By Newbusiness Team 
Дара Христова
Гинка Чавдарова завършва Киевския държавен университет, специалност „Икономическа кибернетика“. Доктор е по икономика, с дисертация по ефективност на инвестициите. Тя е старши научен сътрудник по „Териториално планиране“. Чавдарова е експерт и по териториално развитие, местно самоуправление и общински финанси. Има следдипломни квалификации във Франция и САЩ. Автор е на над 70 монографии, статии и доклади с теми регионално развитие, местно самоуправление, прогнозиране и програмиране на териториалното развитие. Заема поста изпълнителен директор на Националното сдружение на общините от самото му създаване през 1996 година. Сдружението е единствената национално представителна организация на местните власти в България. Гинка Чавдарова е омъжена и е майка на три деца.
Г-жо Чавдарова, с оглед на затруднената обстановка в момента, може ли да се каже, че има населени места, които предлагат по-добри възможности за бизнес от столицата например? Особено, ако вземем предвид и фактът, че процентът на фалиралите компании в София е най-голям.
– Сдружението на общините има свои наблюдения и мога да кажа, че това е един от най-болните въпроси, който ни мъчи напоследък. Насърчаването на инвестиционната активност в отделните райони на страната е твърде небалансирано. В последните 10-15 години общините бяха почти насилствено откъснати от естествената си връзка с бизнеса чрез промени в различни закони. През 2008-2009 г. окончателно бе прекъсната всякаква фискална връзка между предприемачите и местната власт. Стигна се дори до абсурда дадена община с процъфтяваща и непрекъснато развиваща се бизнес среда да фалира, защото не получава абсолютно нищо като приход от икономическата активност на своята територия. Всичко отива към републиканския бюджет. Преди години общините получаваха поне част от данък печалба. Отдавна и това не се практикува.
Добре, как тогава се насърчава инвестиционната активност в населените места? Какви облекчения може да предложи дадена община на един потенциален инвеститор или стартиращ предприемач?
– В момента общините нямат възможност да въвеждат никакви облекчения, които да привличат инвестиции към даденото населено място. В същото време обаче, чрез различните европейски инфраструктурни проекти, които се изпълняват местните власти влияят върху цялата икономика на страната и създават благоприятни условия за предприемачите, включително и чуждестранните. Затова и диалогът между общините и правителството е изключително важен и вече е наложително държавата да се включи. Преди време например, беше преустановено получаването на част от данъка върху доходите (размерът на вноската за общинските бюджети се определяше на база работни места в населеното място). Сега такова нещо няма. От ДДС приходите също не се превеждат суми на общините, въпреки че това е практика в много европейски страни и косвения налог е платен на територията на въпросното населено място. Как тогава една община може да насърчава стопанска активност, като за нея нищо не остава? За един кмет би било изгодно да привлича различни бизнес проекти на своя територия, ако те пълнеха общинската хазна.
Тъжно е когато има общини с огромен потенциал, който дори няма как да бъде забелязан от инвеститорите. В подобни населени места е изключително благоприятно за развитие на определен бизнес, защото местната власт би съдействала с пълния си капацитет! В някои региони пък има пресищане на икономическата активност и претоварване на индустриалните зони например. Ето защо трябва да се популяризират на национално ниво възможностите на всеки регион и всеки да намери мястото си. Понякога малките населени места могат да се окажат „златна мина“, както за предприемачите, така и за жителите на въпросния район. Ето, в Будапеща водят изключително избирателна политика спрямо бизнеса и за сметка на това общините около унгарската столица процъфтяват. Всички големи икономически вериги изтеглиха своите дейности именно в териториите около столицата на Унгария, защото данъците са по-ниски, има възможности за доизграждане на инфраструктура и разполагане на големи складове, земята е с по-ниска цена.
А какво трябва да се направи в България, за да се пренасочи бизнеса от пренаселените общини към по-слабо развитите, но със сериозни възможности?
– Необходимо е те да имат много по-голяма свобода за гъвкави данъци. Разликата в местните налози трябва да е реално осезаема, защото ежегодните икономии от по-ниски данъци може да е доста сериозна причина даден предприемач да избере съответната община. Освен това страната ни е много назад в определянето на данъчната база за т. нар. недвижими имоти на търговските дружества.
В крайна сметка бизнеса може да се стимулира главно с адекватна данъчна политика, така ли?
