By Newbusiness Team 
Счита се, че шумерите първи използвали времетраенето на изтичането на водата като часовник. Слънчевите часовници се появили около 2679 г. преди Христа в Китай, като се предполага се, че корените им идват от Индия и Египет, но тяхното постоянно използване и усъвършенстване, започва с векове по-късно. Все пак още от древни времена хората са изпитвали нуждата да знаят колко е часа. Те не са разбирали как да го измерват с точност, но са правили редица опити с най-различни приспособления до постигането на задоволителен резултат.
Модата за часовници по ръце или джобове, започва от около 1600, а няколко години след това, когато във Франция се вихри модата, започват да добавят на часовниците различни рисунки и висулки, тогава изгравя и ръчния часовник. Актуален и най-популярен и до днес. Различни модели ръчни часовници, но по-модерни от онова време може да намерите във всеки магазин или просто в интернет в сайтове като IskamChasovnik.com например. Ерата на джобните часовници с двойни капаци е през 17 век и също бележи голям успех. Точността се пренася на съвсем друго ниво през 1680 г. Когато се въвежда минутната стрелка в центъра, а през 1704 г. Никола Фатио се сдобива с дупчен камък от рубин за лагеруване на осите. Едно име, известно и днес като часовникарска марка — Джордж Грейм през 1715 г. създава анкърния механизъм за махални часовници. Томас Томпион го усъвършенства, а след още 10 години Грейм на свой ред подобрява идея и цилиндровият ход става реалност. През 1724 г. Жан Батист Дютертр построява ход дуплекс. Кукувичката в часовниците е немско хрумване и първият часовник се появява през 1730 г. от Франц Кетерер от Шварцвалд. Друго незабравимо име в часовникарството е Абрахам Луи Перле, който през 1780 г. показва автоматичното под навиване, доусъвършенствано от Бреге. През 1790 г. той предлага парашутния механизъм за предпазване на механизма от удар при падане от високо. Същата година Томас Иърншоу предлага приложим в практиката хронометров ход. 5 години след последните събития, Бреге показва ново откритие, но този път с турбийона, изобретение, което за съжаление се патентова чак през 1801 г. Щифтовият ход се изобретява през 1798 г. от швейцареца Перон. Съвременният хронограф е патентован през 1821 г. През 1830 г. компанията „Breguet“ представя часовник, който се навива от една коронка, а 9 години след това Карл Аугуст от Мюнхен произвежда часовник, който се навива автоматично от батерии. През 1872 г. берлинският майстор часовникар Тиде, измисля, часовника да се постави в херметична кутия и понижено атмосферно налягане. През 1889 г. Масово производство на ръчни часовници с автоматично навиване започва след 1924 г. От 1954 г. водещи швейцарски фирми експериментират с часовници с камертонен механизъм, а през 1960 г. разработват живачни, сребърно окисни и по-късно литиеви батерии за ръчните часовници.
Изброените изобретения и усъвършенствания на часовниците са извършвани от учени или отделни майстори. Всеки един от символите на научно-техническия прогрес, те са били прилагани в производството на стотици работилници, предприятия или фирми. Така днес многообразието на различни ръчни часовници по света е огромно, което обаче е хубаво за клиентите, защото те имат богат избор и по-достъпни цени. Ако се интересувате от часовници и искате да научите още интересни неща за тях винаги може да посетите нашият блог за часовници. Там ще откриете множество статии на подобни тематики, далеч по-интересни и полезни за четене!