By Newbusiness Team 
Преслав Недев
При осъществяването на продажби чрез интернет-магазин, за чуждестранните клиенти действа директива на ЕС, съгласно която при определени условия собственика на интернет магазина е длъжен да се регистрира по ДДС в страната, от където са клиентите.
За доставката на стоките до клиентите, интернет магазините използват пощенски услуги или услуги на куриерски компании. Разбира се, възможна е и доставка от самата фирма. Такава продажба на стоки с доставка до клиента се нарича „дистанционна“
Данъчното облагане на дистанционната продажба се осъществява на основание Европейска директива 112/2006, наследник на популярната Шеста директива. В случай че обема на дистанционните продажби на клиенти в една държава членка, които не са регистрирани по ДДС, превиши определен установен размер, то ДДС се дължи в страната на купувача (получателя) и доставчика е длъжен да се регистрира по законодателството на клиента. Ето няколко примера.
Действащ в България интернет-магазин предлага на клиенти възможност да поръчат мебели или строителни материали с доставка до дома. През този портал могат да поръчат мебели и румънски клиенти, в това число и частни лица. Посредством този интернет портал (в някои случаи може и само с електронна поща), след оформлението на поръчката, за българските и румънски клиенти – частни лица, интернет-търговеца начислява ДДС 20% – данъчната ставка в България.
В случай, че общата стойност на доставките, купени в течение на календарна година от румънски клиенти, превиши 118 000 RON (румънски леи) (около 35 626 евро), българският доставчик – интернет магазин е длъжен да се регистрира в румънската данъчна администрация, в качеството си на данъчно задължено лице и след това да продава на румънските си клиенти с начислен румънски данък върху добавената стойност – в общия случай, 19%.
Важно е да се отбележи, че установеният минимален праг за регистрация е различен в зависимост, от държавата, където са купувачите. Подробна информация за това можете да разгледате в Анекс І – по Директива 2006/112/ЕС.
Изключение при прилагането на тази статия се явява дистанционната продажба на акцизни стоки.
Най-често срещаната практика е продажбата на алкохол и цигари от интернет магазин, като обикновено поръчката се доставя по пощата. Дистанционната продажба на акцизните стоки се облага върху цялата сума, включително акциза, така и с ДДС по ставката, която действа в страната, където се намира получателя поръчал стоката.
На пръв поглед няма голяма разлика в облагането, но като се вземат в предвид акцизните ставки в различните държави членки (обикновено много по-високи от действащите в България), тогава крайната цена на продукта става много по-различна от оферираната в интернет-портала.
Повече информация по темата на този адрес.