На 4 дневно посещение в България /31 януари – 3 февруари 2011 г./ е бизнес делегация от Иранската палата на търговията, промишлеността и мините.
Двамата председатели на търговски палати и извънредният и пълномощен посланик на Ислямска Република Иран Н.Пр. г-н Багери приветстваха участниците. Г-н Симеонов сподели, че огромните възможности на двустранната търговия от преди 20 години между Иран и България сега са на незавидни равнища. Направеното от български фирми в Иран в миналото не е забравено. Целта, която си поставяме е диверсификация на стокообмена, каза г-н Симеонов. Той предвиди потенциал за съвместно сътрудничество в областите фармация, туризъм и земеделие.
Д-р Нахавандиян отбеляза, че България е важна за Иран поради няколко причини: Стараната е най-близката съседка от ЕС за Иран. Двете държави имат много исторически контакти, дори според някои историци имаме и общи корени. Иран също е усетил резултатите от световната икономическа криза и следва принципа „не поставяй всички яйца в една кошница”. Председателят на Иранската палата на търговията, промишлеността и мините заяви също така, че страната му гледа на България като независима икономика и като част от европейското семейство. Според него иранският пазар от над 70 млн. души е добро място за бизнес за българските фирми. Той запозна участниците във форума с „новия” Иран като призна, че благодарение на медиите хората понякога изпадат в заблуда за неговата страна. Покупателната способност на иранското население се изчислява на 870 млн. щ.д. Тези цифри поставят Иран на 17-то място в света. 46 % от БВП на Иран се генерира от индустрията. През 2010 г. износът на Иран възлиза на 79 млрд. щ.д., а вносът на 59 млрд. щ.д. Външният дълг на страната е само 12 % от БВП, а резервите в злато и валута са около 85 млрд щ.д.
Бе подчертано, че Иран е на второ място по резерви от природен газ в света и на трето място по петролни резерви.Населението на Иран е значително младо – средната възраст е 27 год. Завършилите висше образование в Иран са най-много в сравнение с другите страни в региона. 2/3 от студентите са жени, като в момента общо учащите във висши учебни заведения в Иран наброяват 4 млн.
Като резултат от проведените бизнес срещи се очертаха следните области на двустранно сътрудничество: транспорт, включително транзитен; застрахователно дело; банково дело; туризъм; машиностроене; производство на млечни продукти – съвместно или по лиценз; производство на фрези и стругове; комуникации; селско стопанство; земеделие; хранително-вкусова промишленост.
На предварителна среща между председателя на БТПП и иранската делегация. бяха обсъдени и сътрудничество в областта на инфраструктурата – пристанища, съвместен транспорт, участие в търгове на реципрочна основа. Туризмът бе засегнат по време на разговорите, тъй като желанието на иранците да пътуват нараства. Предвижда се сътрудничество в областта на машиностроенето – Иран вече има добри възможности в тази област и при добра обмяна на информация може да се достигне до съвместни инвестиции. В енергетиката също имат готовност за инвестиции за създаване на нови рафинерии. Иран е един от основните играчи в света на пазара на петролните и химическите продукти. Частният сектор вече навлиза в тази област.
Г-н Симеонов получи покана от страна на председателя на Иранската палата на търговията, индустрията и мините за посещение по време на следващата сесия на смесената комисия за икономическо и техническо сътрудничество, която се предвижда в Иран тази година. Още една причина за посещение на Иран от българска бизнес делегация е и фактът, че Иран председателства Организацията за икономическо сътрудничество в региона – ECO, в която страната членува заедно с Турция, Пакистан и още 7 азиатски страни.
Програмата на иранската делегация по време на престоя й в България продължава със среща с Министъра на външните работи, Агенцията за инвестиции, управителя на Българската народна банка и много бизнес контакти.
Председателят на Иранската палата д-р Мохамад Нахавандиян е ръководител на Иранската бизнес делегация, състояща се от 10 компании, работещи в областите: нефтохимическа промишленост, машиностроене, заводско оборудване, млечни и продукти на хранително-вкусовата промишленост, транспорт, комуникации, търговия.