– Главното е това, но могат да се прилагат и редица административни облекчения. Законът за местните данъци и такси дава право налозите да се вдигат, но не и определени субекти да бъдат освободени от плащането им. Държавата е готова да се откаже от някои приходи, ако те отидат в дадено населено място, но в същото време законът не позволява общината да реши за какво да използва парите. Кметовете нямат право да освобождават от местни данъци за определен период от време инвеститор, който изгради мощности или създаде работни места. А е жизнено важно общините да могат да облекчат бизнеса и то не само на конкретна фирма, а на цели групи, приоритетни за дадения регион. Все пак местните власти могат да обявяват по-ниски цени за ползване на тяхната инфраструктура, различни схеми за изплащане на закупен общински терен и т.н.
Имате ли наблюдения кои общини точно имат голям потенциал, но той не е развит?
– В момента няма община, за която да се каже, че е с изчерпан икономически потенциал. Въпросът е да се изготвят не секторни приоритети, а национални. Ако например говорим, че туризма е национален приоритет, който дава възможност за развитие на какъвто си поискате туризъм (медицински, културен, еко туризъм) ще видим, че има жестока конкуренция между общините. Във всеки втори регион, някакъв вид туризъм е приоритет. Селското стопанство също не е за подценяване. България е страна, която малко говори и рекламира фактът, че имаме уникални възможности за производство на чисти селскостопански продукти, чиито цени на европейския пазар могат да бъдат 10 пъти по-високи от обикновените. Нашите планини са уникални еко резервати. Защо регионите в Сърбия могат да просперират от производството на малини например, а ние не можем. У нас има твърде голям луфт между местна и национална политика. Но все пак искам да поясня, че вече подписахме споразумение с Министерски съвет, в което са засегнати и тези въпроси.
Да поговорим малко за налози. В някои медии се появи информация, че отново се предвижда да бъде въведен данък за необработваемите земи. Това липсва в предложението на финансовото министерство. Вие настоявате ли наистина за такъв данък?
– В момента не. Това се предвижда, но на един по-късен етап. Имаме договореност от началото на следващата година да започнем подготовка на изцяло нов Закон за местните данъци и такси, който да отмени действащия в момента. Разбира се, ще се наложат промени и в други данъчни закони, защото става дума за преразпределяне на данъчни тежести. Навсякъде собствеността се облага с налози. Вариациите са в облекченията. Единствената собственост, която не се облага у нас, е поземлената. Земята е ресурс, който не може да бъде „замразяван“ заради желанията на нейния собственик. Затова ние настояваме да се въведе данък върху неизползваемите земи. Много е важно отсега да се знае, че той няма да засегне дребните собственици, тези с по 2-3 декара земя. В момента обаче имаме замразени стотици декари, чиито собственици чакат подходящ момент, за да си играят нелоялните игрички на пазара на поземлените имоти. Информационната система за селскостопанските субсидии чудесно улавя всичко това и се оказва, че такива земи никак не са малко.
Кой ще определя критериите, по които ще се начислява този данък и размера му?
– Все още е рано да се каже. Ако гледаме европейското законодателство, при всички случаи ще се отчита категорията на земята, Непродуктивните земи може да бъдат освободени, особено в планинските райони и там, където обработването е силно затруднено. В Пловдив например обаче не е така, и ще бъдат обхванати именно подобни общини. Ясно ми е, че едрите собственици имат възможности да лобират и да влияят за създаването на негативни настроения срещу тази идея. Но за 20 години пазарна икономика в България и необлагаема собственост, от която губи цялото общество, вече е време законите да започнат да защитават публичния интерес, а именно този ресурс да се използва. Ще има голяма битка, но ние ще застанем плътно до правителството и парламента. Тепърва предстои работа с експертите, превеждаме на български език съответните закони на отделни страни, чиито практики можем да използваме.
Новият законопроект за местните данъци и такси предвижда например горната граница на данъка върху недвижимите имоти да се увеличи от 2 на хиляда до 2.5 на хиляда от данъчната оценка. От Института по пазарна икономика предлагат дори още по-радикална промяна – да няма горна граница. Какво мислите за това?
– Има логика в това изказване. Действително границите в момента са много тесни и затова предложихме горната да бъде вдигната, за да разширим диапазона. Условията в общините са много различни и основният проблем е, че нямаме данъчна база на недвижимите имоти, близка до пазарната. В момента се гледат физически параметри на имота, а не пазарноикономическите. Чрез ставките се опитваме да оправяме деформираната база. Тук вероятно ще бъде най-радикалната промяна в новия закон, да сменим методиката за определяне на данъчната основа, която ще е единна за цялата страна. Трябва по параметри и показатели да следва по-плътно пазарната оценка.
Това значи ли, че трябва да очакваме всяка година поетапно вдигане на ставките?
– Категорично не. Особено когато влезе в сила новият закон, който ще определи данъчна база, близка до пазарната оценка. Тогава дори може да има замразяване на ставките, защото самата данъчна база ще следва промените в пазара. С една и съща ставка ще се получава различен размер на данъка.