By Newbusiness Team 
Дара Христова, dara@newbusiness.bg
Понякога в живота една лъжа, повторена няколко пъти, се превръща в истина. Но във финсовата сфера, а и в икономиката, нещата не стоят точно така. Ето защо е редно да има повече сбъднати обещания, отколкото откровени лъжи… Проблемът е, че макар и европейци, всички изглежда продължаваме да живеем в някакво особено състояние на „безвремие“, а хората много бързо забравят за онова, което беше вчера и имат мъгляви нагласи, за това, което ни чака утре.
Явно по традиция голяма част от предизборните обещания (без значение от цвета и амбициите на отделните партии), се превръщат в сериозни фискални сюрпризи, както за гражданите, така и за бизнеса. Едва ли има нужда да напомняме отново за публичните декларации на хората от ГЕРБ за промяна в сроковете за възстановяване на ДДС и ускорено плащане на дължимите суми към бизнеса.
Вероятно не е случайно, че на косвения налог му казват „гръбнака на държавната хазна“. С това очевидно е запознат и сегашния финансов министър Симеон Дянков, както впрочем и предшественикът му Пламен Орешарски. Явно позабравената от миналата година практика за задържане на косвения налог отново е на мода, защото бизнеса отново пропищя, че държавата умишлено проткава ревизиите и бави плащанията.
Впрочем, сигналите, че за пореден път разчитаме на данъка върху добавената стойност, за да поддържаме стабилен бюджет са доста тревожни. Не за друго, ами от това колко точно дължи правителството на частните фирми зависи не само каква допълнителна тежест ще се стовари върху хазната през тази година, но и дали страните членки на еврозоната изобщо ще ни приемат насериозно, когато отидем да се молим да ни пуснат във валутно-курсовия механизъм ERM II, или така наречената „чакалня“.
Според данни на Националната агенция за приходите (НАП)
заявения до момента данък за връщане е над 1 млрд. лева.
Около 500 млн. лв. са в процес на възстановяване и в момента текат ревизии. В началото на миналата година сумата беше достигнала 560 млн. лева. От приходната администрация уточниха, че средномесечното ниво на задържания ДДС през последните две години е около 330 млн. лева.
Какъв всъщност е проблема? Българският бизнес отдавна алармира, че има остра нужда от свежи оборотни средства, а липсата на ликвидност като резултат от световната икономическа криза принуждава десетки фирми да хлопнат кепенците. Едва ли някой ще оспори, че в момента продажбите са силно намалели и като съотношение спрямо покупките са доста по-малко. Казано с други думи, заради тази ситуация все повече фирми имат в края на месеца по-ниска сума за внасяне или излизат на възстановяване. Според данъчни експерти, забавеното възстановяване на ДДС води до увеличаване на междуфирмената задлъжнялост и затруднява кредитирането от търговските банки. Което за една малка не особено голяма фирма може да бъде въпрос на живот и смърт.
„Само данъчните и пряко засегнатите фирми могат да кажат каква е точната сума, която бизнеса чака да бъде възстановена. Със сигурност обаче най-сериозно това се отразява на експортно ориентираните фирми. Затова от Българска стопанска камара (БСК) предложихме на НАП да публикува регулярно какъв е размерът на поисканото ДДС, какво е задържаното заради ревизии и какво действително се дължи на бизнеса. Към 31 декември 2009-а невъзстановените данъци на фирмите, общо за реалния сектор са близо 2 млрд. лева. Това е предимно невърнато ДДС, но никой няма представа как размерът му се променя през годината“, коментира за NewBusiness.bg Камен Колев, заместник-председател на БСК. По данни на камарата в края на миналата година общата задлъжнялост на дружествата у нас е близо 200 млрд. лева. По-лошото в случая е, че държавата (в т.ч. и общините) сама продължава да произвежда задлъжнялост и се превръща в първостепенен длъжник заради оказаните й от бизнеса, но неплатени услуги. Според оценките на БСК около 2 млрд. лв. се дължат на забавено връщане на ДДС и неплатени обществени поръчки. Сумите, които летят из пространството са доста противоречиви. Според социалистите например става дума за над 800 млн. лв., които трябва да бъдат върнати на бизнеса под формата на ДДС.
От приходната администрация обаче коментираха, че
проблеми с възстановяването на налога няма.
