Люба Спасова
„Зад всеки успешен бизнес стоят достатъчно мотивирани хора” – това е може би най-важното правило на успелите предприемачи. Затова и въпросът, който най-често си задават мениджърите, е: „Как да не изгубя най-добрите си служители?“. Този въпрос става още по-важен в условията на криза, когато човешкият потенциал продължава да бъде от критично значение за успеха на фирмата, но задържането на персонала е предизвикателство дори и за най-малките фирми. Още повече, че острият недостиг на специалисти през последните години разпространи модата на т. нар. „бенефитс“ (от английски – преференции), като един от сигурните методи не само за привличане, но и за задържане на кадри.
Безплатните карти за фитнес бяха сред първите добри идеи на работодателите в тази посока. Служителите и до ден днешен ги предпочитат, защото им осигуряват известно разнообразие и полезно раздвижване след ежедневното висене пред компютъра. Днес хит са
ваучерите за храна и отстъпките за пазаруване
в по-големи магазини. Най-вече, защото чрез тях фирмите спестяват част от данъците си. Отпускането им у нас се регулира от две наредби на Министарството на труда и социалната политика и Министерството на финансите – Наредба №7 за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за издаване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор и Наредба №11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна. Според текстовете на Наредба №7 талоните на стойност до 40 лв. месечно се признават за разход на работодателя и не се облагат с данък върху доходите на работниците. С ваучерите, издадени по Наредба №11 пък, на служителите се осигурява безплатна храна, но от точно определен вид – например кисело мляко и този тип разходи също са освободени от данъци. Иначе казано, ако работодателят увеличи заплатата на работниците си с 40 лв. под формата на талони за храна, те ще могат да си купят безплатни продукти, а компанията ще отчете тези пари като свой разход и
ще си спести данъците върху тях.
В противен случай, ако същата сума бъде дадена в брой, фирмата реално ще плати повече, а служителите ще получат по-малко от 40 лв., заради начислените данъци и осигуровки. Ефектът от подобна политика най-често е положителен, защото тя хем се тълкува като грижа от страна на работодателя, хем му помага да увеличи производителността на персонала без особени средства.
Правилото за съжаление важи в условията на идеален пазар,
на който няма недостиг на кадри, а компаниите не си крадат специалистите с хитрини. У нас обаче конкуренцията е сериозна дори и сред най-малките фирми, а т. нар. Headhunting (буквално „лов на глави”) е изключително характерна практика за някои от бързо развиващите се браншове, какъвто е IT секторът и принуди фирмите да бъдат по-изобретателни в предложенията си за работа. Дребните придобивки, като карти и намаления, вече се възприемат не като бонус, а като даденост поне в технологичния сектор и обикновено се връчват заедно с трудовия договор. Съвременните награди за добре свършена работа са под формата на 10 процентно увеличение на доходите в края на всяка календарна година и
две, дори три допълнителни заплати.
Служителят знае, че колкото повече дава на фирмата, толкова повече получава от нея, без да се притеснява, че изработеното ще бъде изядено от растящата инфлация. В този ред на мисли примамливо звучат и предложенията за подаръци по повод големите християнски и семейни празници през годината. Жестовете винаги се запомнят, при това не само от служителите, но и от техните семейства. Веднъж спечелени на страната на фирмата, близките са тайното оръжие, което парира всеки опит за напускане на „толкова изгодна работа“.
Истински професионалисти по отношение на допълнителните „бенефитс“ са софтуерните и компютърни компании, които традиционно си съперничат за
най-добрите програмисти на пазара.
Силната конкуренция между тях въведе много от популярните практики за лов на служители по света и роди едни от най-невероятните преференции. Също като Google например, някои работодатели у нас предлагат на служителите си
акции от фирмата като подарък.
Идеята им е да ги стимулират да увеличат цената им със собствения си труд, като в същото време им осигуряват допълнителен доход. От офертата обаче могат да се възползват само дългогодишните служители, които вече са допринесли с труда си за развитието на компанията. За всички останали това е стимул да не бързат да напускат работното си място преди да са натрупали необходимия за преференцията трудов стаж.
