) – прави се повторна оценка според по-горе посочените критерии. Почти винаги се признават като текущ разход.