Преди ДДС не се връщаше на около 10% от фирмите, сега всяка четвърта получава отказ. Причината била увеличаването на опитите за злоупотреби. Вече в схемите са замесени дори и доскоро коректни към хазната фирми, обясниха подчинените на Красимир Стефанов. По думите на Росен Бъчваров, шеф на пресцентъра на ведомството, преди година и половина при искане за възстановяване на ДДС контролните действия са били 70% проверки и 30% ревизии, а сега е обратното. Забавянето идва от фактът, че срокът при ревизия е 90 дни, а при проверка – 30 дни.
Каква точно е сумата за възстановяване е плаваща величина, променя се всеки ден! След влизането на страната ни в Европейския съюз ситуацията много се измени. С въвеждането на доброволната регистрация по ДДС през 2007-а, имаше
сериозен ръст на фирмите, регистрирани по ДДС.
Преди няколко години 300-400 млн. лв. беше нормално салдо за връщане, сега с този пик на фирмите сумата е същата, коментира висш служител на данъчната администрация, който пожела да остане анонимен. По думите му, след като е била обособена дирекция „Големи и средни данъкоплатци и осигурители контролът е доста завишен. Около 1400 са големите фирми, а около 5000 – тези, които попадат в графата средни данъкоплатци. Близо 70% от постъпленията в държавния бюджет идват именно от тези предприятия и толкова горе-долу е косвения налог, който се възстановява, твърдят от приходната администрация. Според тях след драстично увеличения брой фирми, регистрирани по ДДС, около 350-400 млн. лв. е нормално да бъде задържания данък. От НАП обаче уточняват, че всъщност налогът не е задържан, а просто инспекторите извършват ревизия на фирмите. По данни на финансовото министерство,
данъчните не връщат около 30% от заявеното ДДС заради съмнения за източване.
Какви са действителните суми, които бизнеса трябва да получи и дали наистина предприемачите са ощетени за сметка на хазната, ще стане ясно след като излязат данните за първото тримесечие на 2010 година. При всички положения забавеното връщане на ДДС на бизнеса не е нещо, което може да бъде подминато с лека ръка и касае както малките, така и големите играчи на пазара. Няма да е за първи път обаче спасяването на бюджета на гърба на фирмите…
Златния регистър потъна в прахоляк
Преди повече от година се появи идея за създаването на „Златен регистър“, в който да бъдат включени коректните към хазната и бюджета фирми и отговарят на определени критерии. Предвиждаше се чрез новата мярка данъчният кредит да се връща в рамките на… една седмица. Ако обаче някоя фирма наруши закона, ще понася и сериозни санкции. Между тях е и да бъде извадена от „златния“ списък най-малко за пет години. От Българска стопанска камара (БСК) настояваха дори нередовните дружества да излизат от списъка завинаги! През ноември 2009-а Симеон Дянков открито заяви намерението си за съставяне на подобен регистър от коректни компании, които да не чакат приключването на данъчни ревизии и да получават своя ДДС кредит по-бързо. Това обаче си остната една от поредните добри идеи, които бяха заключени в гардероба за неопределен период от време…
Най-много фирми, регистрирани по ДДС, има в София
Общо 4898 дружества от цялата страна са регистрирани в петте дирекции „Средни данъкоплатци и осигурители“ в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново, обясниха от НАП. Всички фирми задължително отговарят на поне два от следните 4 критерия: приходи от продажби през 2008 г. над 4 000 000 лв., среден списъчен брой на персонала за 2008 г. над 40 души, платени данъци и осигурителни вноски през 2008 г. над 400 000 лв., възстановени данъци през 2008 г. над 400 000 лв. В дирекциите за средни данъкоплатци и осигурители се регистрират и всички дипломатически представителства и представителства на международни организации, както и петте общини – Столична община, Варна, Бургас, Пловдив и Велико Търново. Всички компании, които отговарят на условията за големи данъкоплатци са уведомени от НАП. Най-голям е броят на фирмите регистрирани в София – 2638. Във Варна ще се обслужват 713 дружества, във Велико Търново – 400, в Пловдив – 812, а в Бургас – 335 компании. За първи път от съществуването на приходната администрацията критериите, по които са определени фирмите, които се обслужват от петте дирекции за средни данъкоплатци се оповестяват публично. Заедно с фирмите, които са регистрирани в националната дирекция за големи данъкоплатци, те ще осигуряват около 65% от общите приходи в бюджета.Пълен списък със средните данъкоплатци е публикуван в сайта на НАП.