Друг ценен бонус за по-старите кадри са възможностите
да получат жилищен кредит
или да си купят автомобил на лизинг при изключително ниски лихви. Разликата до пазарното им ниво се поема от фирмата, като в някои случаи лихвата се разделя в съотношение 2:1 в полза на служителите. Други работодатели пък са толкова щедри, че поемат до две-трети от семейните разходи за кола или къща. Хубавото в случая обаче не са спестените харчове на работниците, а това, че компанията застава с името си зад задължението и е гарант, че то ще бъде изплатено.
Безспорен хит напоследък са и популярните на много места
корпоративни детски градини.
Те са разположени в същата сграда, в която работят „мама“ или „татко“, а персоналът в тях се състои от специалисти, наети от работодателя. Удобството на този вид детска градина е, че сутрин родителите отиват директно с децата си на работа, а вечер не им се налага да се притесняват, че ще закъснеят да ги вземат. Излишно е да се пояснява, че така служителите не си тръгват по-рано от работа, а когато се налага, лесно могат да бъдат убедени да останат и след края на работния ден. Елиминира се и напрежението от ежедневните разправии с шефа заради неотложния семеен ангажимент „да взема детето от градина“.
Цената на подобен душевен комфорт
естествено е висока и не всеки работодател може да си я позволи. Това обаче съвсем не означава, че работниците в по-малките компании задължително са подценени и са в ролята на машини, които изкарват парите на шефа. Има компании, които също прибягват до хитри методи за задържане на персонал, без това да им струва кой знае какво. Добрите мениджъри знаят, че мотивацията се гради в процеса на работа и затова никога
не оставят служителите си да скучаят.
Колкото по-разнообразни са отговорностите им, толкова по-ангажирани се чувстват те с целите на компанията и изпълняват съвестно задълженията си. На по-амбициозните се предлага подходящо фирмено обучение, а на търсещите развитие – разнообразие от курсове. По този начин служителите получават предизвикателство, различно от ежедневните рутинни задължения. На езика на специалистите по развитие на човешките ресурси това се нарича
„метод на моркова“
и често се използва от компаниите, които наистина държат да имат квалифициран персонал. Както заяви и един от най-големите професионалисти в бранша Пол Евънс по време на деветата международна конференция на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси у нас преди година: „Няма смисъл да привличате таланти, ако не ги развивате, а е безсмислено да ги развивате, ако не умеете да ги задържате“.
А това безспорно е въпрос, към който всяка една компания подхожда индивидуално и в зависимост от собствените си възможности.
Сауна изкушава френски застрахователи
Застрахователният гигант „Дженерали“ предлага на хората, които се трудят във филиала на компанията в Сен Дени (Франция), всякаквиглезотии – от вече станалите „банални“ служебни ресторанти и фитнес салони до сауна, парна баня, козметични и фризьорски услуги. Уморените от работната среда имат на разположение специални шумоизолирани кабини, в които да се усамотяват, да говорят на глас или да гледат с празен поглед в една точка. Осигурена е и външна фирма, която вместо служителите поема досадните битови ангажименти, като гладене, поправка на обувки, пазаруване, наглеждане на децата и прочие. И всичко това под един покрив и на крачка от работното бюро.
Хамамът, въпреки че е по-влажен вариант на сауната, предлага истински релакс за не повече от 45 минути в обедната почивка. Побира до осем души и може да се използва и след края на работния ден.
Киновечери разнообразяват програмисти
Световноизвестната търсачка Google е популярна не само с приза най-добър работодател в света, но и с това, че редовно организира филмови вечери за служителите си. Компанията наема цели киносалони за 24 часа, в които се прожектират само хитови заглавия, а на всеки се позволява да си доведе по един гост за компания.
Слънчеви панели, рециклирани килими и безплатен обществен транспорт са само част от „зелените“ практики, които Интернет гигантът упражнява. Последната инициатива на компанията беше инсталирането на специална ековъздушна система в кампуса в Маунтин Вю. Благодарение на нея въздухът се пречиства от излишните токсини и микроби. Системата е инсталирана за всички, на които им се налага да работят цяла вечер, за да дишат само свеж въздух.
Работната обстановка в офиса на Google в Цюрих е размито понятие. Служителите се вдъхновяват от кабинети с формата на лодки, таксита, яйца, ски лифтове или дървета, в които те могат да са в унисон с настроенията си.